Мотиви към Присъда №96/23.02.2016г., постановена по НЧХД №815/2015г. по описа на Разградския районен съд .

Постъпила е тъжба от Д.В.К. ***, с която е повдигнато обвинение срещу К.С. *** за това, че на 10.11.2015г. в гр. Разград е нанесъл на тъжителката лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание– престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

Тъжителката е предявила и граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 3000 лв, ведно със законната лихва от датата на деянието, като същата сума се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението.

В заседанието пред РРС тъжителката лично и чрез повереника си поддържа тъжбата и гражданския иск.

Подсъдимият дава обяснения, в които отрича вината си – твърди, че не е удрял тъжителката. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан.

Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:

Подсъдимият К.С.М. е роден на ***г***. Същият е женен, неосъждан.

Тъжителката Д. К. ***, ур. ********* №****, в която къща обитавала първия етаж, заедно със съпруга си. На втория етаж живеела нейната леля В. М. и нейния съпруг – подсъдимия К.М.. Отношенията между тъжителката и семейството на леля й били лоши. На 10.11.2015г. около 16.30 часа в къщата – етажа на тъжителката – дошъл св. Х. Х., когото тъжителката била наела за да пробие отвор в коминно тяло за да може да ползва отопление на твърдо гориво в къщата. Св. Х. Х. започнал работа и след около половин час при тях дошли подсъдимият К. М. и св. В. М. Тъжителката и нейната леля /В. М./ започнали да се карат и в един момент подсъдимият, без да е провокиран, решил да се намеси при което ударил тъжителката с юмрук в корема. След това подсъдимият и св. М. си тръгнали. Вечерта след инцидента тъжителката посетила медицински център понеже изпитвала болки.

От заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза се установява, че при освидетелстването на тъжителката не са установени видими травматични усещания в областта на корема. Налице били оплаквания от силни болки в средната в долна част на корема в ляво от пъпа, придружени на моменти с гадене и повръщане. Описаните от пострадалата оплаквания могат да бъдат получени по начин както се съобщава в делото и са и причинили болка и страдание. При наличието на подобна травма болките отзвучават за няколко дни без последствия за здравето на пострадалата.

Съдът намира изложената фактическа обстановка за доказана, като изхожда от показанията на свидетеля В. Х., заключението на експертизата и писмените доказателствени материали. В този смисъл съдът отдава значение основно на показанията на св. Х. Х. Този свидетел сочи, че при кавгата между тъжителката и леля й, подсъдимият също се намесил. Свидетелят не видял всичко и конкретно не видял подсъдимият да удря тъжителката, но двамата се карали, при което свидетелят, който прибирал инструментите си погледнал към тях и видял тъжителката да се отдръпва назад, държейки се за корема. Св. Х. Х. попитал подсъдимият защо е ударил тъжителката и последният отвърнал, че го е направил, защото тя го била предизвикала. Показанията на този свидетел дават основание за категоричен извод, че подсъдимият наистина е ударил свидетелката. С това следва да се обясни фактът, че св. Х. е видял Д. К. да се държи за корема. При това на въпрос на свидетеля защо я е ударил, подсъдимият не е отрекъл това, а е обяснил, че бил предизвикан. Така фактически той е потвърдил впечетлението на свидетеля, че е ударил тъжителката и очевидно това се е случило. Показанията на св. Х., като незаинтересовани се кредитират от съда и на тази база съдът приема, че отразеното в тъжбата отговаря на действителността. В този смисъл се цени и заключението на експертизата. Обясненията на подсъдимия, отричащ вината си и подкрепящите ги показанията на св. В. М., негова съпруга, не следва да се кредитират като явно заинтересовани и оборени от останалите данни по делото. Поради изложеното съдът намира, че обвинението е доказано от фактическа страна – подсъдимият действително е ударил тъжителката с юмрук в корема.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: С деянието си подс. К.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, тъй като на 10.11.2015г. в гр. Разград е нанесъл на Д.В.К. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето. Съдът формира този осъдителен диспозитив съобразявайки задължението си да извърши точна квалификация на очертаното в тъжбата деяние. В диспозитива на тъжбата пострадалата е посочила причинени болки, но също така при формиране на гражданскоправната си претенция е посочила и причинени страдания. Подсъдимият е нанесъл удар на пострадалата с ръка в корема, като така при всички случаи й е причинил болка и страдание. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл –целенасочено.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца, пробация или глоба, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът отчита като смекчаващи обстоятелства това, че подсъдимият очевидно не е лице с висока обществена опасност, проявата му е явно инцидентна, поради което намира, че следва да му бъде наложено наказание в минимален размер, а именно глоба в размер на 1000 лв. Този размер на санкцията в случая е адекватен и достатъчен за поправянето на подсъдимия.

Частично основателен се явява предявеният от пострадалата граждански иск. От неправомерното и виновно деяние на подсъдимия на пострадалата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания, а и разбира се в претърпяно унижение. При това съдът намира, че с оглед причинените на пострадалата неимуществени вреди подсъдимият следва да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 800 лв, което съдът намира за справедливо с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД. Присъждане на обезщетение в по- голям размер не би било справедливо в случая, като се отчита, че в случая на пострадалата не са причинени действително сериозни увреждания. Поради изложеното в останалата му част /в частта му над 800 лв до 3000 лв/ гражданският иск следва да бъде отхвърлен като явно завишен и неоснователен в тази му част. Сумата от 800 лв следва да бъде присъдена на пострадалата ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на пострадалата извършените от последната разноски, а също така следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС сумата 50 лв за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Мотивиран така съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: