№ 599 01.02.2016 година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
двадесет и първи декември две хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Д.Д.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 789 по описа за 2015 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.Н.М. против
наказателно постановление № 15-1075-000856/19.10.2015 г. на
началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 6
т.1 от ЗДвП на осн. чл. 183 ал.3 т.5 от ЗДвП му е наложено наказание “глоба” в
размер на 30 лв., за нарушение на чл. 47 от ЗДвП на основание чл. 179 ал.2 от
ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. и за
нарушение на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 185 от ЗДвП му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 20 лв.
Жалбоподателят моли
наказателнотопостановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна, а наказателното постановление в атакуваната му част е законосъобразна и моли за потвърждаването му.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 29.09.2015 г. в гр. Разград, по бул. “Априлско въстание”, жалбоподателят
управлявал собствения си лек автомобил “Опел Астра”, с
рег. № ****. На кръстовището с бул. «България», предприел маневра завиване на
ляво от средна пътна лента, обозначена за движение направо, като по този начин
отнел предимството на изчакващия в крайна лява лента л.а. «Опел» с рег. № *****.
Посочените обстоятелства били възприети
от Ив. М. – мл. инспектор, при РУ на МВР Разград, за което той уведомил
началника на РУ на МВР Разград с нарочно изготвена «докладна записка», заведена
с вх. № 1873р-14114/01.10.2015 г. Въз основа на изложеното в нея, на 12.10.2015
г. от актосъставителят – св. З., в присъствието на М. – в качеството му на
свидетел на присъствал при установяване на нарушението, бил съставен АУАН с бл.
№ 098350, в който били отразени посочените по-горе обстоятелства и
за виновно нарушени били посочени разпоредбите на чл. 6 т.1, чл. 47 и чл.5 ал.1
т.1 от ЗДвП. Актът бил съставен, предявен и подписан от жалбоподателя с
отбелязване, че няма възражения. Въз основа на акта на 19.10.2015 г., административнонаказващият
орган издал атакуваното НП, в което описал поведението на жалбоподателя по
начин идентичен с описанието дадено му в АУАН,
квалифицирал същото като осъществяващо съставите на чл. 6 т.1, чл. 47 и
чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и ангажирал административнонаказателната отговорност на
последния, съответно на основание чл. 183
ал.3 т.5 от ЗДвП с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 30
лв., на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП с налагане на административно наказание
“глоба” в размер на 100 лв., и на основание чл. 185 от ЗДвП с налагане на
административно наказание “глоба” в размер на 20 лв.
В
хода на производството, като свидетел е разпитан актосъставителя – св. З.,
който с показанията си установява, че
отразените в АУАН обстоятелства са били изяснени посредством изложението на
същите от свидетеля по акта – М. и че самия жалбоподател при съставяне на акта,
не е имал възражение досежно фактите отразени в предоставената му за
запознаване “докладна записка”.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е частично основателна,
по следните съображения:
На първо място следва да бъде
отбелязано, че изтъкнатите от жалбоподателя аргументи за незаконосъобразност на
НП се неоснователни. Обстоятелството, че
съставмерните за нарушението обстоятелства са отразени в “докладна записка” е
ирелевантно за законосъобразността на производството по установяване на административно нарушение.
Свидетелят по акта – Ив. М., е могъл да сигнализира за нарушението и в личното
си качество /писмено или устно/, в каквото той е възприел същото. Дали
жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на изготвената “докладна записка”,
също е ирелевантно. Освен че последното твърдение се опровергава от
свидетелските показания по делото, от значение в случая е дали актосъставителят
е изяснил обстоятлствата касаещи нарушенията – нещо, което видно отново от
показанията на последния, също е сторено.
Атакуваното НП обаче, се явява
незаконосъобразно от формална страна на различни от изтъкнатите от
жалбоподателя основания.
Безспорно описаното
поведение на М., който е предприел маневра завиване в ляво от средна пътна лента,
обозначена като такава за движение направо, представлява нарушение на чл. 6
ал.1 от ЗДвП. Този
текст от закона задължава участниците в движението да съобразяват поведението
си със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. При наличие напътна маркировка, указваща посока на движение различна от тази, която
жалбоподателят е имал при предприетата маневра «завиване в ляво», то и
действията му, осъществяват от обективна и субективна страна състава на
посочената за виновно нарушена разпоредба на чл. 6 ал.1 от ЗДвП. Същевременно,
неговата административнонаказателна отговорност е ангажирана на основание чл.
183 ал.3 т.5 от ЗДвП, гласящ:»Наказва се с глоба 30 лв. водач, който .. навлиза
след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство, или се
движи в забранената посока на еднопосочен път». Факти съответстващи на
посочените за съставомерни в санкционната норма, в наказателното постановление
не са отразени. Не се сочи в неговото съдържание наличие на знак забраняващ влизането на ППС, нито движение по еднопосочен
път. Ето
защо и при това положение, досежно първото от санкционираните нарушения,
атакуваното НП се явява незаконосъобразно от формална страна, на което
основание в тази му част, следва да бъде отменено.
По отношение на второто от
нарушенията. Според посочения за нарушен чл. 47 от ЗДвП: «Водач на пътно
превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава
скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
движението, които имат предимство.». В случая не се
установява от изложеното в съдържанието на атакуваното НП описание на
фактическите обстоятелства на нарушението, същото да се изразява в движение с
несъобразена скорост. Описанието на фактите, съответства на
съставомерно по смисъла на чл. 6 от ЗДвП нарушение – несъобразяване на
поведението на жалбоподателя с пътната маркировка. При
това положение, липсват и основания за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение от
посочения вид. Ето защо и в тази му част, като незаконосъобразно
атакуваното НП следва да дъбе отменено.
По отношение третото
от санкционираните нарушения – това по чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП. Тази правна норма вменява в задължение на
всеки участник в движението по пътищата с поведението си да не създава
опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на
хората и да не причинява имуществени вреди. Поведението на жалбоподателя,
безспорно е създало опасност за останалите участници в движението, доколкото на
кръстовището е имало и други МПС и доколкото то не е било съобразено с пътната
маркировка. При това положение обаче, настоящия съдебен състав, намира че
приложима е била специалната санкционната разпоредба на чл. 179 ал.1 т.5 от
ЗДвП, а не общата разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, на основание на която е
ангажирана административната отговорност на жалбоподателя.
Ето защо и по изложените съображения, намира
че атакуваното НП се явява изцяло незаконосъобразно от формална страна, поради
което и следва да бъде отменено.
Воден от изложеното до тук, на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 15-1075-000856/19.10.2015 г.
на началник сектор ПП към ОД на
МВР Разград, с което за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 183 ал.3 т.5
от ЗДвП на М.Н.М. е наложено наказание
“глоба” в размер на 30 лв., за нарушение на чл. 47 от ЗДвП на основание чл. 179
ал.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100
лв. и за нарушение на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 185 от ЗДвП му е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: