МОТИВИ към Присъда № 109/25.02.2016г.

по НОХД №85/2016г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Г.М.М. ЕГН **********, за това, че за времето от 22.02.2011 г. до 31.12.2014 г. в гр. Разград и с. Раковски, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 0286/04.02.2011 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград, на който е бил придаден вид, че е издаден от ТЕЛК при МБАЛ-Разград, приложен към заявление № МП-3118/22.02.2011 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, и заявление № МП-3119/22.02.2011 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност до Директора на Районно управление „Социално осигуряване“ гр. Разград /ТП на НОИ-Разград/, е получила без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, и на социална пенсия за инвалидност, в общ размер на 2680,39 лв., собственост на НОИ гр. София. Към молба-декларация вх. № 746/29.06.2011 г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция по чл. 25, ал. 1, и чл. 29 от ППЗИХУ, е получила без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства за месечни добавки за социална интеграция по чл. 25, ал. 1, и чл. 29 от ППЗИХУ, в общ размер 819.00 лв., собственост на Агенция за социално подпомагане гр. София, всичко на обща стойност 3499.39 лв., с намерение да ги присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството по искане на подсъдимата се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимата М. да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода” в размер на 1година и четири месеца, след редуцирането по реда на чл.58а, ал.1 от НК, а изтърпяването да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.

По делото е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове от ощетените юридически лица - АСП София, ЕИК ****** с адрес на управление гр.София ул....., представлявана от изп.директор И.И. чрез процесуален представител ДСП Разград със седалище и адрес на управление гр. Разград бул. „*****” за сумата 819.00лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 31.12.2014г. до окончателното й изплащане, от НОИ София с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. София************, представлявано от управител Б. Пе. за сумата 2680,39лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.12.2014г. до окончателното изплащане.

Поверениците на гражданските ищци, считат предявените граждански искове за доказани по основание и размер и молят съда с присъдата да осъди подс. М. да заплати в пълен размер предявените обезщетения, ведно с разноските по делото.

Защитата на подсъдимата по същество пледира в унисон с държавното обвинение, като предлага на съда да постанови присъда при условията на чл.58а от НК, при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Подсъдимата М. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимата, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Г.М.М. е родена на *** ***, живуща ***, бълг. гражданка, със средно образование, разведена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно: Подс. М. ***.

В началото на м.февруари 2011г. подс. Г. М. се сдобила по неустановен в хода на разследването начин и от неустановено лице с неистински официален документ - Експертно решение № 0286/04.02.2011г., на който бил придаден вид, че е подписан от д-р Р.Д. - председател, д-р М.М., д-р В.М. и д-р Пл.И., членове на ТЕЛК-Разград. В това експертно решение било посочено, че подсъдимита е с трайно намалена работоспособност поради общо заболяване в размер на 78% и инвалидизирана от 10.01.2011г., с пожизнен срок на инвалидизация. На 22.02.2011г. подс. Г. М. се явила в сградата на РУ «Социално осигуряване»-Разград (сега ТП на НОИ-Разград) и подала Заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване вх.№ МП-3118/22.02.2011г. и Заявление за отпускане на социална пенсия за инвалидност вх.№ МП-3119/22.02.2011г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност. Формулярите били приети от св. П. И.-служител при ТП на НОИ-Разград и подписани лично от подс. Г.М., след представяне на лична карта. Към заявленията подсъдимата приложила и неистинския официален документ - Експертно решение № 0286/04.02.2011г., удостоверяващо заболяването й. Тъй като в експертното решение била посочена намалена работоспособност 78 %, св. П.И. приела заявленията и приложеното от подсъдимата експертно решение. С разпореждане за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване № ********** № 47/прот.№ 01035/25.03.2011г. на подс. Г.М. били отпуснати:

-лична пенсия за инвалидност по чл.74, ал.1 от КСО, поради общо заболяване за намалена работоспособност от 71 до 90 на сто, считано от 10.01.2011г., в размер на 142,88 лева месечно.

-лична социална пенсия за инвалидност по чл.90, ал.1 от КСО за намалена работоспособност от 71 до 90 на сто, считано от 10.01.2011 г., в размер на 27,74 лева месечно.

На основание горепосоченото разпореждане отпуснатата пенсия на подс. Г.М. била в размер общо на 170,62 лева месечно,като единствено през м.февруари 2011г., със задна дата - за м.януари 2011 г., на подсъдимата била изплатена по-малка сума - общо 121,09 лв. за двата вида пенсии, която представлявала пропорционалната част от стойността на определените й пенсии, за периода от 10.01.2011г. до 31.01.2011г., тъй като в инкриминираното решение на ТЕЛК-Разград, посочено по-горе, било вписано, че подс. Г.М. е инвалидизирана от 10.01.2011г. Парите били превеждани в посочена от подсъдимата банкова сметка *** «ОББ»АД-гр.София, клон - Разград.

По този начин за времето от 22.02.2011г. до 30.04.2012г. подс. Г.М. ежемесечно получила следните суми:

-Лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване: 142,88 лева, месечно.

-Лична социална пенсия за инвалидност: 27,74 лева месечно.

Изплащането на пенсиите било преустановено на 01.05.2012г.

Общо за инкриминирания период - 22.02.2011г. - 30.04.2012г. подс. Г. М. получила сумата от 2680,39 лв. , като лична пенсия за инвалидност по чл.74, ал.1 от КСО и лична социална пенсия за инвалидност по чл.90, ал.1 от КСО.

На 29.06.2011г. подс. Г. М. подала молба-декларация с вх.№ 746/29.06.2011г. до директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград за отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти, като приложила към молбата неистинския официален документ, посочен по-горе - експертно решение № 0286/04.02.2011г. на ТЕЛК при МБАЛ «Св.Иван Рилски»-гр.Разград, за да удостовери наличието на заболяване, което й дава право да ползва месечни добавки за посочените по-горе услуги. Със заповед № 746/08.07.2011г. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград, на подс. Г. М. е била отпусната месечна добавка за социална интеграция, на основание чл.42, ал.7 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) и чл.ЗЗ, ал.1-3 от ППЗИХУ по чл.25. ал.1 от ППЗИХУ за транспорт, в размер на 9,75 лева месечно и по чл.29 от ППЗИХУ за диетично хранене и лекарствени продукти, в размер на 9,75 лева месечно, или общо 19,50 лева, считано от 01.06.2011г. Тези месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти, са били изплащани по сметка на подсъдимата в клон на банка «ОББ», за времето 01.06.2011 г. до 31.12.2014г. Общо за този период тя е получила сумата от 819,00 лева, като месечни добавки за социална интеграция по ЗИХУ.

От заключението на назначена по делото комплексна техническа експертиза - протокол № 307/11.12.2015 г., е видно, че:

1.Подписите, положени в графите „председател" и „членове" в ЕР № 0286/ 04.02.2011 г. не са изпълнени съответно от Росица Димитрова Джурова, Минко Кръстев Минков, Веска Христова Манева и Пламен Иванов Иванов.

2.Подписът, положен в графа «Получих решението» в ЕР №286/04.02.2011 г. не е изпълнен от Г.М.М., с ЕГН **********.

З.Опечатъкът от печат в ЕР 0286/04.02.2011 г. Вероятно е положен с печата на ТЕЛК при МБАЛ «Св.Иван Рилски» - Разград.

4.Подписите в графа «заявител» в заявления с вх. № МП 3118/22.02.2011г. и вх. № МП 3119/22.02.2011г. са изпълнени от Г.М.М..

б.Подписът в молба-декларация с вх. № 746/29.06.2011 г. В графа «подпис» е изпълнен от Г.М.М..

Подс. М. е неосъждана.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. М., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Експертно решение № 0286/04.02.2011 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград, Заявление № МП-3118/22.02.2011 г., заявление № МП-3119/22.02.2011 г., молба-декларация вх. № 746/29.06.2011 г., Справка за съдимост, Характеристична справка, Декларация, Заключение на вещото лице по назначената комплексна техническа и графическа експертиза, от показанията на свидетелите Р. Д., П. И., М. М., В. М, Р. К, П. И, С. И и С. В..

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

От обективна страна – за времето от 22.02.2011 г. до 31.12.2014 г. в гр. Разград и с. Раковски, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 0286/04.02.2011 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград, на който е бил придаден вид, че е издаден от ТЕЛК при МБАЛ-Разград, приложен към заявление № МП-3118/22.02.2011 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, и заявление № МП-3119/22.02.2011 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност до Директора на Районно управление „Социално осигуряване“ гр. Разград /ТП на НОИ-Разград/, е получила без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, и на социална пенсия за инвалидност, в общ размер на 2680,39 лв., собственост на НОИ гр. София. Към молба-декларация вх. № 746/29.06.2011 г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция по чл. 25, ал. 1, и чл. 29 от ППЗИХУ, е получила без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства за месечни добавки за социална интеграция по чл. 25, ал. 1, и чл. 29 от ППЗИХУ, в общ размер 819.00 лв., собственост на Агенция за социално подпомагане гр. София, всичко на обща стойност 3499.39 лв., с намерение да ги присвои.

Подс. М. лично се е ползвала от неистински официален документ - Експертно решение № 0286/04.02.2011 г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Ив. Рилски” гр. Разград пред служители на ТП на НОИ РУ „СО” – гр. Разград и Д „СП” – гр. Разград, в чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинския официален документ, използван от подс. М. като средство при осъществяване на документната измама бил да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай, че подс. М. не беше представила експертното решение, то не би било налице и правно основание за отпускането на личните пенсии и социалните интеграционни добавки. Следствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи – пари на обща стойност 3499.39лева преминали във фактическата власт на подс. М.. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Извършените от подсъдимата деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна - подсъдимата е действала при условията на пряк умисъл, съзнавала е, че използва неистински официален документ и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Тя е предвиждала заблуждението на измамените лица, предвиждала е акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документа и това, че ще получи чуждото движимо имущество и е искала настъпването на този резултат. Наред с това, у същата било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимата, стремежът да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до осем години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подсъдимата М., следва да наложи наказание в условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като са налице изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Такива следва да бъдат отчетени чистото съдебно минало на подсъдимата, относително ниския размер на причинените поотделно имуществени вреди, добрите характеристични данни, все пак нелекото социално положение, послужило като основен мотив за извършване на деянието, поради което наложи в размер на шест месеца, изтърпяването на което отложи за изпитателен срок на основание чл. 66 ал.1 от НК в размер на три години. Съдът намира, че така наложеното наказание в най-висша степен е годно да осъществи целите по чл.36 от НК и отговаря на изискванията на чл.54 от НК.

По гражданският иск:

С оглед така постановената присъда, съдът намира, че предявеният граждански иск в размер на 819.00лева от ощетеното юридическо лице - от АСП София, ЕИК ***** с адрес на управление гр.София ул.****, представлявана от изп.директор И. И. чрез процесуален представител ДСП Разград със седалище и адрес на управление гр. Разград бул. „***” е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен. В този смисъл съдът осъди подсъдимата Г. М. М., ЕГН **********, да заплати на АСП гр. София, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****, представлявана от изпълнителен директор И.Ц. И., сумата от 819.00лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.12.2014 година до окончателното й изплащане.

Относно предявеният граждански иск в размер на 2680,39лв. от ощетеното юридическо лице - НОИ София с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София бул. ****, представлявано от управител Б.П., съдът намери същият за доказан по основание и размер и следва да бъде уважен. В този смисъл съдът осъди подсъдимата Г. М. М., ЕГН **********, да заплати на НОИ гр. София, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.***, представляван от Б.Х.П., сумата от 2680,39лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 31.12.2014 година до окончателното й изплащане.

По веществените доказателства :

Съдът постанови :Експертно решение № 0286/04.02.2011 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград, заявление № МП-3118/22.02.2011 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, и заявление № МП-3119/22.02.2011 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност до Директора на Районно управление „Социално осигуряване“ гр. Разград, след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на ТП на НОИ гр. Разград, като заверени копия от същите останат по делото.

Молба-декларация вх. № 746/29.06.2011 г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция по чл. 25, ал. 1, и чл. 29 от ППЗИХУ, след влизане в сила на присъдата да бъде върната на ДСП гр. Разград, като заверено копие от същата да остане по делото.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимата Г.М.М., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Разград сумата 144,27лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата от 157,22лв., разноски в съдебното производство – държавна такса върху уважените граждански искове.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: