МОТИВИ към присъда № 110/25.02.2016г. по НОХД № 83/16г. по описа на РС – Разград

Постъпил е обвинителен акт срещу Х.Н.Н. ЕГН **********, за това, че в периода от 01.07.2013 г. до 30.11.2015 г. включително, в гр. Разград, след като е осъден с решение № 27/02.04.2003 г. по бр.д. № 137/2002 г. по описа на Районен съд гр. Разград, влязло в сила на 14.05.2003 г., и с решение № 166/19.06.2009 г. по гр.д. № 490/2009 г. по описа на Районен съд гр. Разград, потвърдено с решение № 135/30.11.2009 г. по гр.д. № 271/2009 г. по описа на ОС гр. Разград, влязло в сила на 05.02.2010 г., да издържа свои низходящи – децата си Н.Х.Н., роден на *** г., К. Х. Н., родена на *** г., и Б. Х.Н., роден на *** г. като изплаща ежемесечна издръжка в размер на 60 лв. за детето Н., в размер на 80 лв. за детето К., и в размер на 40 лв. за детето Б., чрез тяхната майка и законен представител И. Т. ***, съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две вноски, а именно 16 пълни месечни вноски, и една непълна месечна вноска за детето Н., на обща стойност 1000 лв., 29 месечни вноски за детето К. на обща стойност 2320 лв., и 29 месечни вноски за детето Б., на обща стойност 1160 лв., всичко на обща стойност 4 480 лв., като деянието е извършено повторно – престъпление по чл. 183, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин, навежда твърдение за наличие на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, пледира на същия да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода „ в размер около средният предвиден в закона, както и „обществено порицание „.

Подсъдимият по същество счита обвинението за доказано, признава вината си, моли съдът да му наложи наказание „ пробация „.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Х.Н.Н. е роден на ***г***, бълг. гражданин, със средно образование, разведен, работещ, осъждан, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото следната фактическата обстановка: През м. Юни 1996г. подс. Н. сключил граждански брак с И. Т. М. От брака се родили три деца Н.Н. на ***г., К. Н. на ***. и Б. Н. на ***. / видно от приложените по делото заверени копия на Удостоверение за раждане – 3бр./, става ясно, че и трите деца са признати от подсъдимия, като негови.

С Решение № 27/02.04.2003г. по бр. д. № 137/2002г. по описа на РС – Разград, влязло в сила на 14.05.2003г. бракът между съпрузите бил прекратен, упражняването на родителските права по отношение на децата било предоставено на майката, а подсъдимият бил осъден да заплаща на всяко от децата си месечна издръжка в размер на по 30,00лв.

С решение № 166/19.06.2009г. по гр. д. № 490/2009г. по описа на РС – Разград, влязло в сила на 05.02.2010г., потвърдено с Решение № 135/30.11.2009г. по в.гр.д. № 271/2009г. по описа на ОС – Разград, размерът на присъдините издръжки бил изменен както следва : за детето Н. от 30,00лв. на 60,00лв., за детето Б. от 30,00лв. на 40,00лв. и за детото К. от 30,00лв. на 80,00лв.

На 25.11.2012г. майката на децата починала, поради което същите били настанени за отглеждане в семейството на баба си по майчина линия – св. К. Т..

За периода от 01.07.2013г. до 30.11.2015г. подс. Н. не изпълнил задължението си да изплаща ежемесечна издръжка на детето си Н.Н. в размер на 16 пълни и 1 непълна месечни вноски, на обща стойност 1000,00лв., на детето си К. Н. в размер на 29 месечни вноски на обща стойност 2320,00лв. и на детето си Б. Н. в размер на 29 месечни вноски на обща стойност 1160,00лв.

От заключението на вещото лице по назначената и извършена в ДП съдебно – икономическа експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание, се установява, че общата дължима сума за процесния период по отношение на трите деца е в размер на 4480,00лв.

Видно от приобщената към доказателствата по делото справка от ТД на НАП – Варна, офис – Разград, през процесният период са регистрирани 6бр. трудови договори на името на подсъдимия.

Подс. Н. е осъждан за същото по вид престъпление с Присъда № 422/10.06.2011г. по НОХД № 373/2011г. по описа на РС – Разград, влязло в сила на 28.06.2011г., с която е признат за виновен, че не е плащал дължимата ежемесечна издръжка на децата си за периода от 05.05.2010г. до 05.03.2011г.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия, както и доказателствата събрани в досъдебното производство: Жалба, Решение № 27/02.04.2003г. по бр. д. № 137/2002г. по описа на РС – Разград, влязло в сила на 14.05.2003г. , Решение № 166/19.06.2009г. по гр. д. № 490/2009г. по описа на РС – Разград, влязло в сила на 05.02.2010г. , Решение № 135/30.11.2009г. по в.гр.д. № 271/2009г. по описа на ОС – Разград, Справка от Агенция по вписванията, Спранвка от „ Сектор „ ПП – КАТ „ – Разград, Справка от ТД на НАП – Варна, офис – Разград, Справка от Агенция за социално подпомагане, Справка от областна Дирекция „ Земеделие „, Заверено копие на трудов договор, Заповеди за временно настаняване на трите деца, Решения на органа по настойничество и попечителство при Община Разград, Заверено копие на Удостоверение от РУ „ Ангел Кънчев „ – Русе, 3бр. Удостоверения за раждане, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Справка за съдимост на подсъдимия, Характеристична справка на подсъдимия, показанията на свидетелите Н. Н. и К. Т., от заключението на вещото лице по назначената и извършена в ДП съдебно – икономическа експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият Х.Н.Н. ЕГН ********** е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК.

Обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин.

За времето от 01.07.2013 г. до 30.11.2015 г. включително, в гр. Разград, подс. Н., след като е осъден с решение № 27/02.04.2003 г. по бр.д. № 137/2002 г. по описа на Районен съд гр. Разград, влязло в сила на 14.05.2003 г., и с решение № 166/19.06.2009 г. по гр.д. № 490/2009 г. по описа на Районен съд гр. Разград, потвърдено с решение № 135/30.11.2009 г. по гр.д. № 271/2009 г. по описа на ОС гр. Разград, влязло в сила на 05.02.2010 г., да издържа свои низходящи – децата си Н.Х.Н., роден на *** г., К. Х. Н., родена на *** г., и Б. Х.Н., роден на *** г. като изплаща ежемесечна издръжка в размер на 60 лв. за детето Н., в размер на 80 лв. за детето К., и в размер на 40 лв. за детето Б., чрез тяхната майка и законен представител И. Т. ***, не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две вноски, а именно 16 пълни месечни вноски, и една непълна месечна вноска за детето Н., на обща стойност 1000 лв., 29 месечни вноски за детето К. на обща стойност 2320 лв., и 29 месечни вноски за детето Б., на обща стойност 1160 лв., всичко на обща стойност 4 480 лв., като предвид осъждането му по НОХД № 373/2011г. по описа на РС – Разград с присъда № 422/10.06.2011г. - деянието е извършено повторно.

Налице е пряк умисъл, тъй като подс. Н. е осъзнавал, че не изпълнява задължение по влязло в сила решение, въпреки, че е имал възможност за това. По този начин от обективна и субективна страна е ангажирал наказателната си отговорност по чл.183, ал.4 вр ал.1 НК.

Ирелевантни в случая са твърденията на подс. Н., че е заплащал частично задължението си за издръжка по отношение на трите деца, тъй като тези плащания по изп. дело се отнасят за период, предхождащ процесния, независимо, че сумите са привеждани в настоящият период.

За престъплението по чл.183, ал.4 вр. ал.1 от НК, законът предвижда наказание „ лишаване от свобода „ до две години или „пробация „, както и „обществено порицание”.

Действително съобразно възприетата от съда фактическа обстановка, безспорно са налице отекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Дългият период от време на извършване на деянието, през който децата са отглеждани единствено от своята баба по бащина линия, въпреки, че са имали жив родител, длъжен да ги издържа и полага грижи за тях. Големият размер на дължимата за процесния период издръжка. Предходното осъждане на подсъдимия. Всичко това дава основание на съда да определи наказание по по-тежката алтернатива – „ лишаване от свобода „, като подходящ срок, съдът определи такъв в размер на една година, около средния размер. Съдът наложи и комулативно предвиденото в закона наказание „ обществено порицание „. Не са налице предпоставките за отлагане изтърпяването на наложеното наказание, напротив налице са предпоставките на чл.68, ал.1 от НК, поради което съдът приведе в изпълнение и присъдата по НОХД № 1517/13година на Районен съд гр. Русе, влязла в сила на 17.09.2013 година, с която е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА. Наказанията следва да бъдат изтърпени от подсъдимия в затворническо общежитие от открит тип.

Съдът осъди подсъдимия Н. да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Разград сумата 52,44 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата 50.00лв., представляваща разноски в съдебното производство.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: