Р Е Ш Е Н И Е

№ 46

гр. Разград 04.02.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 04.02.2016 г., проведено в състав:

Районен съдия: Атанас Христов

при участието секретаря П.Т., като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 1875 по описа на Разградски районен съд за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК ***, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя М. Н. К., чрез пълномощника адвокат С.Д. ***, СРЕЩУ П.Д.Д., ЕГН **********, адрес ***, с която при условията на кумулативно съединяване на исковете са предявени такива за установяване в отношенията между страните на осн. чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца, следните суми за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2563 от 16.09.2015г. по ч. гр. д. № 1637/2015г. по описа на Районен съд - Разград:

- сумата 1220,77 лв. /хиляда двеста и двадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ за топлинна енергия за времето 01.12.2012 г. – 28.08.2015 г. на адрес гр.Разград, бул.”Априлско въстание”, №*** и законната лихва от 15.09.2015 г. до изплащане на вземането,

сумата 10,72 лв. /десет лева и седемдесет и две стотинки/ - обезщетение за забава за периода 01.02.2013 г. – 14.09.2015 г.

Прави искане за присъждане на разноски, както в заповедното така и в исковото производство. В открито съдебно заседание за ищеца се явява пълномощника му адвокат С.Д. ***, който поддържа исковата молба и излага допълнителни съображения.

Ответникът, при редовно връчени книжа лично /л.30/, в срока по чл. 131 ГПК не депозира отговор на исковата молба. В последствие с писмена молба представя доказателства за плащане /л.54-55/. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването ответника се явява лично. Депозира допълнителни доказателства за извършени плащания /л. 60-61/. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени, тъй като е изплатил задълженията си в полза на ищеца. Възразява срещу искането на ищеца за присъждане на разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК.

От приетото за послужване ч. гр.д .№ 1637/2014 г. по описа на РРС се установява, че е удовлетворено заявление на ищеца “Топлофикация Разград” ЕАД и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за незаплатена топлинна енергия по чл. 410 от ГПК, против Пенко Колев Пенчев за претендираните суми.

Заповедта е връчена на длъжника и в срок е постъпило възражение.

След получаването на преписа от настоящата молба, ответникът е заплатил на ищеца претендираните суми.

По делото не се спори, че ответникът е титуляр на партида, като ползва предоставени от ищеца топлинна енергия на адрес - гр.Разград, бул.”Априлско въстание”, №***.

Видно от неоспореното от страните и прието като пълно, обективно и компетентно изготвено заключение на ССЕ /л. 52/ е че: Имотът на ответника по делото находящ се на адрес гр.Разград, бул.”Априлско въстание”, №*** е присъединен чрез сградната инсталация към абонатна станция № 175, има отоплителни тела, в т.ч. радиатори с монтирани измервателни уреди и лира в баня с проектна мощност 462 Вт. Доставената топлинна енергия е в общ размер на 1 163.53 лв. От дължимата сума за периода 01.12.2012г. до 31.12.2012г. от 127.67 е заплатено 73.07 лв., като остатъка за този месец е в размер на 54.60 лв. /л. 52 , таблица ред № 1. Това плащане е извършено още преди подаването на Заявлението по чл. 410 ГПК, тъй като в приложената към него справка от ответника за периода 01.12.2012г. до 31.12.2012г.фигурира само остатъка от 54.60 лв. /л. 5 от заповедното дело, в таблицата ред последен/. Така от общата дължима сума 1 163.53 лв. след приспадането на платеното /преди подаването на Заявлението/ в размер на 73.07 лв., вещото лице сочи, че главницата е в размер на 1 090.46 лв. Мораторната лихва за периода от 01.02.2012г. до 14.09.2015г., като се вземе предвид 30 дневния гратисен период посочен в ОУ, е в размер на 154.09 лв. /при претендирани от ищеца 10.72 лв./. Счетоводството на ищеца за проверявания период е редовно водено.

От представения от ответника фискален бон от дата 11.01.2016 г. за сума в общ размер 1 210 лв. /л.55/, за процесния период /01.12.2012 г. – 28.08.2015 г./ плащанията са в размер на 416.44 лв. За разликата над 416.44 лв. до пълния платен размер от 1 210 лв., сумата не следва да се взема предвид, тъй като касае задължения към ищеца, за периоди извън процесния.

От представения от ответника фискален бон от дата 12.01.2016 г. за сума в общ размер 200 лв. /л.61/, за процесния период /01.12.2012 г. – 28.08.2015 г./ плащанията са в размер на 199.92 лв. За разликата над 199.92 лв. до пълния платен размер от 200 лв., сумата не следва да се взема предвид, тъй като касае задължения към ищеца, за периоди извън процесния.

Представения от ответника фискален бон от 11.11.2015 г. /л.60/ за сумата от 120 лв., не следва да се взема предвид, тъй като касае задължения към ищеца, за периоди извън процесния.

Така от задължението за главница в размер на 1 090.46 лв., съгласно съдебно счетоводната експертиза, ответникът доказа че е изплатил в хода на процеса /на 11.01.2016 г. и 12.01.2016 г./сумата в общ размер на 616.36 лв. За разликата до 1 090.46 лв., която е в размер на 474.10 лв., не са представени доказателства за извършени плащания. Ето защо иска за главница се явява основателен и доказан за сумата от 474.10 лв.

От първоначално предявения размер от 1220.77 лв. искът е доказан за сумата от 1 090.46 лв. /съгласно неоспореното заключение на ССЕ/. Ето защо, иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан за разликата от 1 090.46 лв. до първоначално предявения размер от 1220.77 лв.

Тъй като от сумата 1 090.46 лв. в хода на процеса е извършено плащане в размер на 474.10 лв., то за разликата над 474.10 лв. до 1 090.46 лв., искът следва да се отхвърли, поради извършено в хода на процеса плащане.

В производството по установяване съществуването на главното си вземане, кредиторът следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с ответника, размера на вземането си и настъпване на предпоставките за изискуемост, вкл. и изпълнението на насрещните престации, обуславящи тази изискуемост.

В хода на производството по делото бе безспорно установено, че ищцовото дружество е изпълнило поетите от него задължения, като от страна на ответника не е последвало надлежно изпълнение на поетото от него договорно задължение да заплати цената на получените услуги , което е основание за ангажиране на неговата договорна отговорност и поставяне в негова тежест на следващите се неблагоприятни последици, изпълнение на които ищецът е поискал в заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК.

Относно иска за мораторна лихва.

Тъй като видно от неоспореното заключение на ССЕ мораторната лихва за периода 01.02.2012 г. до 14.09.2015 г. е в размер на 154.09 лв., но ищеца претендира само 10.72 лв., то следва да се присъди сума в размер на претендираната, а именно 10.72 лв.

Основният въпрос по делото, е дали ответникът дължи на ищеца сторените разноски в заповедното производство и в настоящото производство.

Съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 год. по тълкувателно дело № 4 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии, Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25 лв. за заплащане на държавна такса. В настоящото производство, ищецът направил разноски в общ размер на 691.46 лв.

Както е посочено и в Определение № 605 от 10.06.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1093/2001 г., II г. о., Български законник, бр. 10/2002 г., стр. 77, отговорността за съдебни разноски е невиновна, обективна, в който смисъл е и постоянната практика на ВС, изразена в ТР 119/1956 г. на ОСГК. След като е налице изпълнение в хода на съдебното производство, а не преди завеждане на иска по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, съдебните разноски следва да бъдат възложени на ответника. Последният не е признал иска, а с поведението си е станал причина за завеждане на дело от страна на ищеца за заплащане на процесните суми. Така й постановеното в производството по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, Определение № 89 от 2.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 46/2012 г., II г. о., ГК.

Ето защо, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца за деловодни разноски в исковото производство съразмерно с уважената частта която у доказана /1 090.46 лв. главница + 10.72 лв. мораторна лихва/. Така ответникът следва да заплати на ищеца за деловодни разноски сумата от 553.91 лв. За разликата до претендирания размер от 691.46 лв. искането на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

По изложеното, ответникът следва да заплати на ищеца за деловодни разноски в заповедното производство съразмерно с уважената частта която е доказана /1 090.46 лв. главница + 10.72 лв. мораторна лихва/. Така ответникът следва да заплати на ищеца за деловодни разноски сумата от 22.35 лв. За разликата до претендирания размер от 25 лв. искането на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

Водим от горните съображения, разградският районен съд,

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът П.Д.Д., ЕГН **********, адрес ***, ДЪЛЖИ на ищеца “Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя М. Н. К., следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2563 от 16.09.2015г. по ч. гр. д. № 1637/2015г. по описа на Районен съд - Разград:

- сумата 474.10 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и десет стотинки/ за топлинна енергия за времето 01.12.2012 г. – 28.08.2015 г. на адрес гр.Разград, бул.”Априлско въстание”, №***, ведно със законната лихва от 15.09.2015 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 474.10 лв. до 1 090.46 лв., поради извършено плащане в хода на процеса, а за разликата от 1 090.46 лв. до първоначално предявения размер от 1220.77 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан,

- сумата 10,72 лв. / десет лева и седемдесет и две стотинки/ - обезщетение за забава за периода 01.02.2013 г. – 14.09.2015 г.

ОСЪЖДА П.Д.Д., ЕГН **********, адрес ***, със съдебен адрес ***, с. А., ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул.”Черна”, представлявано от управителя М. Н. К., следните сумите:

- 553.91 лева /петстотин петдесет и три лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща направени съдебно деловодни разноски по настоящото исково производство, като отхвърля искането за разноски за разликата до претендирания размер от 691.46 лв., като неоснователно и недоказано,

- 22.35 лева /двадесет и два лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща направени съдебно деловодни разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 1637/2015г. по описа на Районен съд – Разград, като отхвърля искането за разноски за разликата до претендирания размер от 25.00 лв., като неоснователно и недоказано.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението да се върне приложеното ч.гр.д. № 1637/2015 г. по описа на Районен съд – Разград, ведно с препис от настоящото решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :