Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
гр. Разград 05.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 04.02.2016 г.,
проведено в състав:
Районен съдия: Атанас Христов
при участието секретаря П.Т.,
като разгледа
докладваното от съдия гр. дело № 1949 по описа на Разградски районен
съд за 2015 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Сумата 7 489,08
лева /седем хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и нула осем стотинки/
представляваща неизплатен остатък от парично задължение по издадена от ищеца
фактура № 0000011924 от 26.03.2014г., ведно със законна лихва, считано от 11.08.2015г.-датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане,
за
която сума е издадена Заповед № 2233 от 17.08.2015г. за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1411/2015г. по описа
на Районен съд – Разград.
Ищецът сочи, че вземането произтича от следните
обстоятелства: неизплатен остатък по фактура №0000011924 от 26.03.2014г.,
издадена от ищеца по договор за покупко-продажба на стоки и материали. Претендира
деловодни разноски. Излага подробни съображения.
В
открито съдебно заседание при редовност в призоваването за ищеца не се явява
представител. Пълномощника му адвокат Т.С.Т. от САК, депозира писмена молба с
която поддържа искови претенции и моли съда да разгледа делото в негово
отсъствие, на осн. чл. 238, ал.1 ГПК /л.74/.
За ответника в откритото съдебно заседание, при редовност в
призоваването не се явява представител.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представена данъчна фактура № 000011927
от 26.03.2014г. на обща стойност 8 986.90 лв., относно препарати за
растителна защита, издадена от ищеца
като доставчик и получател – ответника.
Представен е и приемо-предавателен протокол № 1342
от 27.03.2014г. в изпълнение на дистрибуторски договор за продажба на препарати
за растителна защита сключен между ищеца и дистрибутор – ответника. Посочените
в него стоки са идентични с тези във фактурата.
Представено е Разрешение № 1679 от 17.07.2013г.
издадено от БАБХ /л. 32/, на осн. чл. 23А, ал.4 ЗЗР /отм./ на ищеца да търгува с продукти за растителна защита
на едро в обект: складова база в гр.
Пазарджик, местност ”Татар Мезар”, ул. Царица Йонна” № 4. Представено е и Разрешение
№ 1656 от 25.06.2013г. издадено от БАБХ /л. 33/, на осн. чл. 23А, ал.4 ЗЗР
/отм./ на ищеца да извършва преопаковане на продукти за растителна защита на
същия адрес. И двете Разрешения са със срок от 5 г.
Видно от неоспореното от страните и прието като
пълно, компетентно и обосновано заключение на съдебно икономическата експертиза
/л.47-70 /, е че:
Ищецът е издал данъчна фактура № 000011927 от
26.03.2014г. на обща стойност 8 986.90 лв., осчетоводена от ищеца. На
27.03.2014г. ответникът е извършил частично плащане по процесната фактура от
1 497.82 лв., като остатъка който се дължи е в размер на 7 489.98 лв.
Ищецът е изпълнил задължението си по ЗДДС, като е внесъл дължимия ДДС в приход
на Републиканския бюджет. Счетоводството на ищеца е редовно водено за процесния
период. Вещото лице сочи, че поради неосигурен
от страна на ответника достъп до счетоводството му, ВЛ не може да
отговори на поставените въпроси: налице ли е отразяване на фактурата в
счетоводството на ответника - купувач, включена ли е в дневника за продажбите
по ДДС и ползвал ли е ответника данъчен кредит по нея. Ето защо, на осн. чл. 161 ГПК,
съдът приема за доказани обстоятелствата, че е налице отразяване на фактурата в счетоводството на
ответника - купувач, същата е включена в дневника за продажбите по ДДС и
ответника е ползвал данъчен кредит по нея.
Ответникът,
който носи доказателствената тежест за доказване на плащането, не представи по
делото никакви доказателства за извършени плащания.
При тази
установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане процесния иск в тежест на ищеца е да докаже
дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да
установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират
във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор,
обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е. е изпълнил
задължението си да предостави договорените услуги, както и размера на вземането
си. При установяване на посочените обстоятелства ответника носи тежестта да
докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си
за погасяване на задължението си.
Съдът намира, че
събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят
несъмнения извод, че страните са били обвързани по силата на валидно
сключен договор. Безспорно се установява, че предмета на
договора е получен от ответника, ето защо, последния дължи претендираните от
ищеца суми. Това обосновава, че предявения иск е доказан, както по основаване,
така и по размер, и като такъв следва да бъде уважен.
Както е
посочено и в постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 114 от
26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о., ТК: С решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК и поради това обективиращи
задължителна за съдилищата практика, а именно решение № 166 от 26.10.2010 г. по
т. д. 991/09 г. на ВКС, II т. о., решение №
96/26.11.2009 г. по т. д. 380/2008 г. на ВКС, I т. о., решение № 46 от
27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о., решение № 42/19.04.2010 г.
по т. д. № 593/09 г. на ВКС, II т. о., е прието, че фактурата може да бъде
приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката
по вид стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място
на издаване. Само по себе си
отразяването на фактурата в счетоводството на ответника - купувач, включването
й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване /Решение
№ 42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о./.
Липсата на подписите
върху фактурите положени от лица, за които да е установено, че са били
упълномощени от ответната страна да получат стоката, е ирелевантно
обстоятелство, тъй като търговеца е узнал за получаването им по смисъла на чл. 301
ТЗ, като това не се презюмира, а е установено по безсъмнен начин от
отразяването на фактурата в счетоводството му. В този смисъл вж. постановените
в производство по чл. 290 ГПК решение № 30/8.04.11
г. по т. д. № 416/10 на ВКС, I т. о. и цитираното решение № 46 от
27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о.
Както бе
посочено вече, съобразно трайната и непротиворечива практика по чл. 290 ГПК на ВКС, фактурата може да се приеме
като доказателство за сключен договор за търговска продажба и да установи
задължението, ако отразява съществени елементи от съдържанието на сделката -
вид на закупената стока, стойност начин на плащане, имена на купувача и
продавача, време и място на сключване на договора за продажба. Процесните
фактури издадени от ищеца съдържат всички изброени реквизити. Следователно, съобразно
вече изложеното те валидно установяват претендираните вземания.
Тъй като ответникът не представи
доказателства за извършено плащане съдът
намери иска на ищеца за основателен и доказан.
По
възражението на ответника, че ищецът не е разполагал с разрешение за търговия
на дребно с продукти за растителна защита.
Действително, ответника не е разполагал не е
разполагал с разрешение за търговия на дребно
с продукти за растителна защита, а е
разполагал с разрешение за търговия на едро
с тези продукти /л. 32/. Видно от фактурата /л.9/ е че процесния договор за продажба
е за препарат Гранстар супер от 16
килограма и Агрия 1050+5л от 140
литра. Видно от приемо предавателния протокол /л.10/, е че ответника е
получил стоката в качеството му на дистрибутор. Съгласно т.3 от същия, е че стоката е предадена от началник на склад /т.е. не са продадени в
селскостопанска аптека/. Тези обстоятелства, както и факта че и двете страни са
търговци, водят до извода, че в
случая не е извършена търговия на дребно, а на едро за която ищецът е имал
разрешение.
На осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД, главницата следва
да се присъди считано от 11.08.2015г. – датата на подаването на заявлението /вж. дата на пощенско клеймо л. 18 от
заповедното дело/, както е поискано от ищеца.
По
разноските.
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК, ответникът следва да изплати на ищеца сумата от 749.79 лв. разноски в заповедното
производство, представляващи 149.79 лв. платена държавна такса и 600 лв.
адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 1 143.09 лв. представляваща деловодни разноски в настоящото исковото производство,
съгласно списъка на разноските по чл. 80 ГПК /л.77/.
Воден от
горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че ответникът ЕТ "ИРА - Й. П.", ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, България No ***, законен
представител – управителя Й.Й.П.,
ДЪЛЖИ на ищеца "Агро-Био
Трейдинг" ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София 1784
район Младост, ж.к. Младост 1, "Йерусалим" No 1, бл. 24, вх. 0, ет.
0, ап. 0
тел.: 9743468, факс: 9753372, Електронна поща: lnikolov@agrobiotrading.com,
Интернет страница: http://www.agrobiotrading.com,
законен представител - Л. Ем. Н. -
управител, следната сума, за която е издадена за която сума е издадена Заповед
№ 2233 от 17.08.2015г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1411/2015г. по описа на Районен съд – Разград:
-
7 489,08
лева /седем хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и нула осем стотинки/
представляваща неизплатен остатък от парично задължение по издадена от ищеца
фактура № 0000011924 от 26.03.2014г.,ведно със законна лихва, считано от 11.08.2015г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА "
ЕТ "ИРА - Й. П.", ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Разград 7200,
България No ***,
законен представител – управителя
Й.Й.П., да заплати на „"Агро-Био
Трейдинг" ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София 1784
район Младост, ж.к. Младост 1, "Йерусалим" No 1, бл. 24, вх. 0, ет.
0, ап. 0
тел.: 9743468, факс: 9753372, Електронна поща: lnikolov@agrobiotrading.com,
Интернет страница: http://www.agrobiotrading.com,
законен представител - Л. Ем. Н. -
управител:
-
сумата от 749.79
лева /седемстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки/ за
разноски в заповедното производство, представляващи 149.79 лв. платена държавна
такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д. № 1411/2015г. по описа на Районен съд – Разград, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК,
-
сумата от 1 143.09
лева /хиляда сто четиридесет и три лева и девет стотинки/, представляващи деловодни
разноски в настоящото исково производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :