Р Е Ш Е Н И Е

№ 18

18.02.2016 г., град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание от 21.01.2016 година, в състав:

председател: Атанас Христов

при секретаря Г.А., като разгледа докладваното от съдия Христов гражданско дело № 2021 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно съединени е отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 537, ал. 2 ГПК.

Ищецът„АГРОСТИЛ”ООД, ЕИК 826045455, седалище и адрес на управление: гр. Разград 7200, бул. България No 1, вх. Б, ет. 2, ап. 13, тел.: 084661655, законен представител Ив. Ил. Н.,чрез пълномощника си адвокат М.Е. ***, настоява съдът да постанови решение с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответниците /л.31-34/:

1. С.С.В., ЕГН **********,***

2. С.М.В., ЕГН **********,***,

НЕ ПРИТЕЖАВАТ правото на собственост върху:

І. Признатата с нотариален акт за собственост върху поземлени недвижими имоти придобити по покупка и давностно владение № ***, том *, рег. №***, дело № ***, от **** на Р. К. – нотариус с рег. № с район на действие районен съд – Разград, с регистрационен № 380 на Нотариалната камара 1/6 идеална част от Поземлен имот с начин на трайно ползване - НИВА с площ от 31.401 дка /тридесет и един декара, четиристотин и един квадратни метра/, от които 25.434 дка /двадесет и пет декара четиристотин тридесет и четири квадратни метра/ четвърта, 5.967 дка /пет декара деветстотин шестдесет и седем квадратни метра/ трета категории, в местността «КОДЖА ОРМАН», съставляващ имот №021005 /двадесет и една хиляди и пет/, находящ се в землището на с. В., общ. Л., обл. Р., ЕКАТТЕ: 10759, при граници и съседи за имота: имот №021019 - нива, имот №021004 - нива. имот №000178 - полски път, имот №021006 - нива, имот №021017 - нива и имот №021018 - нива.

ІІ. Признатата с нотариален акт за собственост върху поземлени недвижими имоти придобити по покупка и давностно владение № ***, том *, рег. №***, дело № ***, от **** на Р. К. – нотариус с рег. № с район на действие районен съд – Разград, с регистрационен № 380 на Нотариалната камара 1/6 идеална част от Поземлен имот с начин на трайно ползване - ОВОЩНА ГРАДИНА с площ от 2.850 дка /два декара осемстотин и петдесет квадратни метра/, четвърта категория, в местността «БААЛАР АЛТЪ», съставляващ имот №075016 /седемдесет и пет хиляди и шестнадесет/, находящ се в землището на с. В., общ. Л., обл. Р., ЕКАТТЕ: 10759, при граници и съседи за имота: имот №075049 - овощна градина, имот №075050 - овощна градина, имот №075015 - овощна градина, имот №000249 - полски път и имот №075017 - овощна градина.

ІІІ. Признатата с нотариален акт за собственост върху поземлени недвижими имоти придобити по покупка и давностно владение № ***, том *, рег. №***, дело № ***, от **** на Р. К. – нотариус с рег. № с район на действие районен съд – Разград, с регистрационен № 380 на Нотариалната камара право на собственост върху 1/6 ИДЕАЛНА ЧАСТ от Поземлен имот с начин на трайно ползване -НИВА с площ от 21.851 дка /двадесет и един декара осемстотин петдесет и един квадратни метра/, четвърта категория, в местността «БААЛАР АЛТЪ», съставляващ имот №103001 /сто и три хиляди и едно/, находящ се в землището на с. В., общ. Л., обл. Р., ЕКАТТЕ: 10759, при граници и съседи за имота: имот №103002 - нива, имот №000248 - полски път, имот №000242 - полски път и имот №103016 – нива.

ІV. Признатото с нотариален акт за собственост върху поземлен недвижим имот придобити по наследство и давностно владение № **, том *, рег. № **, дело *** Р. К. – нотариус с рег. № с район на действие районен съд – Разград, с регистрационен № 380 на Нотариалната камара право на собственост върху ЦЕЛИЯ Поземлен имот с начин на трайно ползване -НИВА с площ от 21.851 дка /двадесет и един декара осемстотин петдесет и един квадратни метра/, четвърта категория, в местността «БААЛАР АЛТЪ», съставляващ имот №103001 /сто и три хиляди и едно/, находящ се в землището на с. В., общ. Л., обл. Р., ЕКАТТЕ: 10759, при граници и съседи за имота: имот №103002 - нива, имот №000248 - полски път, имот №000242 - полски път и имот №103016 – нива.

Прави се и искане на осн. чл. 537, ал.2 ГПК да се отменят нотариалните актове издадени в полза на ответниците относно горните имоти. Излага подробни съображения. Претендира разноски. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ищеца се явява пълномощника му адвокат М.Е. ***, който поддържа исковите претенции и излага допълнителни съображения.

Ответниците, чрез пълномощника си адвокат М.Й. ***, депозират отговор на исковата молба /л.64/. Намират исковите претенции за недопустими, а по същество – неоснователни. Правят възражение, че С.С.В. е придобил правото на собственост върху 1/6 от цитираните имоти въз основа на наследяване. Сочат че са придобили правото на собственост върху останалата част от спорните имоти, описани в процесните констативни нотариални актове, въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Правят и възражение за нищожност на договора за замяна и договора за покупко продажба, с които ищецът е придобил правото на собственост върху процесните имоти, на осн. чл. 26, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Сочат, че договора за замяна е симулативен – прикрива продажба, с цел да се заобиколи разпоредбата на чл. 33 ЗС. Претендират разноски. В съдебно заседание, при редовност в призоваването двамата ответници се явяват лично и с пълномощника си адв. М.Й. ***. Поддържат отговора на исковата молба и претендират разноски. Депозират и подробна писмена защита.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл. 235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

С решение № 199 от 02.07.2015г. по гр.д. № 2007/2014г. по описа на Районен съд – Разград процесната исковата претенция насочена срещу първия ответник е била уважена.

С решение № 117 от 30.09.2015г. по в. гр.д. № 203/2015г. по описа на Окръжен съд Разград е обезсилено първоинстанционното решение, като недопустимо и делото е върнато на РРС за разглеждане от друг състав, при конституиране и на втория ответник. Като необжалвано, решението на РОС е влязло в сила на 10.11.2015г.

При новото разглеждане в РРС са изпълнение указанията на РОС и е конституиран и втория ответник /л.3/. Депозирана е и искова претенция срещу втория ответник.

На 11.04.1949 г. С. В. Иб. и Ф. С. А. сключили брак /л.56/. Видно от Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 181/20.06.2013г. от с. В., общ. Л., е че Ф. С. Ил. и Ф. С. Иб. са имена на едно и също лице /л. 19 от гр.д. № 2007/2014г. на РРС/.

През 1956г. същите внесли земи в ТКЗС Веселина /л. 43-48/.

С решение № 149А от 04.09.1996г. за възстановяване на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село В. /л.39-40/, издадено от поземлена комисия гр. Л., на наследниците на С. В. Иб. бивш жител ***, е възстановена собствеността относно три земеделски имота, а именно:

1. Поземлен имот с начин на трайно ползване НИВА с площ от 31,400 дка в местността „Коджа Орман” в землището на с.В., съставляваща имот №021005;

2. Поземлен имот с начин на трайно ползване-Овощна градина с площ 2,849 дка в местността „Баалар Алтъ” в землището на с.В., съставляваща имот №075016 и

3. Поземлен имот с начин на трайно ползване НИВА с площ от 21,851 дка в местността „Баалар Алтъ” в землището на с.В., съставляваща имот №103001.

С Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ от ****, № ***, том *, д. № ****. по описа на Районен съд Разград, наследниците на С. В. Иб. са признати за собственици на горецитираните имоти, въз основа на горецитираното решение на поземлена комисия гр. Л. /л.88/.

Видно от Удостоверение за наследници с изх.№ 316/05.09.2013г. на общ. Л., С. В. Иб. е починал на 02.05.1972г. и е оставил за свои наследници /л.92/:

1. Ф. С. Ил. /Ф. С. Иб. вж. удостоверение за идентичност - л. 19 от гр.д. №2007/2014г. на РРС/ – съпруга. Същата починала на 03.09.1989г. и оставила за свои наследници /л.93/:

А/ Г. И. О. - дъщеря. Същата починала на 13.12.1976 г. и оставила за свои наследници /л.94/:

- К. А. Х. – дъщеря

- М. А. А.. Същата починала на 16.09.1998г. и оставила за свои наследници съпруга си Ф. М. А. и двете си деца – Б. Ф. М. и Г. Ф. м. /л. 95/.

Б/ С. И. В. – дъщеря. Същата починала на 08.08.2011г. и оставила за свои наследници /л.22 от гр.д. № 2007/2014г. РРС/:

- Е. Б. А. – дъщеря,

- Г. Б. С. – дъщеря,

- А. Б. С. – син /починал/,

- С. Б. С. – син,

- Б. С.В. – съпруг /починал/

В/ А. И. А. – син. Същият починал на 08.06.2004г. и оставил за свои наследници /л.96/:

- С. И. А. – съпруга /починала/

- И. А. И. –син,

- Г. А. М. – дъщеря,

Г/ Е. И. В. – дъщеря,

Д/ С.С.В. – син,

2. А. С.В. - син,

3. Б. С.В. – син. Същият починал на 01.09.2010г. и оставил за свои наследници /л.125/:

А/ Е. Б. А. – дъщеря,

Б/ Г. Б. С. – дъщеря,

В/ А. Б. С. – син. Същият починал на 22.06.2004г. и оставил за свои наследници /л.59/:

- Т. А. Б. – син,

- Б. А. Б. - син

4. Ю. С. В. – син,

5. Х. С. – дъщеря,

6. М. С. – дъщеря,

7. С.С.В. – син /ответник по делото/.

На 21.12.1969 г. ответника С.С.В. и ответника С.М.В. сключили граждански брак по между си /л.29 дело РОС/.

На 10.03.1997г. бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот с купувач – ответника С.С.В. и продавач – брат му Б. С.В.. Съгласно договора в три годишен срок от сключването на договора продавача се задължил да прехвърли правото на собственост от 1/6 ид.ч. от процесните имоти описани в горецитирания Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ от ****, № ***, том *, д. № ****. по описа на Районен съд Разград. В договора е посочено, че купувача е заплатил изцяло цената. Договора е с нотариална заверка на подписите с рег № *** на нотариус В. Т. /л.50 гр.д. № 2007/2014г. РРС/. Между страните не се спори, че окончателен договор не е сключван.

С нотариален акт за замяна на недвижим имот № ***, том *, рег № ***, дело № **** на нотариус В. Т. на 28.06.2013г. С. Б. С., Ем. Б. А. и Г. Б. С. прехвърлили по 3/70 ид.ч. за всеки прехвърлител от правото си на собственост върху процесните имоти на ищеца, срещу три тона жито /л.13-14 гр.д. № 2007/2014г. РРС/.

С нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № **, том ***, рег № ***, дело № *** на нотариус В. Т. на 09.09.2013г. К. А. Х., Ф. М. А., Б. Ф. М., Г. Ф. М.,, И. А. И. и Г. А. М. продали на ищеца своите идеални части от правото на собественост върху процесните имоти : 3/210 ид.ч. за първия продавач, по 1/210 ид.ч. за втория третия и четвъртия продавачи и по 3/210 ид.ц. за петия и шестия продавачи /л.80-102/.

С нотариален акт за собственост върху поземлени недвижими имоти придобити по покупка и давностно владение № ***, том *, рег. № ***, дело № *** на нотариус Р. К. от 13.03.2014г. ответникът С.С.В. е признат за собственик на 1/6 ид.част от процесните имоти на основание покупка и давностно владение, като в приложенията на акта е посочен горецитирания предварителния договор за продажба на недвижим имот от 10.03.1997г. /л.116-132/.

С нотариален акт за собственост върху поземлен недвижим имот придобити по наследство и давностно владение № **, том **, рег. № ***, дело № *** на нотариус Р. К. от 20.02.2015г., ответникът С.С.В. е признат за собственик на основание наследство и давностно владение на целия процесен имот №103001, посочен по горе под № 3.

Видно от показанията на свидетелите С. А., М. М., Т. С. /л. 153-155/, е че след възстановяването на правото на собственост върху процесните имоти, за периода от 1997г. до 2007г. вкл., първият ответник ги обработвал, като придобитата продукция използвал за отглежданите от него овце. В последствие, тъй като са разболял, спрял да ги обработва и ги отдал под наем/аренда.

Видно от показанията на свидетеля Ю. Х., е че от 2010г. въз основа на договори за наем/аренда КПУ „КООП-ПАРТНЕРС”, където свидетеля работи.

Видно от показанията на водения от ищеца свидетел Е. А. - дъщеря на Б.С.В. /брат на ответника, с когото ответника сключил горецитирания Предварителен договор за покупко продажба/, е че баща й временно дал на ответника наследствения си дял от нивите за ползване. След смъртта му свидетелят поискал наследствения дял на баща си, но ответника му заявил, че няма ниви /л. 152/.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното:

При отрицателния установителен иск доказателствената тежест на кого принадлежи правото на собственост е на ответника. Тъй като предмет на иска е земеделски имот, за който ищецът твърди че е възстановен на праводателите му, надлежното доказателствено средство за него е решението на ОСЗ и нотариалния акт за замяна/покупко продажба. Ответникът може да възрази, че е придобил имота по производен начин от праводател, като представи нотариалния акт за сделката. Ако придобивното основание е оригинерно, напр. давност, трябва да докаже че е владял необезпокоявано, като е отблъснал владението на собствениците. В този смисъл вж. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 627 от 05.10.2010 г. по гр. д. № 1623/2009 г. на ВКС, І г.о., ГК.

По възраженито на ответниците, че са придобили по давност имотите.

Придобивната давност е един от регламентираните в чл.77 ЗС способи за придобиване право на собственост върху вещи. Съгласно чл.79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Според легалната дефиниция на чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт /corpus/ върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя /animus/.

В Както е посочено в Тълкувателно решение
№ 1/2012 г. от 6.08.2012 г. по т.д № 1/2012 г. на ОСГК, ВКС: „Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.”

В хода на процеса ответниците, са релевирали давността като основание за придобиване правото на собственост върху имотите, обект на защита с предявените срещу тях искове. При безспорните по делото обстоятелства за установяване на фактическа власт върху имота през 1997 и въз основа на сключения с единия от съсобствениците предварителен договор за продажба и за упражняването й без прекъсване до 2007г. вкл.

Установените по делото факти обосновават извод, че още със сключването на предварителния договор за продажба ответниците са се афиширали пред третите лица като собственици. Самия наследник на продавача по предварителния договор сочи, че след смъртта на баща си /продавача/ поискал наследствения дял на баща си, но ответника му заявил, че няма ниви за тях /л. 152/. Посочените действия несъмнено сочат на явно демонстрирано намерение за своене на имотите, съпътстващо обективния факт на държането.

Ето защо, съдът приема, че ответника е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си

По възражението, че продавача по предварителния договор е продал 1/6 ид.ч. правото на собственост, а в действителност е разполагал само с право на собственост само върху 1/7 ид.ч.

Ирелевантно за субективния елемент на владението е обстоятелството, дали продавачът по предварителния договор е притежавал правото на собственост върху идеалните части, които е „продал”. Без значение е и знанието на ответниците, че „праводателят” им не е собственик на „продадената” идеална част, респективно не би могъл да им прехвърли собствеността на 1/6 ид.ч., след като ответника е сключил предварителния договор за продажба с цел да стане собственик и цялостното му поведение след сключването на договора е насочено към реализиране на тази цел. Придобивната давност предпоставя непрекъснатото наличие на corpus и animus в рамките на предвидения в чл.79, ал.1 ЗС 10-годишен срок, които несъмнено са осъществени от ответниците. Като последица от упражняваното непрекъснатото владение в 10-годишния период, ответниците са придобили правото на собственост на основание чл.79, ал.1 ЗС и противопоставеното срещу иска защитно възражение е основателно. Едновременно с придобиване на собствеността върху процесните имоти от ответниците останалите съсобственици са изгубили своето право на собственост върху същите - чл.99, пр.1 ЗС. Ето защо, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователени и недоказани.

В този смисъл вж. и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 91 от 02.07.2010 г. по т. д. № 713/2010 г. на ВКС ІІ т.о., ТК, Решение № 594/04.12.2009 г. по гр. д. № 3139/2008 г. на ВКС, ІІ г. о., и Решение № 973/21.12.2009 г. по гр. д. № 4321/2008 г. на І г. о.

По оспорването от страна на ищеца на констативните нотариалните актове на ответника относно процесните имоти.

Съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на Закона дадени с Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК: „При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.” В мотивите на решението е посочено също така, че: „Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право. Предвид посоченото по-горе обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.”

Видно от изисканите преписи от нотариалните дела /л. 103-132/, е че процедурата по издаването на процесните констативни нотариални актове е била спазена.

По възражението на ответниците, за нищожност на договора за замяна и договора за покупко продажба, с които ищецът е придобил правото на собственост върху процесните имоти, на осн. чл. 26, ал.1 и ал.2 ЗЗД, тъй като Договора за замяна е симулативен – прикрива продажба, с цел да се заобиколи разпоредбата на чл. 33 ЗС.

По това възражение, съдът следва да отговори, само с оглед пълнота на изложението.

В постановеното по реда на чл. 290 ГПК, Решение № 54 от 18.03.2013 г. по гр.дело N 627/2012г. на ВКС, ІV г.о., ГК, е посочено че: „С определение № 807/04.07.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение по въпросите дали при сключване между съсобственик и трето лице на договор за замяна на недвижим имот с цел да се избегне приложението на чл.33 ал.1 ЗС е налице заобикаляне на закона и нищожност на договора за замяна по тази причина и дали съсобственикът има правен интерес да оспорва придобивната сделка, ако не е предявил иск срещу прехвърлилия бивш съсобственик иск по чл.33 ал.2 ЗС за изкупуване..........................Според ТР № 5/28.11.2012 г. по т.д.№5/2012 г. на ОСГК когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване от първоначалните съсобственици съгласно чл.33 ал.1 ЗС няма заобикаляне на закона по чл. 26 ал.1 пр.2 ЗЗД. Настоящият състав споделя изцяло това разрешение и намира, че то е приложимо и по отношение на поставения в настоящото производство материалноправен въпрос. При сключване между съсобственик и трето лице на договор за замяна на недвижим имот с цел да се избегне приложението на чл.33 ал.1 ЗС не е налице заобикаляне на закона и нищожност на договора за замяна по тази причина. Макар и целяща осуетяване правото на изкупуване на съсобственик чрез прикриване на продажба, замяната не е в заобикаляне на закона, тъй като чрез нея не се постига забранен от закона резултат. В резултат на замяната се прехвърля собственост, за което няма законова забрана. С чл.33 ал.1 ЗС не е предвидена забрана за разпореждане с притежаваната от съсобственика част от недвижим имот в полза на трето лице, а е въведено ограничение, чието нарушаване води до възникване на преобразуващо право на останалите съсобственици за изкупуване при същите условия.

Като основание за осъществяване правото по чл.33 ал.2 ЗС заинтересованите лица могат да сочат различни други основания за нищожност на договора за замяна с нарочен установителен иск, като преюдициален, съединен с иска за изкупуване, напр. че договорът за замяна е нищожен като привиден и прикрива договор за покупко-продажба.Това ще е така, когато съществува значителна разлика между стойността на заменяните вещи. За да се запази възмездният характер на отношенията, страните могат да предвидят доплащане на определена парична сума от заменителя, който получава вещта с по-голяма стойност.Тя обаче ще е уравнителна, а клаузата, която я урежда ще е с допълнителен, второстепенен характер, като уговорка в договора за замяна, когато не е значителна по размер. Когато разликата е съществена, то тя ще е индиция за прикрит договор за покупко-продажба. По същия начин ще стоят нещата и когато заменяната вещ е родово определена, такава каквато може да се предложи на съсобственика от останалите съсобственици , а не само от лице притежаващо имот, който другите съсобственици не могат да предоставят. При уважаване на този установителен иск ще може да се упражни правото на изкупуване.

По втория въпрос настоящият състав намира, че съсобственикът няма правен интерес да оспорва придобивната сделка, ако не е предявил срещу прехвърлилия бивш съсобственик иск по чл.33 ал.2 ЗС за изкупуване. Интересът да оспори с иск сделката, в която не е участвал произтича от правото му на изкупуване. Ако то не бъде заявено, отпада и правният интерес да я оспорва. В този смисъл са решение №296/15.07.2011 г. по гр.д.№179/2010 г., ІV г.о. и решение №302/28.11.2012 г. по гр.д.№1597/2011 г., ІІІ г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.”

По искането по чл. 537, ал.2 ГПК.

С оглед изхода от спора, това искане, което е последица от уважаването на исковите претенции, следва да се отхвърли, като неоснователно и недоказано.

По разноските.

С оглед изхода от спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата от 350 лв., за деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

Ето защо съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете, предявени от „АГРОСТИЛ” ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Р., бул. ***, тел.: ****, законен представител Ив. Ил. Н., ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, че ответниците:

1. С.С.В., ЕГН **********,***

2. С.М.В., ЕГН **********,***,

НЕ ПРИТЕЖАВАТ правото на собственост върху:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно и недоказано, искането на „АГРОСТИЛ” ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Р., бул. *****, тел.: ****, законен представител Ив. Ил. Н. ЗА ОТМЯНА, на осн. чл.537, ал.2 ГПК, на:

- нотариален акт за собственост върху поземлени недвижими имоти придобити по покупка и давностно владение №**, том *, рег.№**, дело № ****., от 13.03.2014г. на Р. К. – нотариус с рег. № с район на действие районен съд – Разград,

- нотариален акт за собственост върху поземлен недвижим имот придобити по наследство и давностно владение № **, том *, рег. № **, дело *** Р. К. – нотариус с рег. № с район на действие районен съд – Разград, на осн. чл.537, ал.2 ГПК.

ОСЪЖДА „АГРОСТИЛ”ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ., бул. ****, тел.: *****, законен представител Ив. Ил. Н. ДА ЗАПЛАТИ на:

1. С.С.В., ЕГН **********,***

2. С.М.В., ЕГН **********,***,

да заплатят на, сумата от 350 / триста и петдесет/ лева разноски по делото, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: