Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                    36                                              29.02.2016 година                                        град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на двадесети януари                                                                  две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

НАХДело                                                805                                           по описа за  2015 г.

                             

 

                             

 

                              За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от С.Д.С. против наказателно постановление № 37-0000473/06.10.2015 г. на  началника на ОО “АА” Разград, с което за нарушение на чл.8 пар.2 във вр. с чл. 4 б.”ж” от Регламент 561/06 г. вр. с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАПревози на основание чл. 93б ал.7 т.3 от Закон за автомобилните превози му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.

           Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно от формална страна.

            Административнонаказващият орган не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.  

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

            На 04.09.2015 г. на път I – 2, км.88+200, в близост до разклона за с. Бели Лом, служители на  РД “АА” гр. Разград, в изпълнение на своите правомощия по ЗАПревози, извършили проверка на състав от ППС, включващо влекач “Скания Р 144 ЛА” с рег. № ****, с прикачено полуремарке „Кьогел СН24“ с рег. № ****, управляван от  жалбоподателя. При проверката на документите на водача и автомобила, установили, че последния извършва обществен превоз на товари от гр. Бургас до гр. Русе. Въз основа на представените тахографски листи на автомобила, оборудван с тахограф „VDO Кienzle“ 1318.2709 със сер.№ 2707087, за 30 - ти и 31-ви август, проверяващите счели, че жалбоподателят е нарушил намалената дневната почивка за 30.08.15 г., тъй като в тях била отразена такава със 165 минути по – кратка от 9 часа. Приели, че по този начин е нарушено изискването на чл. 8 пар.2 във вр. с чл. 4 б.”ж” от Регламент 561/06 г., за което актосъставителят – св. М. съставила АУАН с бл. № 210768/04.09.2015 г. Въз основа на акта на 06.10.2015 г. било издадено и атакуваното НП.  С него е ангажирана административнонаказателната отговорност на С. за нарушение по чл. 8 пар.2 във вр. с чл. 4 б.”ж” от Регламент 561/06 г., като му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв. на осн. чл.93б ал.7 т.3 от Закона за автомобилните превози, а санкционираното деяние е описано по начин идентичен на описанието дадено му с АУАН и посочено по - горе.

         Като писмени доказателства в хода на производството по установяване на административното нарушение са иззети и приложените към административнонаказателната преписка и приети от съда заверени копия от: тахографски листи от 30.08.15 г. и 31.08.15 г. Въз основа на показанията на допуснатия, като свидетел по делото актосъставител М., се изяснява, че първият от листите е поставен в 11,45 ч. на 30-ти и сочи управление до 23,55 ч., последвано от почивка до 6,15 ч. на 31-ви, когато е поставен втория от листите и от когато, водачът отново е предприел управление на ППС.

         Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

          Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, същата е основателна следните съображения:

        В атакуваното НП за виновно нарушен от жалбоподателя са посочени разпоредбите на чл.8 пар.2 от Регламент 561/06 г. Според съдържанието на тази норма: « За всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка.» Определението «дневна почивка» пък е дадено в б. «ж» на чл.4, според което това е дневен период от време, през който водачът може свободно да разполага със своето време. В този текст са дефинирани и понятията «нормална» и «намалена дневна почивка».  В случая установеното нарушение е описано като нарушение на дневната почивка за 30.08.15 г., която била по-кратка от намалената 9 часова почивка. Описание на санкционираното нарушение и обстоятелствата при които е извършено, съответстващо на изискването на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН обаче, съдът счита, че би могло да е такова съдържащо данни за момента в който е изтекла предходната дневна, респ. седмична почивка, като се инидвидуализира началото и края и на самия проверяван 24 – часов период, в който водачът следва да ползва следващата си дневна почивка, за да може да бъде преценено съставомерно ли е осъщественото от жалбоподателя деяние по посочения за виновно нарушен текст от регламента. Разпоредбите на последния са относими към 24 часови периоди, а не към календарни дати. При това положение отбелязването в НП, че нарушението е извършено на 30.08.2015 г. би довело до извода, че намалена дневна почивка е следвало да бъде ползвана до 00,00 ч. на посочената дата, което противоречи на обстоятелствата изяснени от показанията на актосъставителя. Именно тези конкретни факти сочени от свидетелката в съдебно заседание е следвало да намерят словесно отражение в съдържанието на атакуваното постановление, за да съответства неговото съдържание  на изискванията на посочения по – горе чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Следва да бъде отбелязано и друго. В конкретния случай административнонаказващят орган не е посочил  мястото на осъществяване на санкционираното нарушение. Последното е съществен индивидуализиращ белег на деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на субекта на административно нарушение, относим не само към  извода за териториална компетентност на органите по установяване на нарушението, но и към определяне териториалната компетентност на административнонаказващия орган.

       Ето защо и доколкото направеното от административнонаказващият орган описание на нарушението, несъответстващо на изискванията на ЗАНН, е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя в степен опорочаваща атакуваното НП от формална страна, то същото следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно. 

             Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                                                    

                                                                                          Р     Е     Ш     И :

            

           ОТМЕНЯ наказателно постановление № 37-0000473/06.10.2015 г. на  началника на ОО “АА” Разград, с което за нарушение на чл.8 пар.2 във вр. с чл. 4 б.”ж” от Регламент 561/06 г. вр. с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАПревози на основание чл. 93б ал.7 т.3 от Закон за автомобилните превози на С.Д.С. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.

 

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен  срок от съобщаването му на страните.

                                                          

                                                                          

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: