Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                   597                                      01.02.2016 година                               град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на двадесет и първи декември                                                 две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Д.Д.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело                                               № 691                                                 по описа за  2015 г.

 

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

           Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

           Постъпила е жалба от П.И.М. против наказателно постановление № 15-1075-000310/12.05.2015 г.  на  началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. и наказание “лишаване от право да управлява МПС за 4 месеца, за нарушение на чл. 139 ал.5 от ЗДвП на основание чл. 179 ал.3 т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв. и за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10 лв.

           Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като алтернативно моли да бъдат намалени размерите на наложените административни наказания.

            Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

           На 28.04.2015 г., в гр. Разград, по път Е70, жалбоподателят управлявал МПС – л.а. “Тойота Ленд Крузер” с поставени временни румънски регистрационни табели № ******. На около 3 км. преди гр. Цар Калоян, в посока към гр. Шумен, същия бил спрян от служители на ОД на МВР Разград, сектор ПП. При проверката на изискуемите по ЗДвП и подзаконовите нормативни актове по прилагането му документи, контролните органи установили, че за МПС не е заплатена винетна такса, че водача не носи контролния талон към СУМПС. Ето защо и за посочените нарушения и за това, че поставените на автомобила регистрационни табели не били валидни за територията на РБългария, а срокът им за валидност за РРумъния бил изтекъл на 17.03.2015 г., св. А. съставил АУАН с бл. № 704717. В същия, свидетелят описал посочените по – горе обстоятелства – че жалбоподателя управлява МПС, което не е регистрирано по сътоветия ред, че за същото не е заплатена съответна винетна такса и че не представя контролен талон към СУМПС, или документ, който да го замества. Нарушенията били квалифицирани, съответно като такива по чл. 140 ал.1, чл.139 ал.5 и чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП и актът бил предявен и подписан от жалбоподателя, с отбелязване от последния, че има възражения. Въз основа на акта, на 12.05.2015 г., било издадено и атакуваното НП, в което описанието на осъществените от жалбоподателя нарушения е идентично с описанието дадено им в АУАН, същите са квалифицирани по чл. 140 ал.1 от ЗДвП, чл.139 ал.5 от ЗДвП и чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП и неговата отговорност е ангажирана съответно на основание чл. 175 ал.1 т.1 от ЗДвП с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. и административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 месеца, на основание чл. 179 ал.3 т.4от ЗДвП с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 300 лв. и на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 10 лв.

    В хода на съдебното производство, като свидетел е разпитан актосъставителя А., който установява с показанията си изложените в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактически обстоятелства. От показанията на свидетеля се установява още, че при проведения с жалбоподателя разговор, последния олбяснил, че тепърва ще регистрира автомобила .

        Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

         Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е  частично основателна, по следните съображения:

        Като издадено от компетентния орган, по реда и във формата предвидени в закона, атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна.

       По отношение на първото от санкционираните нарушения.      

      В съдържанието на атакуваното НП, като описание нарушението е посочено, че същото се изразява в това, че автомобила не е регистриран по недлежния ред. Посочено е още, че автомобила е с временни румънски регистрационни табели валидни до 17.03.2015 г., според представеното временно свидетелство за регистрация. Деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган, като такова по чл. 140 ал.1 от ЗДвП – движение с нерегистрирано МПС. От така извършеното описание на нарушението не е видно кой е надлежния ред, по който управляваното от жалбоподателя МПС е следвало да бъде регистрирано. Разпоредбата на посочения за виновно нарушен чл. 140 ал.1 от ЗДвП е бланкетна.  Същата допуска движение по пътищата, отворени за обществено ползване, само на моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани. Алинея втора на същия член сочи, че условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях/на територията на РБългария/, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. На основание този текст от закона са издадени няколко наредби, чиито правни норми запълват тази на чл. 140 от ЗДвП и нарушението на които би довело до нарушение и на посочения текст от закона, като разпоредбите поне на две от тях биха могли да бъдат приложими в настоящия случай /Наредба № I-181 от 3.12.2002 г. за регистрацията и отчета на моторните превозни средства, собственост на чуждестранни физически и юридически лица и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства/. След като в конкретния случай се сочи, че е представено свидетелство за регистрация на МПС на територията на друга държава – РРумъния, от описанието на нарушението и неговата правна квалификация не е видно, коя конкретна правна норма вменяваща определено действие или бездействие на водача на МПС е нарушена и кой е надлежния ред, по който МПС е подлежало не регистрация и който не е бил спазен. Всяко административно нарушение е конкретно действие/бездействие и като не е индивидуализирал това по чл. 140 от ЗДВП с всички негови признаци от обективна страна и с посочване на виновно нарушената правна норма, а се е задоволил с пресъздаване текста на основание който е ангажирана отговорността на жалбоподателя, административнонаказващия орган е издал наказателно постановление, чието съдържание не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Това обстоятелство само по себе си представлява основание за отмяна на постановлението в тази му част, досежно първото от санкционираните нарушения. 

       По отношение на второто и третото от санкционираните нарушения.

      Разпоредбата на чл. 139 ал.5 от ЗДвП/ в редакцията до ДВ бр. 101/2015 г./ допуска движение на определените в ЗП пътни превозни средства по републиканските пътища след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10 ал.1 т.1 от ЗП. Съставомерното по смисъла на чл. 179 ал.3 от ЗДвП поведение на водача на ППС по републиканските пътища,  се изразява в това че същия управлява ПС, за което такава не е заплатена. В случая жалбоподателят не твърди и не представя доказателства, че по отношение на управляваното отн его МПС е била заплатена винетна такса, поради което и поведението му законосъобразно е квалифицирано, като нарушение на посочения за нарушен текст на чл. 139 ал.5 от ЗДвП и санкционирано по реда на чл. 179 ал.3 т. 4 от ЗДвП. Последно поосчения текст от закона, предвижда  абсолютни размери  на следващите се административни наказания “глоба” за нарушения от този вид, в зависимост от вида на управляваното МПС, за което не е заплатена винетна такса. И тъй като в конкретния случай, управляваното от жалбоподателя превозно средство е индивидуализирано в наказателното постановление с признаци съответстващи на приложената най-лека санкционна норма /ППС за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача/, то липсват и основания за изменяване на постановлението в посочената му част.

   По идентичен начин стои въпросът и с последното от санкционираните нарушения – това по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Установена се явява съставомерността но поведението на жалбоподателя и по тази посочена за виновно нарушена правна норма. Същата изисква при  управление на МПС, неговият водач да носи свидетелство за управление на превозното средство от съответната категория и контролния талон към него. Касае се до два различни и отделни документа, всеки от които е предназначен да удостоверява различни по вид обстоятелства /чл. 157 от ЗДвП/. Липсата на който и да е от тези документа представлява самостоятелно административно нарушение, отговорността за което се ангажира на основание приложения от административнонаказващият орган чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП. И доколкото и по отношение на това нарушение отговорността на жалбоподателя е ангажирана с налагане на глоба в определения от закона абсолютен размер от 10,00 лв., то липсват основания за отмяна, или изменение на постановлението и в тази му част.

 

      По тези съображения и атакуваното НП следва да бъде отменено по отношение на първото от санкционираните нарушения и потвърдено, като законосъобразно, в останалата му част.

         Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                   Р     Е     Ш     И :

 

 

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-1075-000310/12.05.2015 г.  на  началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, в часта, в която за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал.1 т.1 от ЗДвП на П.И.М. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. и наказание “лишаване от право да управлява МПС за 4 месеца.

     ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 15-1075-000310/12.05.2015 г.  на  началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, в часта, в която за нарушение на чл. 139 ал.5 от ЗДвП на основание чл. 179 ал.3 т.4 от ЗДвП на П.И.М. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв. и за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10 лв.

 

 

             Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен                                                                            срок от съобщаването му на страните.

                                                                      

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: