Р Е
Ш Е Н
И Е
№22, 22.02.2016г., град
Разград
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
състав
На двадесет и
втори януари
две хиляди и шестнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Д.Д.
Прокурор
като разгледа
докладваното от председателя
гр.дело № 1258 по
описа за 2015г.
Предявен е иск с правно основание чл.74 ал.1 ЗЗДискр. във
вр. 49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от Н.С.С. *** и ДЯ”Слънчево детство“
гр.Разград, с която моли съда да осъди ответниците в условията на солидарност да
й заплатят сумата от 4046.54лв., явяваща се обезщетение за причинените й
имуществени вреди /пропуснати ползи от трудово възнаграждение/ за периода
22.01.13г.-23.07.14г. и сумата от 2500лв. претърпени неимуществени вреди за
същия период, изразяващи се в изживяни притеснения, страдания и уронване на
човешкото й достойнство. Претендира и законната лихва, считано от 22.01.13г.,
както и разноските. Твърди, че е работила по трудово правоотношение при втория
ответник на длъжност „детегледачка“ на 8 часов работен ден и възнаграждение от 320лв.
С допълнително споразумение от 21.01.13г. уговореното работно време е променено
от 8ч. на 4ч. и възнаграждение от 160лв. Тази промяна се дължи на факта, че
първия ответник е определил бюджет на втория ответник, който налага икономии,
респ. промяна в работното време и получаваното трудово възнаграждение. Ищцата е
подала жалба в КЗД, която с решение № 137/25.03.15г. е установила, че
директорът на ДЯ“Слънчево детство“ е осъществил пряка дискриминация на основата
на признаци „увреждане“ и „лично положение“ спрямо ищцата. Установила, е че
първият ответник, чрез процесуалният си представител не е осъществил тормоз на
основа на признаците „увреждане“ и „лично положение“. Оставил е без уважение
жалбата в частта относно дискриминация по признак „синдикална принадлежност“. С
допълнително споразумение от 22.07.14г. трудовото правоотношение на ищцата е
променено като е уговорена продължителност на работния ден от 8 часа и
възнаграждение от 340лв.Дискриминацията по отношение на нея е продължила 1
година 6 месеца и 1 ден. Тя е довела до допълнително утежняване на тежкото й
здравословно състояние /ревматични болести на митралната клапа/. Прави отвод на
съда с цел избягване на конфликт на интереси или евентуални други влияния.
Община-Разград оспорва исковете, като
твърди, че не се касае вредите не са причинени от незаконни актове, действия
или бездействия на нейни органи, а за трудовоправни отношения, при които
страните са равнопоставени. Твърди, че не е надлежна страна. Не следва да
отговаря по тези искове, тъй като работодател на ищцата е втория ответник, а не
общината. Никъде в решението на КЗД не е установено кметът на общината да е
осъществил тормоз на основата на признаците „увреждане“ и „лично положение“
спрямо ищцата.
Ответникът ДЯ“Слънчево детство“ също оспорва
исковете. Счита, че е предявен иск с правно основание чл.74 ал.2 ЗЗДискр. Във
вр. с чл.1 ал.1 ЗОДОВ, по които компетентен да се произнесе е административния
съд. В условията на евентуалност твърди неоснователност на исковете, тъй като
ДЯ е третостепенен разпоредител с
предоставения й общински бюджет. Директорът е длъжностно лице, назначено от
кмета на общината и се намира в положение на подчиненост. Изменението на
трудовото правоотношение е обосновано от наложената финансова дисциплина и
оптимизация на персонала. Тези действия на директора на ДЯ са резултат от
изпълнение на служебните й задължения, възложени й от работодателя-кмета на
общината. Предвид на това отговорността за вреди следва да се търси от
възложителя на работата-кмета, а не от директора на ДЯ. В условията на
евентуалност твърди, че не при всяко изменение на трудовия договор могат да се
претендират пропуснати ползи. Оспорва претенциите и по размер. Счита, че
лихвата се дължи от датата на предявяването на иска, а не от деня на възникване
на нарушението.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищцата
работи в ДЯ“Слънчево детство“ гр.Разград на длъжност „детегледачка“ от 2004г.
на пълно работно време. На 18.01.13г. ищцата е депозирала молба да бъде
преназначена на същата длъжност, но на 4 часов работен ден. С допълнително
споразумение от 21.03.13г., считано от следващия ден ищцата е преназначена на
същата длъжност, но на 4ч. работен ден със съответното намалено трудово
възнаграждение. На 03.06.13гц ищцата и още две служителки от ДЯ са депозирали
жалба вх.№44-01-45, допълнение към нея №44-00-2712 в Комисията за защита от
дискриминация против Директора на ДЯ“Слънчево детство“ и Кмета на Община-Разград.
С писмо-отговор изх.№0278/22.07.14г. Директора на ДЯ“Слънчево детство“ е отправила
до ищцата предложение за преминаване от 4 часов на 8 часов работен ден, считано
от 23.07.14г., поради увеличения брой деца, отчета на бюджета за първото
полугодие на 2014г. и финансовите разчети на средствата до края на 2014г., ново
разписание на длъжностите. С
допълнително споразумение от 22.07.14г., считано от следващия ден ищцата е
преминала от непълно на пълно работно време с продължителност на работния ден
от 8часа. С решение №137/25.03.15г. КЗД е установила, че директорът на
ДЯ“Слънчево детство“ Юл.Ив. е извършила пряка дискриминация на основата на
признаците „увреждане“ и „лично положение“ по смисъла на чл.4 ал.2 във вр. с
ал.1 нае ищцата. Установено е също, че Кметът на Община-Разград Д. Б. не е
осъществил „тормоз“ по смисъла на т.1 от пар.1 от ДР на ЗЗДискр. На основата на
признаците „увреждане“ и „лично положение“ по чл.4 ал.1 ЗЗДиср. спрямо ищцата и
другите жалбоподателки.
По
делото е приложена длъжностна характеристика на длъжността Директор, Детска
ясла, както и Заповед №177/01.03.13г. Кмета на Община-Разград, с която са
определени третостепенните разпоредители с бюджетни кредити съгласно приложение
№1, вкл. и ДЯ“Слънчево детство“.
По делото са разпитани двама
свидетели. Св.Я., колежка на ищцата
твърди, че през 2013г. тръгнали слухове за съкращаване.Според
свидетелката ищцата била принудена да мине на 4 часов работен ден пред страх от
уволнение. Според свидетелката ищцата била в тежко положение. На
22.01.13г.оперирали дъщерята й от онкологично заболяване. Мъжът е бил на
хемодиализа. Самата тя е с редица заболявания, с решение на ТЕЛК. За доктори и
лечение на нея и семейството й, й били нужни пари. Постоянно била притеснена.
Св.М.,
зет на ищцата твърди, че ищцата тежко преживяла преминаването на 4 часов
работен ден, тъй като парите не стигали. Дъщеря й я оперирали, а мъжът и бил на
хемодиализа. Покрай работата си започнала да вдига кръвно от притеснение.
Оплаквала се, че с мъжа им не им стигат парите за лекарства, не може да
подпомогне децата си. Ищцата живее с малката си дъщеря в едно жилище. Докато
дъщеря й била болна де налагало постоянно да ходят по болници.
По делото е приложена епикриза от
КОЦ-Шумен, от която е видно, че на 21.01.13г. дъщеря й е приета в лечебното
заведение, като на 23.01.13г. е оперирана поради умерена дисплазия на шийката
на матката. Изписана е на 29.01.13г. и е насочена към специализирана ЛКК.
По
делото е приложено Експертно решение на ТЕЛК от 29.10.13г. на съпруга на
ищцата, от което е видно, че същият страда от хронична бъбречна недостатъчност IV терминален стадий, поддържаща хемодиализа.
Ищцата
от своя страна страда от ревматични болести на митралната клапа и е с 69%
трайна неработоспособност.
По
делото е назначена СИЕ според заключението на която ищцата е реализирала доход
с 4046.53лв. за периода 22.01.13г.-23.07.14г., който би реализирала, ако бе на
пълен работен ден.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна съдът намира следното: Ищцата е предявила исковете си
спрямо Община-Разград и ДЯ“Слънчево детство“ в условията на солидарност.
Искът
спрямо Община-Разград, представлявана от Кмета й, се явява недоказан. С
решението си КЗД е установила пряка дискриминация по признак „увреждане“ и
„лично положение“, осъществена единствено от Директора на ДЯ“Слънчево детство“.
За да
се ангажира личната отговорност на Кмета на общината, като работодател по смисъла
на чл.18 за осъществена от Директора на ДЯ дискриминация на признаците
„увреждане“ и „лично положение“ е необходимо последният да е бил сезиран с
такова оплакване от страна на ищцата и да не е взел ефективни мерки за
преустановяване на дискриминацията на работното място. Данни за такова сезиране
по делото липсват. Нищо повече в решение № 137/2015г. на КДЗ изрично е
установил, че Кмета на общината не е осъществил „тормоз“ по смисъла на т.1 от
пар.1 ДР ЗЗДискр. на основа на признаците „увреждане“ и „лично положение“
спрямо ищцата.
Искът спрямо ДЯ“Слънчево детство“
представлявана от Директора за присъждане на обезщетение за причинени имуществени
вреди се явява основателен.
Налице
е влязъл в сила акт на Комисията за защита от дискриминацията /КЗД/, с който е
установена пряка дискриминация спрямо ищцата от страна на директора на
ДЯ“Слънчево детство“ на основата на признаци „увреждане“ и „лично положение“ по
повод промяната на работното време по трудовото правоотношение. Настоящият
съдебен състав, разглеждащ иска за обезщетение за вреди по чл.74 ЗЗДискр., е
обвързан от това решение по аргумент от разпоредбата на чл.17 ал.2 изр.2 ГПК и
не следва да установява повторно осъществена ли е дискриминация от ответника по
отношение на ищеца и в какво се изразява. В производството по иска по чл.74 ал.1 ЗЗДискр.
съдът обаче трябва да формира самостоятелни изводи по въпросите дали на ищеца
са причинени твърдяните в исковата молба вреди, какви са те, пряка последица ли
са от дискриминационното нарушение и какъв е размерът на обезщетението.
Според
съдебната практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК,
когато уволнението не е отменено от работодателя или по предявен иск от
работника по чл.344 КТ,
прекратяването на трудовото правоотношение е факт и при липсата на отмяна на
заповедта за уволнението, имуществените вреди от неполучен доход от трудово
правоотношение, не се намират в пряка причинно-следствена връзка със самия факт
на признатото дискриминационно третиране /в този смисъл Решение №192/25.06.2014г.
ВКС по гр.д. №5663/2013г., IVг.о.; Решение №73/12.06.2013г. ВКС по гр.д.№
311/2012г., IV г.о./. Следователно в настоящия случай имуществените вреди в
резултат от намаляването на трудовото възнаграждение на ищцата в резултат на
намаляването на работното време са пряка последица от установеното
дискриминационно отношение. Ищцата е работила на 4 часов работен ден в периода 22.01.13г.-23.07.14г.,
като работодателят сам е преустановил дискриминационното отношение, преди да се
произнесе КЗД. Според заключението по назначената СИЕ пропуснатите ползи от трудово възнаграждение
за периода 22.01.13г.-23.07.14г. са в размер на 4046.53лв.
По иска
за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди:
От
разпита на свидетелите се установява, че ищцата в резултат на проявената от
работодателя пряка дискриминация е претърпяла душевни страдания, изразяващи се
в притеснения и тревоги за препитание, за осигуряване средства за необходимо
лечение на членовете на семейството й. С действията си ответника е поставил
ищцата в положение на икономическо унижение да търпи за дълъг период от време
невъзможността да посрещне достойно финансовите
нужди на семейството си. Накърнено е било човешкото й достойнство като
съпруга и майка, довело до допълнителни терзания как да откликне на
здравословните нужди на дъщеря си и на съпруга си. Ищцата е била в това
положение за дълъг период от време /около година и половина/, поради което
съдът намира за справедлив размер за причинените й неимуществени вреди в размер
от 1000лв.
Претенцията за разноски на ищцата в размер на
510лв. е частично основателна до размера на 393.14лв., на основание чл.78 ал.1 ГПК.
На
основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът ДЯ“Слънчево детство“ следва да заплати по
сметка на РРС съдебни разноски по делото в размер на 150лв. и д.т. върху
присъдените обезщетения в общ размер от 211.86лв.
На
основание чл.78 ал.8 ГПК ищцата дължи разноски на Община-Разград. Общината е
представлявана от юрисконсулт, който е направил искане за присъждане на
разноските, като е приложил списък и искането си. Други
доказателства във връзка с това искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение не са необходими. За разлика от адвокатския
хонорар, който се заплаща при извършване на услугата и съответното
доказателствата за това се представят пред
съда, юрисконсултското възнаграждение не се изплаща
пряко на пълномощника, а се начислява на работодателя по силата на самата
законова норма - чл.78 ал.8 ГПК, която е ясна. Изискване за
доказване на действително направени разноски– заплатено от страната възнаграждение
на адвокат, е поставено само в хипотезата на чл.78, ал.1 от ГПК, но не и ако
защитата на юридическото лице е осъществена от юрисконсулт, както е в настоящия
случай. В този смисъл определянето на разноските би касаело
само проверка на заявения размер с нормативно установения, като в случая претендираното
юрисконсултско възнаграждение следва
да се определи съгласно разпоредбите на Наредба № 1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения-чл.7 ал.2 т.1 от 300лв.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Детска ясла"Слънчево детство“, гр.Разград да заплати на Н.С.С. ***, ЕГН **********
сумата от 4046.53лв. /четири хиляди четиридесет и шест лева и петдесет и три
стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, сумата 1000лв.
/хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
двете обезщетения вследствие на дискриминационно нарушение, установено с влязло
в сила решение № 137/25.03.15г. на Комисията за защита от дискриминация, ведно
със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба- 28.05.2015г. до
окончателното плащане, както и сумата от 393.14лв./триста деветдесет и три лева
и четиринадесет стотинки/ разноски по делото, като за горницата над уважения
размер до първоначално предявения размер ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Н.С.С. *** иск за
вреди КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.С.С. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Община-Разград сумата от 300лв. /триста лева/
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ДЯ“Слънчево детство“ да заплати по
сметка на РРС д.т. върху присъдените обезщетения в размер на 211.86лв./двеста и
единадесет лева и осемдесет и шест стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: