Мотиви към Присъда №162/15.03.2016г., постановена по НОХД №773/2015г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия К. П.В. *** за това, че на 20.04.2015г. в с. Трапище, общ. Лозница, обл. Разград, в условията на повторност като случаят не е маловажен е отнел чужди движими вещи: пари в банкноти с различен номинал на обща стойност 1100 лева от владението на А.М.М. и М.С.М. ***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

В този вид обвинението срещу подсъдимия е повдигнато след допуснато от съда по реда на чл.287, ал.1 от НПК изменение на обвинението, поради изтъкнато от прокурора основание за приложение на закон за по- тежко наказуемо престъпление.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на същия съответно наказание.

Подсъдимият лично и чрез защитника си отрича виновността си и моли да бъде оправдан, като се изтъкват доводи за недоказаност на обвинението.

Подсъдимият К.П.В. е роден на ***г***, обл. Пловдив. Същият е неженен, осъждан.

Подсъдимият е осъждан. С присъда по НОХД №1419/2009г. на РС –Пловдив, в сила от 02.04.3.2010г., е осъден за престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.20., ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, отложено за изпитателен срок от две години. По тази присъда подсъдимият е реабилитиран по право, но съобразно текстовете на чл.30 от НК, тя определя настоящото деяние като извършено в условията на повторност.

Свидетелите А.М. и М.М. са съпрузи. Двамата живеят в . Т. На 20.04.2015г. около 16,00 часа пред къщата им дошли двама непознати за тях мъже, които се заговорили със св. М.. Двамата непознати били млади – около 25 -30 годишни. Това били подсъдимият К.В. и св. П.П.. Те поискали М. да им даде пясък от улуците на къщата, с който да калайдисват. М. ги пуснал в двора на къщата и подсъдимият К.В., се качил на покрива, като поискал другият мъж –П. П.- да му даде вода за да провери улуците. Излял вода в улуците и те протекли. Подсъдимият К.В. слязъл от покрива и обяснил на свидетелите А. М. и М. М., че могат да им направят ремонт, като подменят улуците, при това щели да им направят голяма отстъпка. Свидетелите А. М. и М. М. се съгласили подсъдимият В. да им подмени улуците с нови и подсъдимият се обадил на свидетелите С.В. /негов брат/, А.С., И.П., М.П., И.П., Г.С. и С.С., които били дошли с тях в селото за да търсят работа. Повиканите свидетели дошли и започнали да работят по смяната на улуците. След около 2 часа работата приключила и подсъдимият К.В. казал на св. М. да влязат в къщата за да оправят сметката, като поискал да му даде и лист и молив. Преди това св. М. му била дала 200 лв, понеже подсъдимият бил посочил такава цена. А. М. и подсъдимият В. влезли в къщата и отишли в стаята, където М. съхранявала парите си. Там подсъдимият обяснил на свидетелката, че цялата цена на извършения ремонт е 1000 лв и за това свидетелката следвало да му даде още 800 лв. Св. М. в крайна сметка се съгласила и вдигнала матрака на леглото и взела от там портмонето си от което отброила 40 банкноти по 20 лв за да ги даде на подсъдимия. В този момент подсъдимият започнал да обяснява на свидетелката, че следва да запише направените сметки и тя се обърнала настрани за да вземе очилата си, като при това оставила портмонето си на масата, до която бил подсъдимият. Докато свидетелката М. не гледала към него, подсъдимият В. бръкнал в портмонето й и извадил част от намиращите се там банкноти – извадил общо 1100 лв, които взел без свидетелката да забележи. След като взела очилата си М. започнала да смята, след което двамата излезли навън. В. казал на свидетелите М., че следва да му дадат още пари, но свидетелите отказали и дори се скарали с него, като накрая подсъдимият и придружителите му си тръгнали. В къщата останали свидетелите М., а също и двете сестри на св. М., които били там през цялото време. Малко по-късно А. М. отишла да преброи парите си и видяла, че в портмонето и са останали само 400 лв. Липсвали 1100 лева отделно от сумата от 1000 лв, която тя била платила на подсъдимия В.. Цялата сума, която М. съхранявала в портмонето си преди да започне да плаща на подсъдимия била 2500 лв. След като установила липсата св. М. се обадила на дъщеря си св.Л. С., която се обадила на РУ на МВР –гр. Лозница. За случилото се тя разказала и на съседите си – свидетелите В. Н. и И. Е..

На 21.05.2015г. по досъдебното производство е извършено разпознаване, при което свидетелите А. М. и М. М. са посочили подсъдимия К. В., като лицето което е дошло в дома им при разглеждания случай.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по един несъмнен начин. Основно съдът се позовава на показанията на пострадалите лица – свидетелите А. М. и М. М.. Наистина и двамата свидетели в някои отношения дават недостатъчно ясни и конкретни показания, което следва да се отдаде на изминалия период от време и факта, че свидетелите очевидно са забравили някои подробности. След прочитане на показанията им от досъдебното производство обаче пострадалите вече уточняват съществените обстоятелства и от казаното от тях става ясно, че след извършеното разплащане, при което А. М. е дала на подсъдимия В. общо 1000лв. /200лв+800лв/, то впоследствие са установили, че им липсват още 1100 лв. Безспорно е, че тези липсващи 1100 лв са били в подсъдимия. Той признава, че е взел такава сума, но твърди, че му е дадена доброволно от св. А. М. за да бъде извършен ремонт и на покрива на къщата. Двамата пострадали категорично отричат да са давали тази сума на подсъдимия и отричат да е ставало дума за ремонт и на покрива. В съдебното заседание свидетелите които дошли с подсъдимия в селото за да търсят работа – св. А. С.. Ил. П., М. П., Ив. П., Ст. С., П. П., Ст. В. /брат на подсъдимия/ твърдят, че знаят, че подсъдимият е получил сумата от 1100 лв допълнително от св. А. М. именно за бъдещ ремонт на покрива. А. С., М. П., Ив. П., П. П. и Ст. В. твърдят, че дори, стоейки в двора на къщата, видели през отворения прозорец на къщата, как А. М. дала на подс. К. В. сумата от 1100 лв за ремонт на покрива. Другите придружаващи ги свидетели били научили това впоследствие. Съдът не кредитира показанията на тези свидетели, придружаващи подсъдимия и очевидно в близки /някои дори роднински/ отношения с подсъдимия. На досъдебното производство някои от тях са дали различни показания – например А. С. и Ив. П. сочат, че едва след като напуснали къщата на пострадалите разбрали, че К. В. е получил от тях още 1100лв за бъдещ ремонт. На разпита си на съдебното заседание обаче сочат, че били видели това. Съдът се позовава и на показанията но полицейския служител Н. С., който сочи, че първо при оперативната дейност разговаряли със св. П. П., придружаващ подсъдимия, който посочил, че действително подсъдимият получил от пострадалите сумата от 1100 лв за бъдещ ремонт, но за това не знаели останалите им придружители. С оглед изложеното съдът отново посочва, че не кредитира показанията на свидетелите придружаващи подсъдимия при посещението в къщата на пострадалите. Тези свидетели не са били очевидци на предаване на процесната сума от 1100 лв на подсъдимия от А. М., но го твърдят с цел осигуряване подкрепа на защитата му. Всички тези свидетели очевидно поради приятелски или близки отношения с подсъдимия защитават неговата теза, която се оборва от останалите доказателства. Няма никаква логика свидетелката А. М. да е заплатила на подсъдимия К. В. доброволно сумата от 1100 лв и впоследствие да не знае нищо за това. Дори когато установила липсата на процесните 1100 лв състоянието и се влошило /показания на М. М. и дъщерята на пострадалите Л. С./. Свидетелите А. М. и М. М. очевидно са наясно с каква сума са разполагали и чистосърдечно заявяват какво е платено от тях на подсъдимия доброволно и нямат никакви претенции за това, което доброволно са платили. Конкретно посочват обаче и липсващата им сума, която парична сума се е оказала в подсъдимия. Затова и съдът намира, че подсъдимият действително е отнел сумата от 1100 лв от портмонето на свидетелката М., докато е бил с нея в къщата, без М. да забележи това – това е очевидният начин на извършване на деянието. Тезата за това, че ще се извършва бъдещ ремонт и затова тази сума била платена от свидетелката М. за този бъдещ ремонт е крайно нелогична на фона на разглежданата ситуация – както се каза ако е имало уговорка за такъв бъдещ ремонт свидетелите Мусови не биха го отрекли, а показанията им не дават повод за съмнение. Свидетелите М. са отрекли наличието на подобна уговорка за бъдещ ремонт още при първоначалните оперативни действия /показанията на св. Н. С./ и позицията им в това отношение е последователна, поради което и казаното от тях следва да се кредитира. С оглед изложеното съдът намира, че от фактическа страна обвинението е доказано по несъмнен начин.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимият К.П.В. е осъществил състава на престъплението кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 20.04.2015г. в с. Трапище, общ. Лозница, обл. Разград, в условията на повторност като случаят не е маловажен е отнел чужди движими вещи: пари в банкноти с различен номинал на обща стойност 1100 лева от владението на А.М.М. и М.С.М. ***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Подсъдимият е отнел посочената сума от фактическата власт на собствениците й и е осъществил своя такава власт. Действал е с пряк умисъл и с цел да присвои отнетата сума. Посоченото по -горе осъждане на подсъдимия по НОХД №1419/2009г. на РС –Пловдив обуславя квалификацията повторност по отношение на настоящото деяние. И по предходното осъждане подсъдимият е осъден за кражба която не се явява маловажен случай. Настоящото деяние също се явява немаловажен случай с оглед вредните последици и начинът на извършването му и е извършено в срока по чл.30 ал.1 от НК, като настъпилата междувременно реабилитация не засяга квалификацията „повторност“.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът отчита, че същият има още едно осъждане извън това обуславящо квалификацията повторност. Начинът на извършване на кражбата също е утежняващ – дръзко отнемане на пари от възрастни хора. Като смекчаващо обстоятелство се отчита сравнително младата възраст на подсъдимия. При това съдът намира, че наказанието което следва да се определи на подсъдимия следва да бъде лишаване от свобода за срок от две години и десет месеца, което наказание е над минималния и под средния размер по закона. Спрямо подсъдимия следва да се приложи институтът на условното осъждане, тъй като следва да се счита, че на подсъдимият не е налагано наказание лишаване от свобода, тъй като е реабилитиран по предходното му осъждане на такова наказание, наложеното му наказание лишаване от свобода е за срок под 3 години и за поправянето на подсъдимия все пак следва са приеме, че не е наложително ефективното му изтърпяване. При това изтърпяването на наказанието следва да се отложи за изпитателен срок от четири години, като по-дългият изпитателен срок в случая се налага с оглед постигане на действително ефективно поправяне.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: