Мотиви към Присъда №107/25.02.2016г., постановена по НЧХД №566/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Постъпила е тъжба от Т.С. *** срещу Н.З.Н. и В.И.М.,*** с обвинение за това, че подсъдимите са причинили на тъжителя лека телесна повреда, а именно разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК– престъпление по чл.130, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Тъжителят е предявил и граждански иск срещу подсъдимите солидарно за сумата от 5000 лв, ведно със законната лихва от датата на деянието, като същата сума се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението.

В заседанието пред РРС защитникът на тъжителя поддържа тъжбата.

Подсъдимият В.М. дава обяснения, в които отрича виновността си. Твърди, че ударил шамари на тъжителя, защото според него бил „дрогиран“ за да го свести. Отрича да му е нанасял побой. Лично и чрез служебния си защитник моли да бъде оправдан, като се изтъкват доводи за недоказаност на обвинението.

Спрямо подсъдимият Н.Н. делото се води в условията на задочно производство, тъй като същият не е установен на известният му адрес и при връщане на призовки е отбелязано, че по данни на негови близки е в чужбина, поради което са налице предпоставките на чл.269, ал.1, т.1 и 4, б. „а“ НПК. Служебният му защитник моли за оправдателна присъда.

Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:

Подсъдимият Н.З.Н. е родена на ***г***. Същият е осъждан.

Подсъдимият В.И.М. е роден на ***г***. Същият е осъждан.

Тъжителят Т.М. ***. На 27.02.2015г. бил на гости в дома на свой познат – св. С.А. ***. Там били и подсъдимите Н. Н. и В. М.. Вечерта подсъдимите си тръгнали, а тъжителят останал да пренощува там. На следващия ден – 28.02.2015г. тъжителят също си тръгнал. През деня св. Ст. А. заедно с друго лице /техен познат на име И./ дошли в дома на тъжителя и А. обвинил тъжителя, че е взел от дома му лични карти и портмоне. Тъжителят отрекъл това и двамата си тръгнали. След обяд му се обадили да отиде в дома на св. А. за да изяснят случая. Тъжителят отишъл в дома на св. А.. В същия дом, освен близките на А., бил и подсъдимият Н. Н., който се нахвърлил срещу тъжителя и започнал да му нанася удари с ръце в лицето и тялото, а също и да му нанася ритници с крака, като го обвинявал, че е извършил кражба. През това време в апартамента дошъл и подсъдимия В. М., който също се нахвърлил срещу тъжителя и му нанесъл удари с ръце в лицето и тялото, а също и ритници с крака. Подсъдимите взели личната карта на тъжителя и той напуснал апартамента, след което се прибрал. Там разказал на родителите си какво се е случило и последните уведомили органите на полицията, а тъжителят бил приет за лечение в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. Разград.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, която установява, че в резултат на инцидента пострадалият е получил контузия в лицевата част на главата: Хематоми около двете очи. Мозъчно сътресение леко изразено по тяжест – без изпадане в безсъзнателно състояние. Налице е петнисто по характер кръвонасядане в дясната половина на гърдите. Повърхностни охлузвания на кожата в областта на кръстеца. Описаните увреждания са резултат от действието на удари с или върху тъпи твърди тъпи предмети, могат да бъдат получени при удари с юмруци и ритници, каквито са данните по делото и са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Средният срок на приключване на оздравителния процес е около 20 дни.

Съдът намира изложената по-горе фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин. Затова съдът се позовава отчасти на обясненията на подсъдимият В. М. и в голяма степен на показанията на св. Ст. А.. Последният в съдебното заседание сочи, че видял подсъдимите Н. Н. и В. М. да удрят по няколко шамара на тъжителя, понеже смятали, че той е взел липсващото портмоне и искали да си признае. Съдът се позовава и на писмените доказателства от полицейската преписка. Сред документацията са и обяснения на св. В.Д., която тогава в снетите обяснения е посочила, че е видяла подсъдимият В. М. да удря тъжителя. В съдебното заседание същата свидетелка отрича да е видяла някой да удря тъжителя, но съдът намира за достоверни именно обясненията на свидетелката снети от полицейските органи скоро след деянието и се покриват с останалите данни по делото. За изясняване на случая допринасят и показанията на св. К. П. /баща на тъжителя/, който е възприел състоянието на сина си веднага след побоя. На него пострадалият е обяснил, че именно двамата подсъдими са го били. Съдебно-медицинската експертиза установява причинените на тъжителя увреждания и в крайна сметка се затвърждава убеждението, че на тъжителят е нанесен побой, а данните по делото сочат като автори на това деяние именно двамата подсъдими, които са прибегнали до саморазправа с пострадалия, обвинявайки го в кражба.

Съдът направи следните правни изводи: С деянията си подсъдимите Н.Н. и В.М. са осъществили състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 28.02.2015г., в гр. Разград, в съучастие като съизвършители помежду си са причинили лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК на Т.С.М.. Причинените на тъжителя увреждания, както установява експертизата се изразяват в контузия в лицевата част на главата, хематоми около двете очи, мозъчно сътресение леко изразено по тяжест – без изпадане в безсъзнателно състояние, петнисто по характер кръвонасядане в дясната половина на гърдите. Повърхностни охлузвания на кожата в областта на кръстеца. Тези увреждания са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Подсъдимите недопустимо са употребили сила – нанесли са удари с ръце и крака на пострадалия и така са му причинили уврежданията, констатирани от експертизата. Двамата подсъдими са действали като съизвършители – задружно. От субективна страна подсъдимите е действали с пряк общ умисъл –целенасочено.

Индивидуализирайки наказанията на подсъдимите съдът отчита, че и двамата са осъждани, което утежнява положението им и изключва възможността да бъде приложен чл.78а от НК. Доколкото законът предвижда в алтернативност две наказания, то съдът намира, че с оглед конкретния характер на извършеното деяние на подсъдимите следва да се наложат наказания по по-леката алтернатива, а именно пробация и за двамата подсъдими със следните пробационни мерки и срокове: - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, с периодичност на изпълнение два пъти седмично, ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от ЕДНА ГОДИНА. Така определеното наказание следва да се наложи на всеки от двамата подсъдими. Този вид и размер на наказанията в случая е адекватен за поправянето на подсъдимите.

Частично основателен се явява предявеният от пострадалия граждански иск за неимуществени вреди срещу подсъдимите. От неправомерното и виновно поведение на подсъдимите на пострадалия са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания, причинено мозъчно сътресение като специфично увреждане, претърпяно унижение с оглед начина на нанасяне на побоя, при което подсъдимите са действали съвместно. При това съдът намира, че с оглед причинените на пострадалия неимуществени вреди подсъдимите следва да бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетение в размер на 1200 лв, което съдът намира за справедливо с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД. В останалата му част /в частта му над 1200 лв до 5000 лв/ гражданският иск следва да бъде отхвърлен като явно завишен и неоснователен в тази му част. Определеното обезщетение следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на деликта /28.02.2015г./ до окончателното изплащане.

Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на пострадалия и направените от последния разноски по делото в размер на 770 лв.

Подсъдсимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС сумата от 50 лв за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Мотивиран така съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: