В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На десети февруари две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2310 по описа за 2015г.

Р Е Ш И :

НАЛАГА мярка за ЗАЩИТА на М.В.С., ЕГН ********** с адрес *** срещу С.С.С., ЕГН ********** за извършено от него домашно насилие по смисъла на Закона за защита от домашно насилие на 28.11.2015 г. в гр.Разград като:

ЗАДЪЛЖАВА С.С.С., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.В.С., ЕГН ********** с адрес ***.

ОТСТРАНЯВА С.С.С., ЕГН ********** от съвместно обитаваното жилище в гр.Разград, бул.“Априлско въстание“, №23, ет.1, ап.8 за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на съдебното решение.

ЗАБРАНЯВА на С.С.С., ЕГН ********** да приближава жилището на М.В.С., ЕГН ********** с адрес ***, местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих на същата за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на съдебното решение.

ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО НА децата Л. С. С., ЕГН ********** и Т. С. С., ЕГН ********** при майка им М.В.С., ЕГН ********** с адрес *** за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на съдебното решение.

ПРЕДУПРЕЖДАВА С.С.С., ЕГН ********** за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед, полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

ЗАДЪЛЖАВА С.С.С., ЕГН ********** да посещава специализирана програма в Центъра на НПО гр.Разград, след предварителна уговорка на тел. 0898552688 до 17.02.2016 г.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Да се издаде заповед за съдебна защита.

ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ на основание чл.5, ал.4 от Закона за защита срещу домашното насилие и по сметка на РРС държавна такса 25 лв. /двадесет и пет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в 7-дневен срок от днес.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Мотиви към решение № 54 /10.02.2016 г. по гр.д.№2310/2015 г. по описа на РРС.

Производството е с правно основание чл.4 от Закона за защита срещу домашното насилие.

Постъпила е молба от М.В.С., с която иска налагане на мерки за закрила по чл.5 ал.1 т.1,2,3 и 4 от ЗЗСДН срещу С.С.С. за извършена от него проява на домашно насилие на 28.11.2015 г. В молбата си сочи, че с ответника са съпрузи, че на 28.11.2015 г. я нападнал с реплики и обиди за това, че не носела пари, след като преди това бил употребил алкохол, че често ругае, псува, сипе нецензурни реплики пред децата, закани.

Ответникът признава, че това, което е посочила ищцата в молбата е вярно. Счита, че не следва да му бъде налагана мярка отстраняване от съвместно обитаваното жилище, тъй като доходите му са много малки и трудно би намерил самостоятелна квартира.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства установи следната фактическа обстановка: Страните по делото са съпрузи. Двамата имат две деца – Т. С. С. и Л. С. С..

Ответникът признава, че често след употреба на алкохол обижда и се заканва на ищцата.

В представения по делото социален доклад ДСП Разград сочат, че децата и родителите живеят заедно, като обитават жилище под наем. Хигиенно-битовите условия са добри, но за децата няма достатъчно лично пространство. И пред социалните работници ответникът е заявил, че счита за нормално всяка вечер да употребява алкохол, тъй като работата му е тежка, като се оправдал и с безпаричие. От 14.12.2015 г. ищцата и двете й деца като доброволни клиенти посещават консултации в ЦОП Разград. При разговор с децата Л. споделил, че е призовавал родителите си да спрат да се карат, но счита, че майка му трябва да избягва да говори с баща му, когато е употребил алкохол, за да не го предизвиква. Съответно Т. е споделила, че е чувала баща си да говори глупости и обиди към майка й. Застъпва страната на майка си и счита, че е добре, че е взела мерки, за да не се тревожи и тя за техните отношения. Изразила е задоволство от посещаваната психологическа консултация в ЦОП. Заключението на ОЗД е, че децата са добре обгрижвани и родителите притежават нужния родителски капацитет, но обтегнатите отношения между партньорите и взаимните нападки, на които децата понякога са свидетели, водят до нарушаване на емоционалното състояние на децата.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства Съдът счита, че така подадената молба за налагане на мерки за защита е допустима предвид съпружеската връзка между страните.

Действията на ответника, посочени в исковата молба и декларацията към нея, както и признати от същия в с.з., изразяващи се в предизвикване на скандали след употреба на алкохол, следва да бъдат квалифицирани като психическо насилие, което след като е упражнено между съпрузите е домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗСДН.

Предвид обстоятелството, че не се касае за единична проява, а за системно насилие, което е упражнявано в присъствие на децата и двамата вече имат изразено негативно отношение към това състояние, съдът счита, че следва да отстрани ответника от съвместно обитаваното жилище за срок от шест месеца. В този период двамата съпрузи ще могат да обмислят случващото се между тях, да си дадат сметка за това как искат да продължат живота си, респ. ответникът да прецени дали може да промени държанието си. Тази мярка е необходима и за да осъзнае, че начина, по който се е държал не е правилен, че алкохолът не може да е оправдание, както и за това, двете деца да видят, че това негово поведение има реакция от страна на майка им и негативни последици за баща им, които се налагат и чрез държавна принуда.

В същия срок на ответника следва да бъде забранено да посещава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на ищцата. Тази мярка съдът счита, че не следва да налага на децата. Добре е те да продължат да поддържат отношения с ответника, като избягват това да става вечер, тъй като противоправното поведение на ответника се активира единствено и само след употреба на алкохол.

Предвид обстоятелството, че двамата родители предстои да живеят разделени за шест месеца, съдът счита, че следва да определи за същия срок местоживеенето на децата при майка им.

Тъй като ответникът има нужда от помощ за преодоляване на проблема и за разлика от ищцата и децата не е потърсил такава, съдът счита, че следва да му бъде наложена мярката по чл.5, т.5 от ЗЗДН – задължаване на извършителя да посещава специализирани програми.

Предвид обстоятелството, че ответникът е с ниски доходи, и има и задължения за издръжка към двете си деца, съдът счита, че санкцията глоба следва да бъде в минималния предвиден от закона размер.

Воден от гореизложеното, Съдът постанови своето решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: