Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 60                                      22.03.2016 г.                            град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Разградският районен съд 

на трети февруари                                                 две хиляди и шестнадесета година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлета Добрева

Секретар:  Г.А.

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията          

АНДело                                                     840                                  по описа за  2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

           

           Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Н.Ш.Р. срещу наказателно постановление  715от 16.11.2015 г. на директора на Регионална дирекция по горите Русе, с което за нарушение на чл.213, ал.1 т.2 от Закона за горите на основание чл. 266 ал.1 от ЗГорите на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба» в размер на 100,00 лв.

Жалбоподателят моли постановлението да бъде отменено изцяло, като незоконосъобразно.

Наказващият орган не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

            Разградският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.10.2015 г.  в близост до отдел 306, по междуселски път с. Пороище – с. Каменар, по подаден сигнал, контролните органи по ЗГорите, извършили проверка на транспортнирана от жалбоподателя дървесина. При същата, Р. не представил превозен билет на проверяващите.  Дървесината била измерена от актосъставителя – св.  Д., като по този начин било установено нейното количество – 0,3 пространствени куб.м. Установен бил и вида й – дърва за огрев от дървесен вид «джанка». Според дадените от актосъставителят в хода на съдебното производство показания, дървата били натоварени в МПС – бус, който при пристигането на проверяващите бил заседнал на изхода на главен път. За така установеното, като приел че осъщественото от жалбоподателя представлява нарушение на чл. 213, ал.1 т.2 от Закона за горите, св. Д. съставил АУАН с бл. № 0012382, в който като описание на осъщественото нарушение посочил, че на отбелязаните по – горе място и време, жалбоподателя «транспортира дървесина/дърва за огрев/ от джанка в размер на 0,3 пространствени куб.м., непридружена с превозен билет.» Актът бил предявен и подписан от Р., с отбелязване че няма възражения. Въз основа на акта било издадено и атакуваното НП, в което описанието на нарушението е идентично с описанието дадено му в АУАН, за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл.  213, ал.1, предл.3, т.2 от Закона за горите и отговорността на жалбоподателя е санкционирана по реда на  чл.266 ал.1 от ЗГорите с налагане на административно наказание «глоба» в размер на 100,00 лв.

           Въз основа на показанията на разпитания в хода на  производството актосъставител – свидетел Д. се установяват идентични с описаните в акта и постановлението фактически обстоятелства. Свидетелят сочи още, че МПС, в което дървесината била натоварена, не било отнето в полза на държавата, тъй като било собственост на фирма.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: 

Като подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, жалбата е допустима, а разгледана по същество се явява основателна по следните съоражения:

           Посочената за виновно нарушена в атакуваното НП разпоредба на чл.213 от ЗГорите, ал.1, т.2  гласи: Забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: … дървесина, непридружена с превозен билет..“ От съдържанието на така цитирания текст, е видно че изпълнителното деяние на нарушения съставомерни по него, е възможно във всяка една от посочените там форми на действия, една от които е транспортирането. Действително за последното, легална законова дефиниция липсва. Същевременно, следва да се приеме, че транспортирането на дървесина се изразява в нейното превозване с превозно средства – товарни или пътни, нормативно определение за последните от които е дадена в разпоредбите на пар.1 т.4 от ДР на ЗГорите. Така изложеното, налага извода, че част от описанието на нарушението по чл. 213 ал.1 т.2, изразяващо се в осъществяване на транспортиране на дървесина, непридружена с превозен билет, във всички случаи, когато такова е осъществено е посочването на средството, с което тя се транспортира. Обстоятелството, че в атакуваното НП не е посочено, че транспортирането се извършва с превозно средство и липсата на индивидуализация на същото, прави невъзможна преценката за съставомерност на нарушението по посочения за виновно нарушен текст от закона. Това описание не съответства на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, изискващ отразяване в текста на НП на всички относими към съставомерността на конкретното нарушение признаци на същото от фактическа страна, един от който се явява и самото превозно средство с което дървесината е превозвана, дало основание на административнонаказващият орган да заключи, че в конкретния случай се касае именно до транспортирането й, а не до някоя от станалите форми на изпълнително деяние на нарушението по чл. 213 ал.1 т.2 от ЗГорите. 

          Декларативното пресъздаване в съставения АУАН, а по – късно и в съдържанието на атакуваното НП на текста на посочената за нарушена правна норма на чл. 213 ал.1 т.2 от ЗГорите не съответства на изискванията на нормите на ЗАНН, доколкото не съдържа онази фактическа индивидуализация на конкретното нарушение, позволяваща на субекта на същото да разбере какво точно му се вменява в отговорност. Последно посоченото пряко рефлектира върху право на защита на санкционираното лице, лишавайки го от възможността да реализира това право в пълен обем, бранейки се срещу всички релевентни  за нарушението факти. Този порок на атакуваното НП е довел до неговото незаконосъобразност от формална страна и представлява самостоятелно основание за отмяната му на посоченото основание.

Воден от изложеното до тук,   на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

                                                     

                                                        Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление  715 от 16.11.2015 г. на директора на Регионална дирекция по горите Русе, с което за нарушение на чл.213, ал.1 т.2 от Закона за горите на основание чл. 266 ал.1 от ЗГорите на Н.Ш.Р. е наложено административно наказание «глоба» в размер на 100,00 лв.

 

 

 

        Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. 

 

 

                                                             Районен съдия: