Р Е Ш Е Н И Е

№ 82, 17.03.2016г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД

На шестнадасети Февруари 2016 година,

в публично заседание, в състав:

Председател: Николай Борисов

Секретар: Ж.Р.,

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 896 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Л.А.С. ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 15-1075-000963/23.11.2015г. на Началник Сектор „ ПП – КАТ „ към ОДМВР – Разград, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП. Недоволен, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло НП, като неправилно и незаконосъобразно. По същество оспорва фактическите обстоятелства, отразени в АУАН, респективно в НП.

За въззиваемата страна – ОДМВР-гр.Разград несе явява упълномощен представител.

Контролираща страна РП – Разград, редовно уведомени – не изпращат представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.10.2015г. свидетелите С. М. и Св. Ц. – полицейски служители в ОДМВР – Разград с контролни функции по ЗДвП, били назначени в наряд и изпълнявали своите служебни задължения, когато около 21,30ч., се намирали на ул. „ Дунав „ в гр. Разград до сградата на Пощата. Св. М. забелязъл, че към тях се приближава автомобил, който се движел по посока на Дома на учителя, като при приближаването му, подал ясен сигнал със стоп палка, с намерение да бъде извършена проверка на водача. Водачът на автомобила обаче не спрял на подадения от контролния орган сигнал за спиране, а продължил с висока скорост по ул. „ Дунав „, след това по ул. „ Венелин „, ул. „ Раковска „, бул. „ Княз Борис „ по пътя за гр. Исперих, но след това се върнал по бул. „ Априлско въстание „ към центъра на гр. Разград. През цялото време автомобилът бил следван от свидетелите, които се движели след него с техния служебен автомобил и се опитвали да го догонят. Успели да сторят това на пресечката за жк. „ Орел „, по която тръгнал автомобила, но забелязвайки гив огледалото за обратно виждане, разко увеличил скоростта си и успял да избяга. Първоначално св. С. М. забелязъл и запомнил рег. номер на автомобила, преминавайки покрай него при опита му да го спре на ул. „ Дунав „, а в последствие при преследването на автомобила и двамата свидетели видели и запомнили рег. номер на преследвания от тях автомобил, който бил „ БМВ „. На сутринта при издаване на дежурството, св. С. Н. изготвил и депозирал пред началника си Докладна записка, в която описал случая, посочил марката и модела на автомобила – „ БМВ 325 „ и рег. му номер – ******, както и резултата от направената в инф. Система на КАТ, справка, относно собствеността върху автомобила. От приложената по делото справка от инф. Система на КАТ – Разград се установява, че собствеността върху процесния автомобил е на Л.А.С. ЕГН ********** *** – жалбоподателя. На 10.11.2015г. жалбоподателят бил поканен в сградата на КАТ – Разград, бил запознат със задължението си по чл. 188, ал.1 от ЗДвП, че следва да посочи лицето, което е управлявало собствения му автомобил на процесната дата, време и място, което същият не сторил в снетото му писмено обяснение. При тази ситуация св. С. М. в присъствие на жалбоподателя съставил АУАН бл. № 098879, в който описал нарушението по следния начин „...при подаден своевременно сигнал за спиране със стоп – палка от униформен служител, не спира и продължава в посока ул. „ Венелин „ ...”. Квалифицирал нарушението по чл.103 вр. чл.188, ал.1 от ЗДвП и го връчил срещу подпис. В АУАН жалбоподателят вписал „ имам възражения „. Такива не постъпили в тридневния срок по ЗАНН.

Въз основа на АУАН, Началник Сектор „ ПП – КАТ „ към ОДМВР – Разград, издал и процесното НП, в което описал нарушението по идентичен с АУАН начин, също го квалифицирал като такова по чл 103 от ЗДвП и наложил административна санкция „ глоба” в размер на 50лв на основание чл. 175, ал.1,т.4 от ЗДвП. НП било връчено на жалбоподателя на 14.12.2015г. жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган на 18.12.2015г.

В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят се явява лично и с повереник, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, моли за отмяна на процесното НП.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на водача. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

Разпоредбата на чл. 103 ЗДвП, задължава водач на МПС, при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и в двата случая да изпълнява неговите указания. От събраните в хода на съдебното следствие по делото – показанията на свидетелите С. Н. и Св. Ц., безспорно и категорично се установява, че водач на л.а. ” БМВ 325 „ с рег. № ****** на 31.10.2015г. около 21,30ч. в гр. Разград, на ул. „ Дунав „ не е спрял на подаден със стоп – палка, от контролен орган, сигнал за спиране, с което е осъществил състава на визираното адм. нарушение. Нито в АУАН, нито в обжалваното НП се навеждат твърдения, че контролния орган е посочил място, но което водачът е следвало да спре, поради което се налага единствения логичен извод, че той е следвало да спре плавно в най-дясната част на платното за движение. Това от своя страна прави неоснователно възражението на жалбоподателя за неяснота на описанието на адм. нарушение, довело до ограничаване правото му на защита. Неоснователно е и възражението му, че никой не го е търсил, нито е търсил информация за автомобила, видно от приложеното по делото собственоръчно обяснение и приложената справка за собственост върху автомобила. Тъврденията на жалбоподателя, че на процесната дата и място, описаният автомобил е бил в базата на транспортна фирма в с. Севар е не е излизал от там, подкрепени от показанията на свидетелите М. К., Л. С. и А. А., съдът намира за недоказани. Св. М. К. е категоричен, че процесния автомобил не е напускал базата в с. Севар на дата, която не помни и не може да посочи, и за която твърди, че е написана в АУАН. Св. Л. С. е категорична, че на 31.10.2015г. е била на работа в магазин разположен на отсрещната страна на базата и е имала пряка видимост към паркирания вътре автомобил на жалбоподателя но до 21,00ч., а нарушението е осъществено около 21,30ч., т.е. много след като свидетелката вече не е виждала процесния автомобил в базата. Св. А. А. твърди, че на 31.10.2015г. до 19,00ч. е бил на гости в дома на жалбоподателя в с. Севар, но след този час не знае дали жалбоподателят е управлявал автомобила си. По същество нито един от тримата свидетели не депозира показания, които да дадат основание на съда да възприеме друга фактическа обстановка, освен тази описана в обстоятелствената част на НП.

Чл. 188, ал.1 от ЗДвП указва, че „...Собственикът ...на моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство...”, което в случая не оставя никакво съмнение относно личността на нарушителя.

Съдът приема, че наказващият орган законосъобразно е определил и наложил като съответно наказание “Глоба” в размер на 50,00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, доколкото същото е определено в минималните посочени в закона размери и се явява съответно на извършеното адм. нарушение и мотивите и подбудите, довели до извършването му. В този смисъл атакуваното НП, следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.

Воден от изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА НП № 15-1075-000963/23.11.2015г. на Началник Сектор „ ПП – КАТ „ към ОДМВР – Разград, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП на Л.А.С. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: