Производството е по чл. 24
а от ЗБППМН.
В Районен
съд – Разград е изпратена преписка № 38/2015 год. на Местната комисия за БППМН – гр.Разград, приключила с Решение № 38 от 02.02.2016 год., с което се
предлага на непълнолетната Н.В.И. ЕГН **********
да бъде наложена възпитателна мярка "Настаняване във ВУИ" на
основание чл.
13, ал.1, т.13 от ЗБППМН.
Родителите на Н., считат, че решението на комисията следва да се
уважи. Същото
становище изказват и Председателят на Комисията, взела Решението,
представителят на РРП, Представителят на Д „ СП „ – Разград, Отдел „ Закрила на
детето „.
Непълнолетната не е съгласна с предложената
мярка -Настаняване във възпитателно училище – интернат.
Съдът, като взе предвид събраните
и приложени към преписката доказателства: Решение № 38 от 02.02.2016 год., Педагогическа характеристика, Сведение от ЦНСТ – Разград, Докладна записка от специалист социални
дейности, Доклад от обществени възпитатели, Доклад по ВД № 38/2015г. на МКБППМН
– Разград, Социален доклад, Заповед № ЗД – РД01/0006/08.01.2016г. на Директор
на ДСП - Разград, Протокол от проведена екипна
среща на 21.01.2016г., Становище от ДПС и изслуша в съдебно заседание непълнолетната, нейните родители, инсп. ДПС, социален работник, Председателя на Комисията, представителя на РРП, намира
предложението за налагане на мярка "Настаняване във ВУИ" за
обосновано и законосъобразно по следните съображения:
От събраните материали по ЧНД № 131/2016 по описа на РРС се
установи следната фактическа обстановка: Н.В.И. ЕГН **********, за периода от 20.09.205г. до 19.10.2015г. е била настанена в детска
психиатрия на УМБАЛ „Света Марина „ АД – Варна с диагноза „други смесени
разстройства в поведението и емециите. Хоспитализирането й било наложено
следствие поведението й през предходната година, през която заедно със сестра
си са били настанени в приемно семейство, поради неразбирателство с родителите
си, след което по тяхно желание отново са върнати в семейството, но от
03.11.2014 г. до 16.07.2015г. Н. отново е била изведена от
семейната среда и настанена в кризисен център за деца в с. Бълван.
На 16.09.2015г., прибирайки се от училище на
път за в къщи Н. припада, откарана е в СПО на МБАЛ – Разград, където
установяват, че припадъка е следствие на поети медикаменти. Седмица по – късно
майката С. Д., установява, че от дома им липсват 50,00лв., при което Н.
признава, че ги е взела и похарчила за цигари и хапче. За случката е уведомен
инсп. ДПС.
На 03.12.2015 г. бащата В. Д. подава молба в РУОДМВР – Разград за обявяване за издирване
на Н., тъй като същата вечерта не се е прибрала от училище. Същата вечер около
23,30 ч. Н. е установена от служители на РУМВР – Разград в
близост до училището си СОУ „ Христо Ботев „ – Разград и предадена на баща си.
На следващият ден в МКБППМН постъпва молба от майката, в която заявява, че няма
родителски капацитет да се справи с възпитанието на Н. и желае тя да бъде изведена от семейната среда.
Провеждат се няколко безрезултатни срещи. На 08.01.2016 г. Н. със Заповед на Директор ДСП – Разград е настанена в ЦНСТ – Разград.
По време на престоя си там, Н. започва да краде дребни суми от персонала и
другите настанени. Същото се повтаря и в Училището, в което учи, когато пожелае
да отиде, което става рядко. Напротив често бяга от училище и скита из града.
Повторно е обявена за издирване от РУМВР-Разград и отново установена от
полицейски служители, скитаща се с лица от криминалния контингент. По делото
присъстват данни, че Н. употребява психоактивни вещества. При бягствата си от
дома си и от ЦНСТ често осъществява
полови контакти с придружаващите я лица, включително и със значително
по-възрастни от нея мъжа. Две седмици преди датата на съдебното заседание Н. е
преместена в ЦНСТ – Пловдив, с цел да бъде откъсната от окръжаващата я в гр.
Разград среда. Престоява там обаче само четири дни, след което отново бяга.
Обявена за издирване и установена на територията на кв. „Столипиново„ заживяла
в дома на „М.„ – лице от криминалния
контингент, занимаващ се със сводничество и според думите на Н. / при
изслушването й от съда / единствен приятел на когото има доверие и желае да се
върне при него.
Налагани са нееднократно
възпитателни мерки по ЗБППМН, които не постигнали желания ефект.
Във връзка с процесното възпитателно
дело, на основание чл.
16, ал.4, т.2 от ЗБППМН бил изготвен доклад, съдържащ данни за семейната и
приятелска среда на непълнолетната, личностни
характеристики и психически статус, оценки и препоръки за възпитателни мерки.
Съдът намира за безспорно
установено, че на Н.
са налагани множество мерки,
градирани по тежест, по ЗБППМН за извършените деяния – кражби, бягства от дома и училището, употреба на
психоактивни вещества. За безспорно
установено е и обстоятелството, че нито една от тях не е изпълнила своето
предназначение. Непълнолетната не посещава редовно
училище, същата е вече на 16
години. Родителите й
отказват да се грижат за нея. В приятелската среда на
непълнолетната има лица с криминални прояви. Средата дава
отражение върху нея, като неглижира извършените от нея противообществените прояви. От изложеното съдът намира, че
непълнолетната Н. е дете по отношение, на което съществува реален риск да стане жертва на трафик, включително
международен с цел сексуална експлоатация.
Съдът намира, че предложената
мярка по чл. 13, ал.1, т.13/ Настаняване във Възпитателно училище интернат/ от
Комисията е обоснована и оправдана. В последното непълнолетната ще бъде отклонена от
криминогенната среда, в която се движи към настоящия момент. От друга страна
правилата във ВУИ ще препятстват извършването на бягства, като едновременно с
това ще й бъде дадена възможност за образование, ще
бъде поставена в прилични битови условия, осигурена с ежедневна храна.
По изложените
съображения, съдът постанови Решението си.
Районен съдия :