№ 106 18.03.2016
година
град Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
На двадесет и пети февруари две хиляди и шестнадесета година
В публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев
Секретар: П.Т.
прокурор ......................,
като разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 8 по
описа за 2016 г.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ф.Ф.О. *** против Наказателно постановление № 37-0000578
от 01.12.2015 г. на Началник ОО “АА”- Разград, с което за
нарушение на чл.7, изр.1 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от
Закона за автомобилните превози и на основание чл.93б, ал.4, т.3 от същия закон
на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500 лв. Жалбоподателят моли наказателното
постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено изцяло.
В съдебното заседание на РРС жалбоподателят
не се явява, не се явява и представител.
Жалбоподателят е депозирал становище, като заявява, че поддържа жалбата.
За наказващия орган не се явява
представител.
Разградският районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Като
подадена против акт подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление № 37-0000402 от 05.09.2015 г. на Началник ОО “АА”- Разград за нарушение на
чл.7, изр.1 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози и на основание чл.93б, ал.4, т.3 от същия закон на жалбоподателя 37-0000578 от 01.12.2015 г. на Началник ОО “АА”- Разград за нарушение на
чл.7, изр.1 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози и на основание чл.93б, ал.4, т.3 от същия закон на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 1500 лв. Същото
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение №212666/03.11.2015г., съставен от инспектор при ОО “АА”- Разград. В акта и НП се сочи,
че на 03.11.2015г. около 11,05 часа в област Разград на пътя Разград-Кубрат, на
разклон за с. Стражец, жалбоподателят е спрян за проверка, в качеството му на
водач на товарен автомобил „Рено Керакс“
от категория ППС „№3“ с рег. №*********, извършващ превоз на товари за
собствена сметка, със заповед №РД-12 от 02.11.2015г., с маршрут за движение
Кубрат – Разград – Кубрат, притежаващ Лиценз за обществен превоз на товари на
територията на Р България №06595, оборудван с дигитален тахограф “Siemens
AG” 1381.10 със сериен №1259751. При проверката от регистрираните от тахографа данни в карта
на водач №0000000106876000 било установено, че на 27.10.2015г.,
водачът Ф. О. е управлявал без прекъсване над 04.30 часа, като превишението
е 132 минути /2 часа и 12 минути/.
Пред РРС е разпитан
като свидетел актосъставителят М. И., който в показанията си потвърждава
изложените в акта и НП обстоятелства. Били проверени регистрираните от
тахографа данни от картата на водача и било установено, че на 27.10.2015г. водачът управлявал явтомобила без прекъсване
над 4,30 часа. Превишението било с 132 минути /2 часа и 12 минути/. Работният ден
започнал в 6,50ч. и
приключил в 18,00 часа. В рамките на работния ден жалбоподателят работил 6 часа
и 42 минути, което било установено от картата му. В 7,41 часа водачът направил
почивка от 30 минути , но изискванията са за извършване на минимум още една
почивка от 30 минути, каквато жалбоподателят не направил. Направил бил по-малки
почивки. Копие от разпечатка от записите
на тахографа е приложено. В самия акт жалбоподателят е посочил, че няма възражения
по акта. С оглед всички доказателства, съдът намира, че обстоятелствата
отразени в акта и НП са доказани по един несъмнен начин.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното: Съдът намира, че АУАН
и НП са издадени съобразно нормативните изисквания и не страдат от процесуални пороци.
Фактът, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не нарушава
изискванията на закона,тъй като чл.40, ал.1 от ЗАНН не определя нормативен брой
свидетели. Разпоредбата на чл.40, ал.3 касае особен случай, в който свидетелите
не са очевидци. Нищо незаконосъобразно няма и в това, че свидетелят е служител
на наказващата администрация. В АУАН,
както и в НП е отразена фактическата обстановка с необходимата пълнота. Съдът
намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава
на вмененото му нарушение. Жалбоподателят е извършвал превоз на товари за
собствена сметка, като не е изпълнил изискването на чл.7, изр.1 от Регламент
561/06. Разпоредбите на регламента изискват
след
период на управление от четири часа и половина водачът да ползва непрекъсната
почивка по време на работа от поне 45 минути, освен ако не ползва почивка. В
случая не е била налице причина за неползване на почивка. Водачът не се е
съобразил с посоченото изискване. Не се е съобразил и с алтернативното
изискване на чл.7, изр.2 от Регламент 561/06, която разпоредба допуска
разкъсване на общата почивка на една
почивка от 15 минути последвана
от една почивка от мимимум 30 минути.
Разпоредбата е ясна, че именно последващата почивка следва да бъде най-малко 30
минути. В случая, след като е направил една почивка в началото на работния ден,
водачът не е направил нова непрекъсната
почивка от минимум 30 минути, което именно е основанието за неговата
отговорност. Водачът е управлявал автомобила без прекъсване над 04.30 часа, като
превишението е 2 часа и 12 минути - над
90 минути.Така водачът съзнателно и в този смисъл умишлено е допуснал превишение
на нормативно установения срок за непрекъснато управление. При това същият
правилно е санкциониран на
основание чл.93б, ал.4, т.3 от ЗАвП,
като наложеното му наказание е в абсолютноопределения законов размер. Съдът намира
за неоснователни доводите, че случаят е маловажен. Всъщност подобни случаи са
масови и допускането на подобни нарушения се върши поради липса на сериозно
отношение на водачите към съответните нормативни изисквания. Разглежданият
случай не се отличава с по-малка тежест в сравнение с обичайните случаи на
подобни нарушения. При това дисциплинирането на водачите изисква и по-голяма
строгост при прилагането на закона, поради което и според съда в конкретния
случай не може да се говори за маловажност.
Поради изложеното наказателното
постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Воден от изложеното Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №
37-0000578 от 01.12.2015 г. на Началник ОО “АА”- Разград, с което за
нарушение на чл.7, изр.1 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от
Закона за автомобилните превози и на основание чл.93б, ал.4, т.3 от същия
закон на жалбоподателя Ф.Ф.О. *** е
наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: