В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесет и пети януари, две хиляди и шестнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар :Г.А.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1888 по описа за 2015 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът-„ЮНИМАСТЪРС ЛОДЖИСТИК ЕС СИ ЕС”ЕООД, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът-„МУРТИ ЛИФТ”ЕООД, му дължи сумата от 4 080 лева, представляваща стойността на извършени, но заплатени транспортни услуги по фактура №0100067131 от 10.10.2014г., ведно със законна лихва, считано от 29.06.2015г.-датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за парично задължение до окончателното плащане. Иска присъждане на разноски по настоящото и заповедно производство.

Ответникът е депозирал писмен отговор, с които заявява, че след получаване на заповедта за изпълнение на няколко пъти е извършил плащане на цената по фактурата и затова настоява иска да се отхвърли, като предявен без основание. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в заповедното производство и настоява за присъждане на разноски за отхвърлената част от иска.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното:

По реда на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№1174/2015г. на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата 4 080 лева договорено възнаграждение за извършена транспортна услуги и фактура №0100067131/10.10.2014г., ведно със законна лихва, считано от 29.06.2015г.-датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и за 681,60 лева разноски по производството, от които 81,60 лева платената държавна такса и 600 лева адвокатско възнаграждение. Длъжникът е възразила по реда на чл.414 ал.1 от ГПК срещу издадената заповед, заради което ищецът е предявил настоящия установителен иск. Представил е фактура №0100067131/10.10.2014г., в която е записано дата на плащане-10.10.2014г.

Не се спори , а и в исковата молба се твърди, че след получаване на заповедта за изпълнение-същата е връчена на 09.07.2015г., ответникът е извършил частични плащания, като към 23.10. 2015г. остатъка на непогасената главница е бил в размер на 1900 лева. С платежно нареждане на 18.11.2015г. е заплатил и тази сума, като по този начин е погасил изцяло цената по издадената фактура.

Следователно, към момента на приключване на съдебното дирене в настоящия исков процес вземането на ищеца е погасено поради извършено от ответника доброволно плащане и пред вид разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК предявеният установителен иск за съществуване на вземане следва да се отхвърли като неоснователен.Посочи се, че плащането е извършено от ответника след получаване на заповедта за изпълнение, заради което той дължи заплащане на законна лихва върху главницата от 4 080 лева, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело-29.06-2015г. до окончателното плащане-18.11.2015г., кат при определяне размера на лихвата следва да се имат пред вид извършените частични плащания.

Независимо отхвърлянето на иска относно главницата, пред вид закъснялото плащане ответникът дължи разноски по делото, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 681,60 лева. Съгласно разпоредбата на т.11г от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС, настоящия съд следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Размера им е посочен в заповедта за изпълнение-681,60 лева, от които 81,60 лева платена държавна такса и 600 лева адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат в заповедното производство. Съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в заповедното производство адвокатския хонорар е следвало да бъде 257,80 лева, а не платените 600 лева. Затова на основание чл.78 ал.5 от ГПК съдът следва да има пред вид по-малкия размер адвокатско възнаграждение-257,80 лева. Или общо дължимите от ответника разноски са в размер 1 012 лева.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „МУЛТИ ЛИФТ”ЕООД с ЕИК-116016815 със седалище и адрес на управление: гр.Р. с представител С. С. М., че ДЪЛЖИ на „ЮНИМАСТЪРС ЛОДЖИСТИК ЕС СИ ЕС”ЕООД с ЕИК-831430171-гр.С.

законна лихва върху главница от 4 080 лева, считано от 29.06.2015г. до 18.11.2015г. при

съобразяване на извършените частични плащания.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮНИМАСТЪРС ЛОДЖИСТИК ЕС СИ ЕС”ЕООД с ЕИК-831430171-гр.С. против „МУЛТИ ЛИФТ”ЕООД с ЕИК-116016815 със седалище и адрес на управление: гр.Разград, ул.”Любен Каравелов” №48 с представител С. С. М., иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземане за сумата 4 080 лева-цена по фактура №0100067131 от 10.10.2014г., като неоснователен и недоказан, поради извършено плащане.

ОСЪЖДА „МУЛТИ ЛИФТ”ЕООД с ЕИК-116016815 със седалище и адрес на управление: гр.Разград, ул.”Любен Каравелов” №48 с представител С. С. М. да заплати на „ЮНИМАСТЪРС ЛОДЖИСТИК ЕС СИ ЕС”ЕООД с ЕИК-831430171-гр.София, ул.”Продан Таракчиев” №12 сумата от 1 021 лева разноски по делото, от които 681,60 лева по настоящото исково производство и 339,40 лева по заповедното производство.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: