В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на осемнадесети януари, две хиляди и шестнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар :Ж.Р.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1550 по описа за 2015 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е предявен на основание чл.318 във връзка с чл.327 от ТЗ и чл.294 от ТЗ.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 2 735,19 лева, представляваща неплатена цена на закупен микробиологичен тор и хуминова киселина по договор за покупко-продажба и две фактури №228/14.03.2014г. и 246/17.04.2014г. с вкл.ДДС, ведно със законна лихва от постъпване на молбата в съда до окончателното плащане, както и 400,17 лева обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, считано от датата на всяка фактура до предявяване на иска. Същият претендира и направените по делото разноски.

Ответникът редовно призован, не депозира писмен отговор, не се явяват в съдебно заседание, не сочи представител и не заявяват становище по иска. С молба вх.№482/18.01.2016г. депозира платежно нареждане от 14.01.2016г. за извършен банков превод по сметка на ищеца на сумата 2 775,36 лева. Прави искане за намаляване размера на ищцовото адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Няма спор, а и видно от представените с исковата молба две фактури №228/14.03.2014г. и №246/17.04.2014г. ищецът е доставил на ответника микробиологичен тор БИО, хуминова киселина и пробоотбиране на почни и изследване на обща стойност 2735,19 лева с включен ДДС. Съгласно съставените две фактури плащането на цената е следвало да бъде извършено по банков път с платежно нареждане. Ответникът е извършил плащане едва на 14.01.2016г. като е превел по сметка на ищеца сумата 2 775,36 лева. С молба до съда е направил и възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното: Предявеният иск е основателен и доказан. В случая, се касае за търговска продажба по смисъла на чл.318 ал.1 от ТЗ. Купувачът-ответник, е закупил вещи- стока и от датата на двете фактури дължи плащане на цената на основание чл.327 ал.1 от ТЗ. Сторил е това едва на 14.01.2016г., като е заплатил изцяло цената на получената стока-четири дни преди насроченото по делото съдебно заседание. Налице е забава в плащането и той дължи обезщетение за това, пред вид разпоредбата на чл.200 и чл.86 от ЗЗД. Това обезщетение е в размер на законната лихва считано от датата на всяка от двете фактури до постъпване на исковата молба в съда-04.09.2015г. Съгласно представената справка изтеклата лихва до 04.09.2015г. е в размер на 400,17 лева. Плащайки главницата на 14.01.2016г. той е заплатил и част от дължимото обезщетение за забава в размер на 40,17 лева и остава да дължи още 360 лева. Върху платената главница от 2 735,19 лева следва да се присъди и лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда до 14.01.2016лева.

Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, които съгласно представения списък за разноски по чл.80 от ГПК са в размер на 659,41 лева. В случая ответникът дължи плащане на всички направени от ищеца разноски, тъй като плащането е извършено след предявяване на иска. Неоснователно ответникът възразява, че адвокатското възнаграждение е прекомерно. Платеното възнаграждение е в размер на 500 лева и е в рамките на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения-чл.7 ал.2 т.2.

Ето защо съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „ЕКО АГРО”АД с ЕИК-**** с адрес на управление с.О.-Складова база, с представител С. Л. Г. да заплати на „Биокомпост БГ”ООД с ЕИК-******-гр.Разград, ж.к************ представлявано от управителя С. А.А. сумата от 360 лева/триста и шестдесет лева/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на фактура №228/14.03.2014г. и фактура №246/17.04.2014г. до 04.09.2015г. след приспадане на заплатените 40,17 лева, както и законна лихва върху главница от 2 735,19 лева, считано от 04.09.2015г. до 14.01.2016г. и 659,41 лева /шестстотин петдесет и девет лева и четиридесет и една стотинки/ разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ иска до първоначално претендирания размер от 2 735,19 лева главница и до 400,17 лева лихва за забава, пред вид извършеното на 14.01.2016г. плащане на сумата 2 775,36 лева.

Решението може да се обжалва пред РОС в двеседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :