№ 77, 12.03.2016г., град Разград
Разградският районен съд
На единадесети Фенруари 2016 година
в публичното заседание в следния състав:
Председател:
Н. Борисов
Секретар: Г.А.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията анд № 613 по описа за 2015г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Е.П.М.
ЕГН ********** *** против НП № 27-312-3/ 14.08.2015г. на Изп. Директор на ИА «
Медицински одит « - София, с което на жалбоподателя за нарушения на т.1.3.2.9.7
от Раздел І, Глава 2 от Медицински стандарт « Спешна медицина «, утвърден с
Наредба № 45 от 26.08.2010г. на МЗ вр. чл. 6, ал.1 от ЗЛЗ и на чл.81, ал.2, т.1
от ЗЗдр. са наложени съответно адм. наказания «глоба» в размер на 2500,00лв. на
основание чл.116, ал.1 от Закон за лечебните заведения и «глоба» в размер на 300,00лв. на основание чл.229,
ал.1 от ЗЗдрв.
Жалбоподателят по същество
оспорва фактическите констатации отразени в АУАН, респективно в НП, отправя
възражение по всичките пунктове относно адм. нарушения визирани в тях,
респективно наложените по тези пунктове наказания, счита, че не е осъществил
такива. Отделно навежда твърдения за нарушение и на процесуалния закон при
издаване на процесното НП. Моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло.
В съдебното заседание, редовно
призован, жалбоподателят се явява лично и с упълномощен повереник, поддържа
молбата по изложените в нея доводи.
Административнонаказващия орган, при редовно призоваване изпраща
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за
потвърждаване на атакуваното НП.
За РРП не се явява представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На основание Заповед № РД 27-312/30.12.2014г. на Изп.
Директор на ИА „ Медицински одит „ – София, длъжностни лица от Агенцията – св.
К. Г. и св. И. П. извършили проверка в МБАЛ „ Свети Иван Рилски „ АД – Разград
за времето от 05.01. – 09.01.2015г., във връзка със смъртта на детето Т. Б. С..
Проверката извършили по документи представени от лечебното заведение, в
конкретния случай два броя листи за преглед на пациент в спешно отделение, на
името на Т. Б. С., поименно щатно
разписание, Правилник за вътрештния ред, графици за дежурства. След анализ на
процеснните докементи и снети обяснения от медицинския персонал от „ Спешно
отделение „ и „ Хирургично отделение „ при МБАЛ – Разград, дежурен на
28.12.2014г., проверяващите констатирали следните нарушения на жалбоподателя по
т.1„... в качеството си на дежурен хирург в отделение по хирургия не е
осъществил консултативен преглед на детето и е препоръчал по телефона да се
насочи в УМБАЛ „ Свм. Марина „ ЕАД – Варна „защото в болницата нямаме право да
работим детска хирургия”...”; по т.2 „...в качеството си на дежурен специалист
– хирург в Отделение по хирургия, след като е бил запознат от д-р Т. М. по
телефона, след проведена консултация с педиатър, че се касае за дете в увредено
общо състояние, не е интерпретирал клинико-лабораторните данни, не е извършил
оценка на състоянието му, не е извършил консултативен преглед, не е предприел
действия за хоспитализация на детето с оглед диагностично уточняване и
последващо лечение /хирургично или консервативно/...”.
На база констатациите, жалбоподателят е поканен и след
неявявянето му в негово отсъствие, по реда на чл. 40, ал.2 от ЗАНН е съставен
АУАН № А 27-312-3/06.03.2015г., връчен
му срещу подпис на 17.03.2015г., в който вписал възражения. Актосъставителят
описал нарушенията по посочения начин, квалифицирал ги като такива по т.1.3.2.9.7 от Раздел І, Глава 2 от Медицински
стандарт « Спешна медицина «, утвърден с Наредба № 45 от 26.08.2010г. на МЗ вр.
чл. 6, ал.1 от ЗЛЗ и на чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗдр.В тридневния срок
по ЗАНН, жалбоподателят представил писмени възражения с приложени документи.
На база съставения АУАН на 14.08.2015г. било издадено и
обжалваното НП, в което адм. наказващия орган по аналогичен с АУАН начин описал
нарушенията, също ги квалифицирал като такива по т.1.3.2.9.7 от Раздел І, Глава 2 от Медицински
стандарт « Спешна медицина «, утвърден с Наредба № 45 от 26.08.2010г. на МЗ вр.
чл. 6, ал.1 от ЗЛЗ и на чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗдр., наложил съответно адм.
наказания «глоба» в размер на 2500,00лв. на основание чл.116, ал.1 от Закон за
лечебните заведения и «глоба» в размер
на 300,00лв. на основание чл.229, ал.1 от ЗЗдрв.
НП връчено редовно на
жалбоподателя на 21.08.2015г., жалбата срещу него постъпила при адм. Наказващия
орган на 27.08.2015г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в
законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество същата е основателна.
С оглед направеното от жалбоподателя генерално
възражение, че не е бил извикан в спешно отделение за консултация и не е имал
физическа възможност да осъществи такава, съдът след анализ на гласните и
писмени доказателства по делото, установи: на 28.12.2014г. около 17,45ч. детето
Т. С. е била доведена в „ Спешно отделение „ при МБАЛ – Разград с болки в
корема, гадене, повръщане от около 2 дни с подуване на корема, което е
установено обективно и от деж. лекар в СО – д-р Т. М. Същият назначава
лабораторни изследвания и изпраща детето / вместо да повика в СО лекар -
педиатър / за консултация с педиатър – д-р Д. Ив. /обяснение/. Същата
консултира детето и поставила работна диагноза Илеус/чревна непроходимост/,
като препоръчала консултация с лекар – хирург. Детето било върнато в Спешно
отделение, където св. Д-р Т. М. по телефон се обадил на деж. хирург – д-р Ем. М.,
но когот обяснил за случая, че се касае за дете с чревна непроходимост, което
вече е преминало консулт в Педиатрично отделение. Жалбоподателят, който в този
момент не е бил ангажиран с каквато и да било дейност с пациенти, по телефона
отговорил на св. М., да изпрати детето в болница в гр. Варна, защото в МБАЛ –
Разград няма специалист по детска хирургия. Св. М. обаснил това на родителите
на детето, предложил им да транспортират детето с линейка на болницата, но
същите отказали и тръгнали с личен транспорт. Св. М. се обадил по телефон в
УМБАЛ „ Света Марина „ – Варна, за да предупреди, че към тях пътува спешен
пациент. Около 19,00ч. родителите се върнали в спешно отделение с детето, което
вече било в остро състояние. В отделението започват реанимационни действия от
анестизиолог, пристига вече и д-р Ем. М., но няколко минути преди детето да
почине. В конкретния случай, с оглед обаждането от
страна на д-р М. към д-р Ем. М. с обяснение за случая с детето и приложеното
заверено копие на Книга за хирургични операции с отбелязване за датата
28.12.2014г., съдът намира, че жалбоподателят въпреки, че е имал физическа
възможност да се яви в Спешно отделение, след направеното повикване, не го е
сторил и без да извърши преглед на детето Т. С., за да прецени дали не е налице
спешност и да изпълни задължението си съгласно Вътрешен ред и организация на
лечебно – диагностичния процес в отделение по Хирургия / да пристъпи към
хирургична намеса/ в нарушение на правилата за това е насочил детето към друго
лечебно заведение.
По същество: По т. 1. Медицински стандарт « Спешна медицина «, утвърден
с Наредба № 45 от 26.08.2010г. на МЗ е отменен с Наредба № 12 от
30.12.2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна
медицина", издадена
от Министъра на
здравеопазването, обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.2016 г., в сила от 15.01.2016 г. АУАН и НП са съставени, съответно издадени след отмяната на процесния
стандарт по спешна медицина, т.е. когато материлно - правните норми, сочени за
нарушени вече не са съществували в правния мир. Ето защо в тази част
обжалваното НП е незаконосъобразно, издадено при нарушаване на материалния
закон.
По т.2 - Разпоредбата
на чл. 81, ал. 2 от
ЗЗдрв. дефинира принципите на правото на достъп до
медицинска помощ: своевременност, достатъчност и качество на медицинската
помощ; равнопоставеност на пациентите; сътрудничество, последователност и
координираност на дейностите между лечебните заведения; зачитане правата на
пациентите. Сочената като нарушена разпоредба не вменява конкретни задължения
за лицата, предоставящи медицинска помощ, а очертава правната рамка, в която
следва да вместват конкретните задължения гарантиращи правата на пациентите в
пълен обем. В случая конкретните задължения произтичат от приетите Медицински стандарти,
каквито в случая не се сочи да са нарушени. Нито в АУАН, нито в НП е посочено
от къде произтича задължението на жалбоподателя в
качеството му на дежурен специалист – хирург в Отделение по хирургия, след като
е бил запознат от д-р Т. Манойлов по телефона, след проведена консултация с
педиатър, че се касае за дете в увредено общо състояние, да интерпретира
клинико-лабораторните данни, да извърши оценка на състоянието му, да извърши
консултативен преглед, да предприеме действия за хоспитализация на детето с
оглед диагностично уточняване и последващо лечение /хирургично или
консервативно/. Съдът намира, че и в тази част обжалваното НП следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния
закон.
Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от
ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № 27-312-3/ 14.08.2015г. на Изп. Директор на ИА «
Медицински одит « - София, с което на Е.П.М. ЕГН ********** ***, за нарушения
на т.1.3.2.9.7 от Раздел І, Глава 2 от Медицински стандарт « Спешна медицина «,
утвърден с Наредба № 45 от 26.08.2010г. на МЗ вр. чл. 6, ал.1 от ЗЛЗ и на
чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗдр. са наложени съответно адм. наказания «глоба» в размер
на 2500,00лв. на основание чл.116, ал.1 от Закон за лечебните заведения и «глоба» в размер на 300,00лв. на основание
чл.229, ал.1 от ЗЗдрв., като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: