№ 45, 01.03.2016г., град Разград
Разградският районен съд
На двадесет и шести Януари 2016 година
в публичното заседание в следния състав:
Председател:
Николай Борисов
Секретар: П.Т.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията анд № 819 по описа за 2015г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н.Х.М. ЕГН **********, чрез процесуален представител против НП № 12 - ЗЗД/20.04.2015г. на Директор
ОДМВР – Разград, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 8, ал.3 от ЗЗДет. е наложено административно
наказание « Глоба « в размер на 300,00лв., на основание чл.45, ал.3 от ЗДДет.
Жалбоподателят по същество
оспорва фактическите констатации отразени в АУАН, респективно в НП, отправя твърдение,
че е осигурил пълнолетен придружител на детето си, алтернативно отправя
възражение за маловажност на нарушението и моли за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Моли съда да отвени обжалваното НП.
В съдебното заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява, не
изпраща процесуален представител.
Административнонаказващия орган, при редовно
призоваване не изпраща представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното
НП.
За РРП не се явява представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 28.03.2015г. около
23,00ч., в гр. Кубрат, при специализирана полицейска операция, служители на РУ
на МВР – Кубрат извършили проверка на лица намиращи се в бистро „ Вива „,
находящо се на ул. „ Цар Освободител „ № 2. При проверката установили в
заведението непълнолетния Б.. М. М. ЕГН **********. Същият бил отведен в
сградата на РУ на МВР – Кубрат, където му били снети обяснения от Инспектор
ДПС, в които заявил, че на процесната дата и място е бил без родител или
пълнолетен придружител. В РУ на МВР – Кубрат бил поканен родител, на когото
непълнолетния бил предаден. Жалбоподателката била призована в РУ на МВР –
Кубрат, където се явила на 03.04.2015г., на ксъщата били снети писмени
обяснения, в които заявила, че на процесната дата и място не е придружавала
сина си, нито е била осигурила негов пълнолетен придружител. На същата дата 03.04.2015г. на
жалбоподателката в нейно присъствие е съставен АУАН бл. № 983157, за това, че
„... на 28.03.2015г. в гр. Кубрат, в бистро „ Вива „ находящо се на ул. „ Цар
Освободител „ ,при извършена полицейска проверка се установи, че лицето М., в
качеството й на родител на непълнолетния Б. М. М. ЕГН ********** не го е
придружила на обществено място – питейно заведение „ Вива „ след 22,00ч....”.
Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.8, ал.3 от ЗЗДет.
Връчил АУАН срещу подпис на жалбоподателката, която в графа възражения вписала
„ ... нямам ...”.
На база съставеният АУАН
на 20.04.2015г. е издадено процесното НП, в което фактическата обстановка е
описана по идентичен с АУАН начин, адм. наказващият орган, също квалифицирал нарушението
като такива по чл.8, ал.3 от ЗЗДет. и наложил административно наказание « Глоба « в размер на
300,00лв., на основание чл.45, ал.3 от ЗЗДет.
НП връчено редовно на 05.05.2015г.,
жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган на дата 12.05.2015г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в
законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
От процесуална страна - Наказателното постановление,
както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателката административно
нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при
спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното
от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване,
съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочена е
конкретната законова разпоредба, нарушена с деянието и съответната норма, въз
основа на която следва да се ангажира административнонаказателната отговорност
на нарушителя.
По същество безспорно, от писмените доказанелства –
обяснения от непълнолетния и жалбоподателката, а така също от гласните
доказателства по делото се установява, че на процесната дата непълнолетният Б.
М. М. ЕГН ********** е установен около 23,30ч. на обществено място – бистро „
Вива „ в гр. Кубрат, без да е придружаван от родител.
Относно възражението на жалбоподателката, че
непълнолетният е бил с пълнолетен придружител, същото остава недоказано, както
от обасненията на двамата /посочени по – горе/, така и от свидетелските
показания на св. П. Г., който дори заявава, че на процесната дата в заведението
не е видал, сочения за придружител – Д. Костов, когото познавал. Обратното по
изложените съображения съдът приема за безспорно доказана описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка.
Относно възраженията на жалбоподателката за допуснати
процесуални нарушения в хода на адм. наказателното производство, довели до
ограничаване правото й на защита, защото описанието на нарушението останало
неясно за нея, съдът намира същото за неоснователно. Точно и ясно е разписано в
нормата на чл.8, ал.3 от ЗЗДет., задължението на родителя да придружава
навършилото си 14години дете на обществени места след 22,00ч. В конкретния
случай не е необходимо да се уточнява, дали нарушението е по предложение 1 или
2 на правната норма, доколкото не е спорно по делото, че Беркант е навършил
14години, факт, който няма как да не е известен на неговата
майка/жалбоподателка. От друга страна няма как да е осъществено нарушение по
чл.8, ал.4 от ЗЗДет., защото нито в АУАН, нито в НП не е наведено твърдение, че
жалбоподателката е изпълнила алтернативно предписаното задължение да осигури
пълнолетен придружител на детето си, а това с оглед изложеното до тук, остава
недоказано.
Съдът не сподела доводите на жалбоподателката за
маловажност на случая. В чл. 1 от ЗЗДет. са прогласени принципите и целите,
които се осъществяват от Закона. Съобразно конкретиката в процесния случай,
съдът намира, че детето Б., а и всички деца, оказали се без придружител на
обществено място /в питейно заведение/ след 22,00ч. са деца в риск. Именно
ниската им възраст, изключително бедния житейски опит, липсата на адекватни
защитни реакции у такива лица ги прави особено уязвими от престъпни посегателства,
което от своя страна води и до висока степен на обществена опасност на точно
това нарушение. Заради това в конкретния случай следва да сработят механизмите
за контрол в ЗЗДет., за да бъде гарантирана закрилата на малолетните и
непълнолетни граждани на обществото.
Санкцията наложена на жалбоподателката е в предвидения в
Закона минимален размер и се явява съответна на извършеното нарушение, като АНО
е взил предвид мотивите и подбудите при извършване на нарушението и се явява
необходима за поправяне на нарушителя.
Поради изложеното, съдът
намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от
ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 12
- ЗЗД/20.04.2015г. на Директор ОДМВР – Разград, с което на Н.Х.М. ЕГН **********, за нарушение на чл. 8, ал.3 от ЗЗДет. е наложено
административно наказание « Глоба « в размер на 300,00лв., на основание чл.45, ал.3 от ЗДДет., като
правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: