Р Е Ш Е Н И Е

Номер 12 02.02.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесети Януари две хиляди и шестнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Г.М.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 1803/2015 г.

Производството е с правно основание чл.79 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Г.А.С., с която е предявен иск срещу “Л”ЕООД със седалище гр.Разград за заплащане на сумата 1 737,44 лв. плащане за стопанската 2014/2015 г. по договор за аренда на зем. земя в землището на с.Осеновец, общ.Венец. Твърди, че на 21.10.2010 г. сключила договор с ответника лично и като пълномощник на К. К. Н. и Н. С. С., че за стопанската 2014/2015 г. арендното плащане било уговорено в размер на 40 лв./дка, но ответникът не го заплатил.

Ответникът оспорва иска. Сочи, че ищцата не е била пълномощник на Н. С., който лично подписал договора, че от представените доказателства не е видно какъв е дела на ищцата в собствеността на процесните зем.земи, че същата не е представила пълномощно, за да заведе иск и от името на другите двама арендодатели. В о.с.з. признава иска до размера на 217,18 лв. Счита, че размерът на арендното плащане не е изменен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: С договор за аренда от 21.10.2010 г., сключен между Г.А.С., действаща лично за себе си и като пълномощник на К. К. Н. и Н. С. С., действащи като арендодатели и Ш. Р. Ю., в качеството му на арендатор, страните са договорили отдаването под наем на поземлен имот №005002 в землището на с.Осеновец, общ.Венец с площ 43,436 дка за срок от пет години. Договореното арендно плащане е 20 лв. на декар за стопанска година. Договорена е възможност размера на арендното плащане да бъде променян с писмено споразумение без нотариална заверка на подписите.

Правото на собственост върху арендувания имот е придобито от К. Н. и наследодателя на Г.С. и Н. С. по наследство. В молбата, която Г.С. и Н. С. са депозирали за частично заменяне на страна в процеса, която не е приета с оглед становището на ответника, двамата заявяват, че те имат право на собственост върху по 1/4 идеална част от процесния имот, а К. Н. има право на собственост върху 1/2 от същия имот. Представено е и пълномощно от К. Н., с което същата упълномощава Г.С. да я представлява в качеството й на собственик на процесния имот при сключване на договори, както и да получава сумите по тези договори.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Ищцата като една от страните по договора за аренда има право да получи такава част от арендното плащане, каквато съответства на правото й на собственост върху арендувания имот. В депозираното становище, наречено “молба” същата признава, че тази част е 1/4. Педставеното пълномощно от К. Н. не дава право на ищцата да иска изпълнение в своя полза. Действително същото съдържа клауза за получаване на рента, както и за подписване, подаване и получаване на книжа, но това ищцата има право да направи от името на упълномощителката, която следва да бъде конституирана като страна по делото, от нейно име да бъдат предявени претенциите, като това би могло да бъде направено и чрез пълномощник, който трябва да отговаря на условията на чл.32 от ГПК. В случая К. Н. не е ищец по делото, от нейно име не са заявени права и същата не може да получи присъждане както лично, така и чрез процесуален представител.

Действително разпоредбата на чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието дава възможност само един от съсобствениците да сключи договор за аренда, като предвижда, че отношенията между съсобствениците следва да се уредят съгласно чл.30 ал.3 от Закона за собствеността. Но тази разпоредба визира случаите, в които само единият съсобственик е страна по делото и само с него арендаторът има облигационно правоотношение. В тези случаи арендаторът е задължен само спрямо този съсобственик. В настоящия случай страни по договора за аренда са и тримата съсобственици – двамата действащи лично и третият представляван от един от другите двама. В този случай арендаторът ответник има задължение за заплащане на арендното плащане на тримата. В договора не е уговорена пасивна солидарност – възможност всеки един от тримата арендодатели да търси изпълнение на цялото задължение и освобождаване на длъжника от задължението в случай, че плати на един от арендодателите. Ето защо на ищцата следва да бъде присъдено дължимото арендно плащане единствено и само за нейната идеална част от земеделските земи.

Относно размера на това плащане, в договора е уговорен такъв от 20 лв. за декар за стопанска година. Не бяха представени никакви доказателства страните да са договорили писмено, макар и без заверка на подписите, арендно плащане в размер, различен от първоначално определения. Ето защо при определяне на конкретния размер на задължението на ответника, съдът следва да има предвид тази цена за ползване на зем. земя.

Така от арендното плащане, дължимо за зем. земя, предмет на договора – 43,436 дка за стопанската 2014-2015 г.в размер на 868,72 лв. ищцата има право да получи ј , а именно сумата 217,18 лв. В този размер следва да бъде уважен и предявения иск.

В останалата част искът следва да бъде отхвърлен, тъй като не бе доказана промяна на арендното плащане по законоустановения и договорения между страните ред и същевременно бе установено, че ищцата е само един от арендодателите по договора.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищцата има право да получи от ответника направените от нея разноски по делото съразмерно на уважената част от иска. В случая тези разноски са в размер на 426,50 лв., респ. ответника следва да заплати на ищцата сумата 53,31 лв.

Ответникът също има право на разноски, но съразмерно на отхвърлената част от иска в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК. Направените от него разноски са за 360 лв., респ. ищцата следва да заплати сумата 315 лв. за направените по делото разноски.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА “Л”ЕООД, ЕИК 116555182 със седалище гр.Разград и адрес на управление ***, законен представител Л. Ю. Ю. ДА ЗАПЛАТИ на Г.А.С., ЕГН ********** *** сумата 217,18 лв. /двеста и седемнадесет лева и осемнадесет стотинки/ арендно плащане за стопанската 2014/2015 г. за ј от нива с площ 43,436 дка, имот №005002 в землището на с.Осеновец, общ.Венец, ведно със законната лихва от 15.10.2015 г. и сумата 53,31 лв. /петдесет и три лева и тридесет и една стотинки/ разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално определения размер от 1 737,44 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Г.А.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “Л”ЕООД, ЕИК 116555182 със седалище гр.Разград и адрес на управление ***, законен представител Л. Ю. Ю. сумата 315 лв. /триста и петнадасет лева/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: