№ 598 01.02.2016
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
двадесет и първи декември две хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Д.Д.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 733 по описа за 2015 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.Х.Д. против наказателно постановление № 37 -
0000404/07.09.2015 г. на началник Областен отдел “Автомобилна администрация”
гр. Разград, с което за нарушение на 89 т.4 от Наредба
№ 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България на основание чл. 93 ал.2 от
Закон за автомобилните превози му е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 500 лв.
Жалбоподателят
моли наказателното постановление да бъде отменено, излагайки аргументи за
налачие предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган не
изпраща представител и не заявява становище по жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.07.2015 г.
служители на ОО“АА” гр. Разград, спрели
за проверка движещо се по път І-2 км.61, до КТП “Стария кладенец” МПС – товарен автомобил «Ивеко МЛ75Е17” с рег. № ******, управлявано от жалбоподателя. Контролните органи установили, че автомобила е от
категория N2 и е оборудван с аналогов тахограф Siemens VDО 1324.510015380100 със сер.№ 01708265, а въз
основа на представените от водача документи – товарителница №
60208296811/23.07.2015 г., приели, че с ППС се осъществява обществен превоз на
товари. Тъй като жалбоподателят не бил в състояние да представи удостоверение
за обществен превоз на товари на територията на РБългария, или копие на лиценз на общността, като установила, след
служебно извършена справка, че превозвачът притежава валиден лиценз за
международен автомобилен превоз на товари, актосъставителят – св. Михайлова,
съставила АУАН с бл. № 210691/24.07.2015 г. за нарушение на чл. 89 т.4 от Наредба № 33 от 1999 г. В акта било отбелязано и обстоятелството, че
на проверяващите, преди съставяне на същия, било предоставено ксерокопие
на заверено копие на лиценз № 155500079.
Актът бил съставен и предявен на жалбоподателя, който го подписал с
отбелязване, че няма възражения. Въз основа на акта, на 07.09.2015 г., било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което е дадено описание на извършеното нарушение, идентично с
аписанието на същото в АУАН – че водачът в момента на проверката е без удостоверение
за обществен превоз на товари на територията на РБългария, или копие на лиценз на общността, за виновно нарушена е посочена разпоредбата на
чл. 89 т.4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г.
за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
е ангажирана на основание чл. 93 ал.2 от Закон за автомобилните превози, с
налагане на административно наказание “глоба” в размер на 500 лв.
В хода на производството, като свидетел
е разпитан актосъставителя – св. М., която с показанията си установява
идентични с отразените в акта и НП фактически обстоятелства. Същата изяснява,
че посоченото в акта заверено копие на лиценз № 155500079 е
било предоставено на проверяващите от друг служител на превозвача и че самото нарушение се е
изразявало в невъзможността на водача да представи документи от посоченя в АУАН
и НП вид, при проверката на пътя.
В подкрепа на твърденията си, че на
посочената в НП дата е управлявал МПС извънредно, като поначало не е водач на
същото, жалбоподателя представя служебна бележка от «Спиди» АД /превозвача
осъществявал процесния превоз/, според която на 24.07.2015 г. се е наложило
заместване на титуляра – шофьор на автомобила и който съдържа сканирано копие
на служебна карта на жалбоподателя, в чието съдържание е отбелязана длъжност
«сортировач».
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ
на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество,
е основателна по следните съображения.
Съдът счита, че атакуваното НП е
незаконосъобразно от формална страна. В същото за виновно нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 89 т.4 от Наредба № 33/1999 г. от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари
на територията на Република България, съгласно която:» По време на работа водачът задължително представя при поискване
на контролните органи .. удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на
територията на Република България за всяко от превозните средства, с които се
извършва превозът (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие
от лиценза). Разпоредбите на чл. 93 ал.1 и ал.2 от ЗАПревози изрично
разграничават случаите, в които административните нарушения осъществени от
водачите, се изразяват в извършване на
обществени превози или превози за собствена сметка без изискуемите документи,
от случаите в които нарушенията се изразяват в невъзможност за представяне в момента на проверката на съответните документи. Недопустимо смесване
на двата състава на административни
нарушения по алинея първа и втора е направено в словесното описание на
санкционираното нарушение, както в
съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Според тях, нарушението се изразява в това, че към момента на
проверката водача е без удостоверение за
обществен превоз на товари на територията на РБългария, или копие на лиценз на общността. Подобно описание съдържа
факти идентични с обективните признаци на нарушение по алинея първа на чл. 93
от ЗАП и влиза в логическо противоречие, както с описаното наличие на лиценз за
превоз на товари/установено служебно от проверяващите/, така и с приложената от
административнонаказващия орган санкционна разпоредба на чл. 93 ал.2 от
ЗАПревози. Всяко административно нарушение е конкретно действие/бездействие и
същото следва да бъде индивидуализирано фактически и правно по начин позволяващ
на субекта на административно нарушение да разбере какво точно му се вменява в
отговорност. Изясняването на относимите към конкретното нарушение факти в хода
на съдебното производство въз основа на събрани в същото доказателства, не може
да преодолее посоченото несъответствие на съдържанието на АУАН и НП с
изискванията на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. В случая извършеното от актосъставителя и
административнонаказващия орган описание на относимите към съставомерността на
поведението на жалбоподателя обстоятелства е довело до смесване на съставите на
две различни административни нарушения, което представлява такъв порок на
постановлението, водещ до неговата незаконосъобразно от формална страна.
Дори да се приеме противното /нещо което
не се споделя от настоящия съдебен състав/, то налице са предпоставките на чл.
28 от ЗАНН. Доколкото преценката за маловажност на нарушението е такава касаеща
законосъобразността на наказателното постановление, то се налага извода, че последното
следва да бъде отменено и на посоченото основание. В случая безспорно се
установява, че /макар и ксерокопие/ на притежаваното от превозвача копие на
международен лиценз е било представено до приключване на проверката на
контролните органи. Последно посоченото, действително не влияе върху извода за
съставомерност на нарушение изразяващо се в невъзможност за представяне на
документа от водача. Същевременно, от самите проверяващи е била извършена и
справка удостоверяваща наличие на такъв лиценз. При това положение, следва да
се заключи че конкретното нарушение поради липсата на общественоопасни
последици от него го очертава, като такова представляващо по – ниска степен
на обществена опасност в сравнение с
останалите нарушения от същия вид, а следователно и представлява маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Ето защо и по изложените по – горе
съображения, атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно от формална страна.
Воден от
изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 37 - 0000404/07.09.2015 г.
на началник Областен отдел “Автомобилна администрация”
гр. Разград, с което за нарушение на 89 т.4 от Наредба
№ 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България на основание чл. 93 ал.2 от
Закон за автомобилните превози на С.Х.Д. е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: