Р Е Ш Е Н И Е

№ 24, 22.02.2016г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и втори януари две хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Д.Д.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1509 по описа за 2015г. на РРС

Предявени са искове по чл.228 и чл.92 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Я.Й.Б., с която моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 890лв. дължим наем за месеците април частично- 90лв, май-400лв. и юни 2015г.-400лв, сумата от 1800.57лв. договорна неустойка в размер на 0.5% за всеки просрочен ден, от които по договор за наем от 30.09.13г. -290.22лв. и по договор за наем от 30.09.14г.- 1510.35лв., ведно със законната лихва върху главницата. Твърди, че от 30.09.13г. с ответницата имат сключен договор за наем на жилище, който нееднократно е анексиран. Първоначално дължимият наем е бил 225лв., а от 19.03.14г. е станал 400лв. Договорът за наем е бил прекратен на 20.06.15г., когато е освободила имота. Ответницата редовно е закъснявала с наемното плащане, чиито падеж е от 1-во до 5-то число на текущия месец. За месеците април, май и юни изобщо не е плащала наем. Прилага писмени доказателства договори за наем, анекс, споразумение за прекратяване на договор, удостоверение от ПИБ АД за преводни плащания на наем, нот.акт. Има искане за назначаване на ССЕ.

Ответницата Д.Д.С. оспорва исковете, като по първия иск прави възражение за неизпълнен договор, като твърди, че не е могла да ползва жилището, поради нуждата от ремонт. По втория иск прави възражение за нищожност на договорните клаузи, касаещи размера на уговорената неустойка, поради противоречието им със закона и с добрите нрави.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Ищецът е собственик на жилище-ап.8 , находящо се в гр. В. **** с площ от 93.55кв.м. На 13.10.2013г. ищецът от една страна, ответницата и Д. В. Цв. от друга страна е сключен договор за наем на горепосоченото жилище, като страните са уговорили месечен наем от 450лв., платим в текущия месец между 1-во и 5-то число по банков път, като е посочена сметка на наемодателя в ПИБ АД. Срокът на договора е до 01.10.13г. При забава на наемателите при плащането на наемната цена, страните са уговорили неустойка в размер на 0.5% за всеки просрочен ден. По писмено предложение на ответницата, с анекс от 19.03.14г. срокът на този договор е продължен до 30.09.14г., само по отношение на ответницата, като уговореният месечен размер на наема е променен на 400лв. С изтичането на срока на договора, страните са сключили нов едногодишен договор за наем, със същите условия по отношение размера на месечния наем, срока за плащането му, неустойката. на ворнов договор за наем от 30.09.14г.

Ищецът представя удостоверение от ПИБ АД за движението на наличностите по банковата си сметка в ПИБ АД за периода 06.11.13г.-29.06.15г. по която е назначена ССЕ. Вещото лице е дало заключение за дължимите суми за неплатен наем и за неустойка в два варианта: 1- по искова молба и 2- при липса на посочено основание за плащане / наем за конкретен месец/, с погасяване на по-старото задължение. Вещото лице е установило, че ответницата дължи частичен наем за м.април 2015г. в размер 90лв. и по 400лв. за месеците май и юни 2015г., или общо в размер на 890лв. Дължимата неустойка за забава по първия вариант /по искова молба/ е в размер на 1535 дни и възлиза на 1813.44лв.. По втори вариант /при липса на посочено основание за плащане, с погасяване на по-старото задължение/ е в размер на 1405дни и възлиза на 1766.12лв.

Като свидетел е разпитан Д. Д., баща на ответницата, който твърди, че наетото жилище се нуждаело от ремонт, тъй като таванът течал и мазилката падала. През периода м.януари-м.март жилището било неизползваемо, което наложило дъщеря му да живее в хотел, при приятел, без да заплаща наем. Свидетелят твърди, че нееднократно е уведомявал посоченото от ищеца лице за контакти с него, с име Аксения за течащия покрив и за нуждата от ремонт. Таванът бил отремонтиран много по-късно. Според свидетеля ищецът никога не е възразявал и не е искал заплащането на неустойка при забава в плащането на наема.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за заплащането на наем за периода м.април-м.юни 2015г. за основателен.

Страните са били в договорни отношения около три години. Между тях са сключвани два договора за наем, от които първият е бил и продължаван. Не се спори от страните, че ищецът е предал владението върху наетата вещ на ответницата. От приложеното споразумение за прекратяване на договора за наем от 30.09.13г. по отношение на втората наемателка е видно, че към дата 19.03.14г. имотът е бил в добър вид /л.14/. Ответницата твърди неизпълнение на договорно задължение от страна на ищеца за предаването на годен за ползване имот в периода м.01.15г.-м.03.15г., предвид нуждата от ремонт. Единствените доказателства в тази насока са показанията на бащата на ответницата, който твърди, че е уведомил по телефона лице на име Ак. Ответникът възразява, че такова лице няма пълномощия да го представлява по договора. Следователно от показанията на свидетеля се установява, че две трети за договора лица са обсъждали нуждата от ремонт, като липсват доказателства ищецът да е уведомяван. Нещо повече в чл.5 от втория наемен договор страните са уговорили редът за извършване на ремонт по инициатива на наемателя, а именно писмено съгласие на наемодателя. Предвид на това, съдът намира, че възражението за неизпълнен договор остана недоказано. Твърденията на ответницата, че за периода м.януари-м.март 2015г. не е ползвала имота не я освобождават от задълженията й по договора, след като същият не е бил прекратен.

Предвид основателността на иска, съдът следва да разгледа и направеното възражение за прихващане, със сумата от 225лв., внесен депозит. Страните не спорят, че сумата е платена. Ищецът твърди, че с тази сума е погасил битови задължения по имота, направени от ответницата. Въпреки предоставената възможност същият не представя доказателства за това си твърдение. Следователно налице са предпоставките за извършване на съдебно погасяване на две насрещни вземания до размера на по-малкото, чрез прихващане, като исковата претенция следва да бъде уважена до размера на 665лв., а за остатъка следва да бъде отхвърлена.

Ответницата прави възражение и за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието й със закона и с добрите нрави, като това противоречие ответницата извежда от обстоятелството, че размерът на неустойката излиза извън пределите на моралната допустимост и същата е прекомерно голяма.

Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право, уреден в чл.9 от ЗЗД. С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай, че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Неустойката е винаги форма на договорна отговорност. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.

Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.

Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.

Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Настоящият случай не разкрива такава цел - сключен е договор за наем на имот, въз основа на който ответникът следва да заплаща месечен наем. Неизпълнението и неточното изпълнение на задълженията на ответника лишават ищеца от възможността да ползва средствата от наема, да ползва жилището или да го отдава под наем на трети лица. Тези накърнени права на ищеца биха могли да бъдат обезщетени с уговорената неустойка от 0.5% на ден, като размерът на същата, съпоставен с характера и обема на накърнените права на ищеца, не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

В аспекта на горните разсъждения, възражението на ответника за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието й с добрите нрави, предвид обстоятелството, че размерът й излиза извън пределите на моралната допустимост и същата е прекомерно голяма, следва да бъде отхвърлено като неоснователно, като бъде прието, че клаузата за заплащане на неустойка в размер на 0.5% на ден за всеки ден забава е действителна. При определяне конкретния размер на дължимата неустойка съдът съобрази разпоредбата на чл.76 ал.1 ЗЗД за реда за погасяване на еднакви задължения, намира че дължимата неустойка е за 1405дни и възлиза на 1766.12лв.

Ищцата претендира разноски от 722.10лв. Предвид частичната основателност на исковете ответницата дължи разноски на ищеца съразмерно на уважената част, а именно- 652.47лв.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Д.Д.С. ***, ЕГН ********** да заплати на Я.Й.Б. ***, ЕГН ********** сумата от 665лв./шестстотин шестдесет и пет лева/ дължим наем за периода м.април-м.юни 2015г. по договор за наем от 30.09.2014г., сключен между страните КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до първоначално предявения размер, поради направено съдебно прихващане.

ОСЪЖДА Д.Д.С. ***, ЕГН ********** да заплати на Я.Й.Б. ***, ЕГН ********** сумата от 1766.12лв./хиляда седемстотин шестдесет и шест лева и дванадесет стотинки/ дължима неустойка за общо 1405дни забава в плащането на наемната цена, по договор от 30.09.13г., анекс към него и договор от 30.09.14г. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до първоначално предявения размер.

ОСЪЖДА Д.Д.С. ***, ЕГН ********** да заплати на Я.Й.Б. ***, ЕГН ********** сумата от 652.47лв./шестстотин петдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: