Мотиви към Присъда №180/24.03.2016г., постановена по НЧХД №814/2015г. по описа на Разградския районен съд .

Постъпила е тъжба от М. *** срещу С. М. *** с обвинение за това, че подсъдимият на 26.05.2015г. по пътя гр. Цар Калоян – гр. Разград, в близост до отбивката за с. Балкански е причинил на тъжителя лека телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК– престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Тъжителят е предявил и граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 12000 лв, ведно със законната лихва от датата на деянието, като същата сума се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението.

В заседанието пред РРС защитникът на тъжителя поддържа тъжбата.

Подсъдимият дава обяснения, като отрича виновността си- твърди че е действал при условия на самоотбрана. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан, като се изтъкват доводи за недоказаност на обвинението.

Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:

Подсъдимият С. М. П. е родена на ***г***. Същият е женен, осъждан.

На 26.05.2015г. тъжителят, придружаван от своите познати Р. Р., Ф. Д. и Т. Т. се движил с автомобил, управляван от него, по пътя гр. Цар Калоян – гр.Разград. След като подминал разклона за с. Балкански и разклона за с. Осенец при опит изпреварване с автомобил управляван от подсъдимия С. П., двата автомобила едва не се сблъскали. С подсъдимият пътувал св. Е. Х.. След едва избегнатия сблъсък на автомобилите, подсъдимият и тъжителят спрели автомобилите си и излезли с явно намерение да се саморазправят, като подсъдимият взел гаечен ключ от колата. Тъжителят пръв приближил подсъдимия и му нанесъл удар с ръка в лицето. При това подсъдимият започнал да налага тъжителя с гаечния си ключ по лицето, ръцете и тялото. Пътуващите с тъжителя също слезли от автомобила и опитали да разтърват двамата, при което подсъдимият П. се качил в автомобила си, привел го в движение и продължил пътя си. След инцидента тъжителят бил с видими наранявания и окървавен и придружаващите го го откарали в болница.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, която установява, че в резултат на инцидента на 26.05.2015г. М.Н.М. е получил разкъсно-контузни рани – три на брой в лявата половина на челото, в лявото слепоочие и лявата тилна част на главата /първата обработена-зашита с два конеца/. Насинявания и охлузвания на кожата в областта на челото, носа, лявото око, гърба, лявата мишница, десния лакет и дясната предмишница. Охлузванията по гърба и лявата мишница са с характерна овална форма, диаметър около 3 см., като негативен отпечатък на удрящия предмет. Описаните травматични увреждания са резултат от действието на множество удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети по гърба и лявата мишница от предмет с характерна овална форма и диаметър на удрящата повърхност около 3 см. И могат да бъдат получени по начин както се съобщава в тъжбата. Същите са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота, по своя характер, разположение и брой са били болезнени, със среден срок за приключване на оздравителния процес около 15-20 дни.

Съдът намира изложената по-горе фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин, като се позовава на показанията на свидетелите Е. Х., Р. Р. и Ф. Д., заключенията на експертизата, писмените доказателства, а в определена степен и на обясненията на подсъдимия. Подсъдимият признава, че е нанесъл удари на тъжителя с гаечен ключ, но твърди, че се е защитавал. Действително по делото се установява, че именнно тъжителят пръв е ударил подсъдимия – в това отношение обясненията на подсъдимия се подкрепят от показанията на свидетеля Е. Х.. След това обаче подсъдимият се е нахвърлил срещу тъжителя и неколкократно му е нанесъл удари с гаечен ключ, който държал в ръката си, което се установява също от показанията на св. Е. Х., а се признава и от подсъдимия, макар и уклончиво. Свидетелите Р. Р. и Ф. Д. сочат че не видели кой точно кого ударил, но сочат, че двамата /подсъдимият и тъжителят/ се нахвърлили един срещу друг и те се намесили да ги разтърват – тъжителят при инцидента се свлякъл /седнал / на земята и се държал за главата, а свидетелите видели наранявания и кръв по него. При изложеното съдът намира, че действително подсъдимият е нанесъл няколко удара на тъжителя с гаечен ключ и така му е причинил уврежданията, които експертизата установява. При това не може да се приеме, че подсъдимият е бил в положение на самоотбрана. Подсъдимият също както и тъжителят е излязъл от автомобила си с явно намерение да се саморазправя, което се установява от показанията на свидетелите. При това фактът, че тъжителят пръв е ударил подсъдимия в случая не сочи на ситуация на неизбежна самоотбрана за последния. След този удар подсъдимият се е нахвърлил срещу тъжителя и на практика се е саморазправил с него, вече без реално да е бил застрашен – след първия удар тъжителят не е извършил други действия, които да могат да се разглеждат като налично нападение от негова страна. При това съдът намира, че подсъдимият е действал търсейки отмъщение, а не защита – нанесъл е няколко тежки удара на пострадалия, които изобщо не могат да се разглеждат като защита срещу продължаващо нападение. В случая според съда не може да се говори и за действие под афект- явно подсъдимият е бил готов да прибегне до агресивни действия още при слизането си от автомобила и тази му готовност, макар и допълнително провокирана от пострадалия, се е реализирала в необуздана агресия.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимият С. М. П. е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, тъй като на 26.05.2015г. в гр. Разград по пътя гр. Цар Калоян – гр. Разград, в близост до отбивката за с. Балкански е причинил лека телесна повреда на М. ***, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Подсъдимият недопустимо е нанесъл удари с гаечен ключ на пострадалия, като така му е причинил уврежданията, констатирани от експертизата. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл –целенасочено. Съдът намира, че в случая не следва да се поставя въпрос за реторсия по смисъла на чл.130, ал.3 от НК, тъй като телесната повреда нанесена на тъжителя е явно неидентична по характер с тази, която самият тъжител е нанесъл на подсъдимия, удряйки го. Телесната повреда причинена на тъжителя се изразява именно в разстройство на здравето, а няма данни на самия подсъдим да е причинено такова увреждане, поради което не е налице критерия „също такава телесна повреда“ по смисъла на закона.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия С. М.П. съдът отчита, че подсъдимият е осъждан, което утежнява положението му и изключва възможността да бъде приложен чл.78а от НК. Доколкото законът предвижда в алтернативност две наказания, то съдът намира, че с оглед конкретния характер на извършеното деяние на подсъдимия следва да се наложи наказание по по-леката алтернатива, а именно пробация със следните пробационни мерки и срокове: - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, с периодичност на изпълнение два пъти седмично, ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от ЕДНА ГОДИНА. Този вид и размер на наказанието в случая е адекватен за поправянето на подсъдимия.

Частично основателен се явява предявеният от пострадалия граждански иск за неимуществени вреди. От неправомерното и виновно деяние на подсъдимия на пострадалия са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в нанасяне на болезнени наранявания, които са определени като разстройство на здравето, което е по-тежката форма на лека телесна повреда. При това съдът намира, че с оглед причинените на пострадалия неимуществени вреди подсъдимият следва да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 1200 лв, което съдът намира за справедливо с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД. Справедливостта като основен критерий при определяне на обезщетението за неимуществени вреди изисква да бъде отчетено, че в случая и тъжителят е действал неправомерно и провокативно, поради което определяне на обезщетение в по-голям размер не би било справедливо. В останалата му част /в частта му над 1200 лв до 12000 лв/ гражданският иск следва да бъде отхвърлен като явно завишен и неоснователен в тази му част. Определеното обезщетение следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на деликта /26.05.2015г./ до окончателното изплащане.

Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на пострадалия и направените от последния разноски по делото в размер на 432 лв.

Подсъдсимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС сумата от 50 лв за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Мотивиран така съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: