Р Е Ш Е Н И Е

№ 81, 17.03.2016г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД

На шестнадасети Февруари 2016 година,

в публично заседание, в състав:

Председател: Николай Борисов

Секретар: Ж.Р.,

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 895 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Л.А.С. ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 15-1075-000964/23.11.2015г. на Началник Сектор „ ПП – КАТ „ към ОДМВР – Разград, с което за нарушение на чл.259, ал.1,т.1 от КЗ му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 600.00 лева, на основание чл.315, ал.1,т.1 от КЗ. Недоволен, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло НП, като неправилно и незаконосъобразно. По същество оспорва фактическите обстоятелства, отразени в АУАН, респективно в НП.

За въззиваемата страна – ОДМВР-гр.Разград не се явява упълномощен представител.

Контролираща страна РП – Разград, редовно уведомени – не изпращат представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.10.2015г. свидетелите С. М. и Св. Ц. – полицейски служители в ОДМВР – Разград с контролни функции по ЗДвП, били назначени в наряд и изпълнявали своите служебни задължения, когато около 21,30ч., се намирали на ул. „ Дунав „ в гр. Разград до сградата на Пощата. Св. М. забелязъл, че към тях се приближава автомобил, който се движел по посока на Дома на учителя, като при приближаването му, подал ясен сигнал със стоп палка, с намерение да бъде извършена проверка на водача. Водачът на автомобила обаче не спрял на подадения от контролния орган сигнал за спиране, а продължил с висока скорост по ул. „ Дунав „, след това по ул. „ Венелин „, ул. „ Раковска „, бул. „ Княз Борис „ по пътя за гр. Исперих, но след това се върнал по бул. „ Априлско въстание „ към центъра на гр. Разград. През цялото време автомобилът бил следван от свидетелите, които се движели след него с техния служебен автомобил и се опитвали да го догонят. Успели да сторят това на пресечката за жк. „ Орел „, по която тръгнал автомобила, но забелязвайки ги в огледалото за обратно виждане, разко увеличил скоростта си и успял да избяга. Първоначално св. С. М. забелязъл и запомнил рег. номер на автомобила, преминавайки покрай него при опита му да го спре на ул. „ Дунав „, а в последствие при преследването на автомобила и двамата свидетели видели и запомнили рег. номер на преследвания от тях автомобил, който бил „ БМВ „. На сутринта при издаване на дежурството, св. С. Н. изготвил и депозирал пред началника си Докладна записка, в която описал случая, посочил марката и модела на автомобила – „ БМВ 325 „ и рег. му номер – ******, както и резултата от направената в инф. Система на КАТ, справка, относно собствеността върху автомобила. От приложената по делото справка от инф. Система на КАТ – Разград се установява, че собствеността върху процесния автомобил е на Л.А.С. ЕГН ********** *** – жалбоподателя. В хода на адм. наказателното производство, жалбоподателят не посочил лице, което е управлявало автомобила на процесната дата, време и място. При извършена справка в гаранционния фонд, се установило, че по отношение на процесния автомобил, към датата на адм. нарушение не е налице и дестващ валиден договор за сключена задържителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите. При тази ситуация св. С. М. в присъствие на жалбоподателя на 10.11.2015г. съставил АУАН бл. № 098880, в който описал нарушението по следния начин „...управлява собствения си л.а. „ БМВ 325 „ с рег. № ******, без действащ договор за сключена задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на овтомобилистите...”. Квалифицирал нарушението по чл.259, ал.1,т.1 от КЗ и го връчил срещу подпис. В АУАН жалбоподателят вписал „ нямам възражения „. Такива постъпили в тридневния срок по ЗАНН с приложен снимков материал. Последвало становище от актосъставителя по подаденото възражение, в което становище правилно и законосъобразно, актосъставителят приел, че от представения към възражението снимков материал, не може да се приеме за вярно твърдението на жалбоподателят, че към момента на извършеното адм. нарушение не е управлявал собствения си автомобил. Това становище намира подкрепа по следните съображения – от първия комплект фотоси, видно, направени от видеокамери за наблюдение /неизвестно къде/, но доколкото се твърди, че са от база на транпротна фирма и никой не оспорва това, следва да се приеме за вярно. Същите обаче не фиксират присъствие на конкретния л.а. „ БМВ 325 „, още повече с процесния регистрационен номер. Втория комплект фотоси, сочи процесния автомобил, но на неустановена дата и не в състоянието описано от жалбоподателя – замърсен, посипан с прах и пепел. Точно обратното.

Въз основа на АУАН, Началник Сектор „ ПП – КАТ „ към ОДМВР – Разград, издал и процесното НП, в което описал нарушението по идентичен с АУАН начин, също го квалифицирал като такова по чл. 259, ал.1,т.1 от КЗ и наложил административна санкция „ глоба” в размер на 600,00лв. на основание чл. 315, ал.1,т.1 от КЗ. НП било връчено на жалбоподателя на 14.12.2015г. жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган на 18.12.2015г.

В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят се явява лично и с повереник, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, моли за отмяна на процесното НП.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на водача. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

От събраните в хода на съдебното следствие по делото – показанията на свидетелите С. Н. и Св. Ц., безспорно и категорично се установява, че л.а. ” БМВ 325 „ с рег. № ****** на 31.10.2015г. около 21,30ч. се е движел в гр. Разград, по ул. „ Дунав „, като към този момент по отношение на автомобила не е бил налице сключен договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите”. Твърденията на жалбоподателя, че на процесната дата и място, описаният автомобил е бил в базата на транспортна фирма в с. Севар е не е излизал от там, подкрепени от показанията на свидетелите Л. С. и А. А., съдът намира за недоказани. Св. Л. С. е категорична, че на 31.10.2015г. е била на работа в магазин разположен на отсрещната страна на базата и е имала пряка видимост към паркирания вътре автомобил на жалбоподателя но до 21,00ч., а нарушението е осъществено около 21,30ч., т.е. много след като свидетелката вече не е виждала процесния автомобил в базата. Св. А. А. твърди, че на 31.10.2015г. до 19,00ч. е бил на гости в дома на жалбоподателя в с. Севар, но след този час не знае дали жалбоподателят е управлявал автомобила си. По същество нито един от двамата свидетели не депозира показания, които да дадат основание на съда да възприеме друга фактическа обстановка, освен тази описана в обстоятелствената част на НП.

Чл. 188, ал.1 от ЗДвП указва, че „...Собственикът ...на моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство...”, което в случая не оставя никакво съмнение относно личността на нарушителя.

Разпоредбата на чл. 259, ал. 1, т.1 от КЗ /отм./, задължава всеки собственик на МПС да сключи Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за притежаваното от него МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. Като не е изпълнил адм. си задължение, жалбоподателят с бездействие е осъществил и вмененото му във вина адм. нарушение. По същество нормата е възпроизведена и в чл.483, ал.1,т.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 1.01.2016 г./, което през призмата на чл.3, ал.2 от ЗАНН в тази си част не се явява по – благоприятен за жалбоподателя. Обратното е обаче по отношение на санкционната разпоредба. Предвиденото в чл.315, ал.1,т.1 от ЗК /отм./, наказание е „ глоба „ от 400,00лв. до 600,00лв. Кореспондиращата санкционна норма – чл. 638, ал.1,т.1 от КЗ/Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 1.01.2016 г./, влязла в сила след издаването на обжалваното НП, но преди същото да влезе в сила, предвижда наказание „ глоба” от 250,00лв. за физическо лице, каквото в случая е жалбоподателя. Ето защо атакуваното НП следва да бъде изменено в санкционната си част, като определеното от адм. наказващия орган следва да бъде намалено от 600,00лв. на 250,00лв., съобразно приетия нов КЗ.

Воден от изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА НП № 15-1075-000964/23.11.2015г. на Началник Сектор „ ПП – КАТ „ към ОДМВР – Разград, в частта, с която на Л.А.С. ЕГН ********** *** за нарушение на чл.259, ал.1,т.1 от КЗ е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 600.00 лева, на основание чл.315, ал.1,т.1 от КЗ, като намалява определеното наказание „ глоба „ на 250,00лв.

ПОТВЪРЖДАВА НП № 15-1075-000964/23.11.2015г. на Началник Сектор „ ПП – КАТ „ към ОДМВР – Разград в останалата част, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: