В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
На девети февруари две хиляди и шестнадесета
година
В публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин
Косев
секретар Д.Д.
прокурор ......................,
като разгледа докладваното от съдията НАХД №
726 по описа за
2015г.
За да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.М.И. *** против
Наказателно постановление № 37-0000079 от 14.04.2015г. на Директора на РД “АА” Разград, с което за
нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвП на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП му е наложено
адм. наказание „глоба” в размер на 1500 лв. Счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и моли за отмяната му.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от обжалващата страна.
Административнонаказващият, орган редовно
призован, не изпраща представител.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
С обжалваното Наказателно постановление 37-0000079 от 14.04.2015г. на Директора на РД “АА” Разград за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвП на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП на жалбоподателя Д. И. е наложено адм.
наказание „глоба” в размер на 1500 лв. Същото наказателно постановление е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
№201657/19.02.2015г. съставен на жалбоподателя от инспектор към РД “АА”
Разград. В акта и НП е отразено, че на 19.02. 2015г. около 08,50ч., в област
Разград, на път II-49 км.40+764, отклонение за „Амилум“, жалбоподателят, като водач на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, категория «М 1» 4+1 места, бил спрян за проверка от служители на ОД на МВР Разград, сектор КАТ. Било
установено, че извършва превоз на трима
пътника по маршрут от гр. Кубрат за гр.
Разград на договорена цена на автобусния билет от 5 лв. Посочено е, че водачът И. извършва обществен превоз на
пътници и не притежава Лиценз за
извършване на превоз на пътници или Удостоверение за регистрация за извръшване
на таксиметрови превози на пътници, които се изискват от ЗАвП. Извършването на
обществен превоз е установено въз основа на снети обяснения от пътниците в
автомобила. Водачът бил уведомен, че автомобилът ще бъде спрян от движение,
чрез отнемане на Свидителство за регистрация и предна регистрационна табела на
МПС. Прието е, че така е нарушен чл.6, ал.1 от ЗАвП.
От показанията на свидетелите Г. М. /актосъставителя/, П. П. /свидетеля по
акта/ и К. К. /полицейски служител/ и от писмените доказателства се установява, че била извършвана съвместна
дейност от полицейски служители и органи
на РД “АА” – Разград, за пресичане на незаконната дейност по превоз на пътници.
Автомобилът на жалбоподателя бил спрян от полицейски служители и било
установено, че превозва трима пътници. Двама от тези пътници – Н. И. и А. С. обяснили /изготвени са писмени обяснения/, че
са се договорили с жалбоподателя да ги закара до гр. Разград срещу заплащане от
5 лева. Третият пътник – А. Д. обяснил, че знае, че жалбоподателят по принцип вози
пътници до гр. Разград на цена 5 лв, но на него не му вземал пари.
Жалбоподателят е отрекъл да вози пътниците срещу заплащане. Идентични показания
са дали тези свидетели и по образуваното Бързо производство №330-ЗМ-186/2015г. по
описа на ОД на МВР. Разпитани в съдебно заседание вече тези свидетели твърдят,
че изобщо не е ставало дума за заплащане на превоза и те нямали намерение да
заплащат на водача. По отношение на св.
Н. И. е назначена и експертиза, установяваща способността й правилно да възприема
фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Съдът не
кредитира показанията на свидетелите Н. И.
и А. С. дадени в съдебното заседание. Очевидно при проверката пътниците Н. И. и А. С. обяснили, че имат договорка с жалбоподателя да заплатят превоза, което
сочат и служителите на РД «АА», както и полицейският служител участвал в
проверката. Съдът намира, че действително такава уговорка е била налице, като
изхожда от приложените копия от писмените обяснения на пътниците. Впоследствие
пътуващите в автомобила са подкрепили първоначалните си обяснения и посредством
показания по образувано досъдебно производство. Тогава и третият пътник в
автомобила – св. А. Д.-обяснил, че знае, че жалбоподателят вози пътници срещу
заплащане. Затова и съдът намира, че следва да да изгради изводите си на база-
та на тези първоначални обяснения на пътниците в автомобила, които са
непосредствени и очевидно достоверни. Няма
причина да се мисли, че при самата проверка пътниците са изнесли неверни данни
пред длъжностните лица, снемащи обясненията им. Няма и логика да се смята, че
тези им обяснения и последващи показания по досъдебно производство са
манипулирани по някакъв начин. Вече в съдебното производство тези свидетели изнасят недостоверни данни, явно желаещи да
защитят тезата на жалбоподателя, като както се каза съдът не кредитира тези им
показания. С оглед изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително е
извършвал превоз на пътници срещу заплащане /пътниците А. С. и Н. И./, с оглед
обсъдените доказателства и приема обстоятелствата по акта и НП за доказани по
несъмнен начин.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното: Съдът намира, че АУАН и НП са издадени съобразно нормативните
изисквания. Жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на вмененото му нарушение. Същият е извършвал дейност която по своя
характер се определя като обществен превоз на пътници. Срещу превоза жалбоподателят
е очаквал да получи плащане, което не е получил само защото е спрян преди това.
Тази дейност, която жалбоподателят е извършвал е функция на съответна професия,
а именно професията “Водач на лек таксиметров автомобил”, притежаваща код 8322
според Националната класификация на професиите и длъжностите. Тази дейност може
да извършва само лице, което притежава лиценз за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване
на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или
удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници
– чл.6, ал.1 от ЗАвП. Жалбоподателят не е имал нужната правоспособност и е
извършвал дейността без необходим лиценз. При това правилно е санкциониран на основание
чл.93, ал.1, т.2 от ЗАвП, за извършеното от него нарушение. Наложеното му
наказание е в абсолютно определения законов размер и не може да се поставя
въпрос за изменението му.
Поради всичко изложено съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 37-0000079 от 14.04.2015г. на Директора на РД “АА” Разград, с което за
нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвП на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП на
жалбоподателя Д.М.И. *** е наложено адм.
наказание „глоба” в размер на 1500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: