№ 88 21.03.2016 година град
Разград
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
седемнадесети февруари две
хиляди и шестнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Г.М.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 887 по описа за 2016 г.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от З.П.П. против
наказателно постановление № 37 - 0000514/28.10.2015 г. на началник
Областен отдел “АА” гр. Разград, с което за нарушение на чл.10 ал.2 от
Наредба № Н-3
№ от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на
Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари
2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните
за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и
за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) №
2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета на основание чл.105 ал.1 от Закон за автомобилните
превози му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено, като по същество поддържа становище за наличие
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган не
изпраща представител и не заявява становище по жалбата.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 30.09.2015
г. служители на ОО“АА” гр. Разград, в
гр. Разград на изхода за гр. Шумен, до музей „Абритус“, спрели
за проверка жалбоподателя, който управлявал състав от ППС - влекач “******” с рег. №*******/категория
ППС N3/ и
полуремарке с рег. № ***** ЕС/категория ППС О4/. Проверяващите установили, че с превозното
средство, което било оборудвано с дигитален тахограф SE
5000, със сериен № 619651 се извършва превоз за собствена
сметка на товари/фракция/, по маршрут с. Лиляк, обл. Търговище до с. Зафирово,
обл. Силистра. При проверка на изискуемите документи по Регламент 3821/85 г.,
водачът - жалбоподателят И., представил удостоверение за дейности от 30.09.2015 г. Посоченото
удостоверение, съдържало всички изискуеми по образец реквизити, като не носело
обаче подпис на водача. Ето защо, като счел, че с превозното средство се осъществява
превоз, попадащ в обхвата на Регламент/ЕО/ № 561/2006 г., актосъставителят М., приел
че П. е извършил нарушение на чл.10
ал.2 от Наредба № Н-3 № от 7.04.2009 г.,
тъй като удостоверението не било подписано от последния, за което съставил АУАН
с бл. № 212617. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя без възражения. На 28.10.2015
г., въз основа на акта, било издадено и атакуваното наказателно постановление №
37 - 0000514 на началник Областен отдел “Автомобилна администрация”
гр. Разград, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на П.
за нарушение описано по идентичен начин с начина, по който то е описано в акта,
квалифицирано като такова по чл. 10 ал.2 от Наредба № Н-3 № от
7.04.2009 г., и за което на осн. чл. 105 ал.1 от Закон за
автомобилните превози на жалбоподателя е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 200 лв.
Изложените в акта и наказателното
постановление обстоятелства се установяват от показанията на разпитания в хода
на производството актосъставител – св. М..
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от
лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на
ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, тя
е основателна по следните съображения:
В атакуваното НП за виновно
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 10 ал.2 от Наредба
№ Н-3
№ от 7.04.2009 г. , съгласно която: „Удостоверението по ал. 1
се попълва на машина на един от езиците на Общността и се подписва от
представител на предприятието и от водача преди началото на пътуването.“ Посоченото
изискване е в съответствие с Решение 2007/230/ЕО относно формуляр във връзка
със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт,
изменено с решение на ЕК от 14.12.2009 г., с което е въведен и формуляр за
удостоверение, което се изготвя в случаите на техническа невъзможност да се
регистрират дейностите на водача от записващото оборудване/тахографа/. Задължението
за представяне на удостоверение от посочения вид, възниква единствено в
случаите, когато водачът не е в състояние да представи тахографски листи, данни
от карта на водач, ръчни записи или разпечатки, поради това, че е бил в
отпуск по болест, годишен отпуск, отпуск или почивка, управлявал превозно
средство, попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО) №
561/2006 или AETR, извършвал друга работа, а не управление на
превозно средство или е бил на разположение, в който смисъл е разпоредбата на чл. 10 ал.1 от Наредбата.
Реквизитите на представеното от водача удостоверение съответстват на посочения
по – горе образец на формуляр, като същото носи подпис и печат на
предприятието, индивидуализиращи белези на последното, периода за който се
отнася, обстоятелствата поради които дейностите на водача не са регистрирани от
тахографа, дата, място на издаване, имената на водача и неговите
индивидуализиращи белези. Неподписана е единствено графа 21, в която водачът на
превозното средство следва да положи своя подпис, за да удостовери че през
посочения период не е управлявал превозно средство попадащо в обхвата на Регламент (ЕО) №
561/2006 или AETR. Така установената липса на подпис на
жалбоподателя, безспорно е в нарушение на изискването на чл. 10 ал.2 от Наредба
№ Н-3
№ от 7.04.2009 г. Същевременно, съдът намира че в конкретния случай,
санкционираното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. В тази насока, на първо място, следва да бъде посочено, че при положение,
че законодателят бе преценил завишена степен на обществена опасност на
нарушенията от посочения вид, той би предвидил специална санкционна разпоредба
приложими при установяването им, каквато в конкретния случай липсва, поради
което и законосъобразно от формална страна отговорността на водача е ангажирана
на основание чл. 105 от ЗАПревози. Посоченият аргумент, разбира се, не обосновава
извод за маловажност на конкретното нарушение. Налице са обаче други смегчаващи
отговорността обстоятелства, които не са отчетени от административнонаказващият
орган. Такива са липсата на данни за осъществявани от жалбоподателя различни от
процесното нарушения на изискванията на ЗАПревози и подзаконовите нормативни актове
по прилагането му. Освен това, посочения в атакуваното НП документ не
съответства на изискванията на чл. 10 ал.2 от Наредбата единствено в частта,
касаеща подпис на самия водач, удостоверяващ изгодни за самия него
обстоятелства. В частта, касаеща волеизявлението на превозвача/транспортното
предприятие/, удостоверението е изрядно и то свидетелства, че за периода от
27.09.2015 г. до 30.09.2015 г., тахографски листи отразяващи дейността на
водача не се следват, на посоченото в него основание. Освен това, решаващо за
степента на обществена опасност на настоящото деяние е, че като такова
основание, в удостоверението е маркирана графа 16 – « е бил в отпуск или
почивка», а не графа 17 – « е управлявал превозно средство, попадащо извън
обхвата на Регламент (ЕО) №
561/2006 или AETR“, потвърждаване истинността на което
единствено обстоятелство се следва с подписа на водача в графа 21.
Ето защо, макар и формално да
осъществява нарушение на посочената в атакуваното НП виновно разпоредба на чл.
10 ал.2 от Наредба № Н-3 № от 7.04.2009 г.,
поставяща изискване удостоверението да е подписано и от водача, преди началото
на пътуването, санкционираното поведение на жалбоподателя по изложените по –
горе съображения и поради липсата на настъпили вредни последици от него,
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. И доколкото тази
преценка е такава за законосъобразност на наказателното постановление, с което
отговорността на субекта на административно нарушение е ангажирана, то и
настоящото следва да бъде отменено изцяло на посоченото основание.
Воден
от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 37 - 0000514/28.10.2015 г.
на началник Областен отдел “АА” гр. Разград, с което за
нарушение на чл.10 ал.2 от Наредба № Н-3 № от 7.04.2009 г. , на
основание чл.105 ал.1 от Закон за автомобилните превози на З.П.П. е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: