МОТИВИ към присъда № 185/ 25.03.2016 г. постановена по НОХД № 860/2015 г. по описа на РРС.

Обвинението срещу подсъдимия Р.Х.Х. е за това че: за времето от 10.02.2009 г. до 31.10.2014 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официални документи – експертно решение № 2616/29.12.2008 г. и експертно решение № 2186/10.11.2011 г., на които е бил придаден вид, че са издадени от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» АД гр. Разград, представени пред служител на РУ «СО» Разград/ТП на НОИ/ до директора на РУ»СО» Разград /ТП на НОИ/ е получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари на обща стойност 12 988,83 лв., представляващи изплатена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на Национален осигурителен институт, с намерение да ги присвои – престъпление по чл. 212 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Представителят на РРП поддържа така внесеното предложение, като сочи че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин и предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание две години лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

В хода на производството, като граждански ищец е констатиурано ощетеното юридическо лице – Национален осигурителен институт гр. София, което предявява граждански иск срещу подсъдимия, претендирайки последния да бъде осъден да им заплати сумата 12 988,83 лв.,, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане.

Производството по отношение на подсъдимия се е развило по реда на чл.269 ал.3 от НПК.

Разградският районен съд, като прецени събраните в хода на съдебното производство доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

През инкриминирания в обвинението период, подсъдимият Р.Х.Х. /Р. Ю. Ю./, живеел със семейството си в с. Дянково. Липсата на реализирани от него парични средства, го мотивирала да потърси начин да си осигури получаването на системни такива.

На 10.02.2009 г. подс. Х.,*** и подал заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която била заведена от св. П. И. ***-2122/10.02.2009 г. и заявление за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, заведено от свидетелката с вх. № МП-2123/10.02.2009 г. Към тях, подсъдимия приложил експертно решение № 2616/10.02.2009 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград. С посоченото експертно решение, подсъдимият се бил снабдил от неустановено в хода на производството лице, на неустановена дата. На същото, било придадено вид, че е подписано от председател на комисията: д-р В. К.Ш. и членове: д-р Р.Д.Д., д-р М.К.М. и И.М.Н., макар същите да не били полагали подписите си върху него. В експертното решение било посочено, че е издадено въз основа на епикриза от МБАЛ «Св. Марина» гр. Варна , в което лечебно заведение, подсъдимия никога не бил постъпвал за лечение, в което не се водел на учет и от което на негово име не била издавана медицинска документация. В експертното решение, било посочено, че подсъдимия е с ТНР от 80%, считано от 02.12.2008 г.

Въз основа на подадените от подсъдимия заявления и приложеното към същите посочено по – горе експертно решение, с разпореждане № ********** от 30.03.2009 г. на ТП на НОИ Разград, считано от 02.12.2008 г. до 01.12.2011 г., на Х. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност в общ размер на 156,53 лв.

Впоследствие, за да удостовери правото си да продължава да получава отпуснатите с посочените по – горе заявления пенсии, подсъдимият се снабдил отново от неустановено в хода на досъдебното производство лице, с друго експертно решение - № 2186/10.11.2011 г. На този документ бил придаден вид, че е подписан от председател на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» АД гр. Разград – д-р В. Ш. - председател и членове: д-р Р. Д., д-р И.И.С. и д-р П.И.И., като в действителност решението било съставено от неустановено в хода на досъдебното производство лице и не носело подписите на посочените за негови автори. В същото било посочено още, че подсъдимия се води на диспансерен учет в КОЦ Русе, в което лечебно заведение Х. не бил постъпвал на лечение, съответно на негово име медицинска документация не била издавана.

На неустановена в хода на разследването дата и месец през 2011 г., посоченото ЕР № 2186/10.11.2011 г. , на което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» АД гр. Разград, било представено в РУ „СО“ Разград от подсъдимия.

Въз основа на същото, било издадено разпореждане № **********/28.11.2011 г., с което считано от 01.12.2011 г. до 01.11.2014 г. на подсъдимия бил определен общ размер на следващите се пенсии за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност от 175,82 лв.

Отпуснатите с двете разпореждания суми били превеждани ежемесечно от РУ»СО» Разград по посочена от подсъдимия сметка в «Банка ДСК» и получавани от него.

Заключението по назначената в хода на досъдебното производство комплексна техническа и графическа експертиза, приобщено към доказателствения материал по делото в хода на съдебното следствие, установява, че подписите положени в експертно решение № 2616/29.12.2008 г. на ТЕЛК при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград, за председател и членове, не са изпълнение съответно от д-р В. Ш., д-р Р. Д., д-р М. М. и И. Н.. Подписите в експертно решение № 2186/10.11.2011 г., на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград, не са положени от лицата, сочени за техни автори: д-р– В. Ш. за председател, и за членове: Р. Д. д-р И. С. и д-р Пл. И.. В заключението се сочи още, че положеният в двете експертни решения отпечатък от печат, вероятно е положен от печата на ТЕЛК при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград. Експертизата установява и че подписите положени в графа «заявител» в заявления с вх. № № МП-2122 и МП 2123 и двете от 10.02.2009 г., са изпълнени от подсъдимия, а подписите положени в графа «получих решението» в двете инкриминирани ЕР, не са изпълнени от него.

Приетото в хода на съдебното следствие заключение по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, установява, че общия размер на отпуснатите въз основа на посочените по – горе разпореждания на РУ»СО» Разград, пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност, през инкриминирания в обвинението период, възлиза на 12 988,83 лв. Сумите са били превеждани ежемесечно на подсъдимия по посочена от него сметка в «Банка ДСК», като изплащането им е спряно, считано от 01.11.2014 г.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства. Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, показанията на свидетелите Н., М., Ш., Д., И., И., съпоставени с писмените доказателства по делото / протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, експертно решение № 2616/29.12.2008 г. на ТЕЛК при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград, експертно решение № № 2186/10.11.2011 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград, заявление с вх. № МП-2122/10.02.2009 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, заявление и заявления с вх. № МП-2123/10.02.2009 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, както и останалите доказателствени източници, включително и постъпилата информация от МБАЛ «Св. Марина» гр. Варна/л.167/, «Коц-Русе» ЕООД/л.169/, удостоверение за идентичност на имена, разпореждане № №**********/30.03.2009 г. и **********/***, установяват подлежащата на изясняване фактическа обстановка по делото безпротиворечиво. Същите се подкрепят и от заключенията по назначените съдебноикономическа и комплексна експертизи. Въз основа на посочените доказателствени материали се изясняват всички относими към механизма и авторството на престъплението, за което на подсъдимия е повдигнато настоящото обвинение, фактически обстоятелства.

Подсъдимият е неосъждан.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Подсъдимият Х. е осъществил от обективна и субективна страна при пряк умисъл състава на престъплението по чл, 212, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 26 от НК.

С прилагането към подадените от него на 10.02.2009 г.., до директора на РУ «СО» гр. Разград заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, с вх. № МП-2122/10.02.2009 г. и заявление за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност вх. № МП-2123/10.02.2009 г. на експертно решение № 2616/29.12.2008 г. и по – късно през 2011 г. с представянето на експертно решение № 2186/10.11.2011 г. на които е бил придаден вид, че са издадени от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград, подсъдимият е използвал неистински документи. Инкриминираните експертни решения представляват такива документи, доколкото не съдържат изявления на лицата, посочени като техни автори. Същите попадат в категорията официални документи по смисъла на чл. 93 ал.1 т.5 от НК. Именно тези решения са удостоверявали правата на подсъдимия да получава парични средства представляващи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, дължими съгласно разпоредбите на КСО и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Въз основа на тези документи, без да има правно основание за това, подсъдимият е получил сумите в общ размер на 12 988,83 лв. от НОИ София чрез РУ «Социално осигуряване» Разград. Като е представил неистинските ЕР към подадените от него заявления, Х. е създал невярна представа за наличие на правно основание, наличие на предпоставките на съответната правна норма за отпускане на различните видове пенсии у служителите на РУ «Социално осигуряване» Разград. Именно тези документи са послужили, като основание за издаване на съответните актове от компетентните длъжностни лица, с които пенсиите в посочените по - горе размери са били отпуснати и получени от подсъдимия. По този начин неистинскити документи /експертните решения/ са създали и привидно правно основание за разпореждане с пари и имущество от страна на юридическите лица, които са имали фактическа власт върху предмета на посегателство. Чрез представяне на експертните решения, на които е бил придаден вид че са издадени по предвидения нормативен ред от компетентния за това орган – ТЕЛК, са предизвикани и неверните представи у лицата-служители на НОИ, в чиято фактическа власт се намирал предметът на престъпно посегателство и в следствие на това заблуждението е бил извършен и актът на имуществено разпореждане в полза на подсъдимия. С получаването на паричните средства от последния, отпуснати въз основа на всяко едно от посочените по – горе заявления, е било довършвано и изпълнителното деяние на престъплението документна измама. Деянията са съставомерни и от субективна страна, като осъществени от подсъдимия при пряк умисъл. Х. е съзнавал, че използва неистински документи и че именно същите представляват основание за последващия акт на имуществено разпореждане на чуждото движимо имущество. Безспорно установено е и намерението му да присвои предмета на посегателство, който извод се налага от обстоятелството, че е получил сумите. Същевременно всяко едно от посочените по – горе деяния осъществяващо състава на престъплението по чл. 212 от НК е извършено през непродължителен период от време спрямо предходното; при идентична обстановка и при едни и същи обстоятелства /касае се до подаване на документи за получаване на пенсии, изплащани от РУ «СО» периодично - ежемесечно, чрез представяне на идентични по правното си значение неистински документи/, при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективан страна продължение на предходните, поради което и престъплението следва да бъде квалифицирано, като такова представляващо продължавано по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК.

Съставомерността на престъплението, за което е повдигнато и настоящото обвинение срещу подсъдимия от обективна и субективна страна, обуславя и ангажирането на наказателната му отговорност. При определяне вида и размера на следващото се на Х. наказание, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 55 от НК, поради липсата на многобройни или изключително смегчаващо отговорността обстоятелство, при които и най – лекото предвиден в закона наказание лишаване от свобода за настоящото престъпление, да е несъразмерно тежко на осъщественото от подсъдимия. Ето защо наказанието следва да бъде определено по реда на чл. 54 от НК. При неговата индивидуализация, като отегчаващо отговорността обстоятелство, бе преценена високата степен на обществена опасност на самото деяние, при което настъпилата имуществен вреда надхвърля значително размера на минималната работна заплата за страната към момента на неговото осъществяване, както и обстоятелството, че присвоените средства са такива със специално предназначение и са част от държавния бюджет и че за осъществяването му са били ползвани два отделни неистински документа. Същевременно, като смегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени, тези свързани с личната опасност на подсъдимия, който е неосъждан, и за който няма лоши характеристични данни. В тази насока следва да бъдат преценени и подбудите за извършване на престъплението – липсата на парични средства, признанието на вината, както и влошеното му здравословно състояние. Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че на Х., следва да бъде определено наказание “ лишаване от свобода” при значителен превес на смегчаващите отговорността обстоятелства, към минимума предвиден в закона за така осъщественото престъпление по чл. 212 ал.1 вр. с чл.26 от НК, а именно такова в размер на две години и шест месеца. Изпълнението на същото, на осн. чл. 66 ал.1 от НК следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години, тъй като за постигане целите посочени в чл. 36 от НК и преди всичко за поправяне на подсъдимия, не се налага то да бъде изтърпяно ефективно.

Налице са предпоставките за уважаване на предявения граждански иск. Установени се явяват всички елементи от състава на института на непозволеното увреждане – противоправното и виновно поведение на подсъдимия, настъпилата за ощетеното юридическо лице имуществена вреда и причинната връзка между тях. Ето защо и доколкото претърпените от деликта вреди се равняват със стойността, с която реално е намалено имуществото на ощетеното лице, то подсъдимия следва да бъде осъден да заплати стойността на отпуснатите и получени от него суми без правно основание. При това положение предявеният граждански иск се явява основателен и доказани в пълния претендиран размер от 12 988,83 лв., представляващ причинените на НОИ София имуществени вреди. Законната лихва върху сумата, се дължи на основание чл. 84 ал.3 от ЗЗД, считано от датата, на която осъществяването на продължаваното престъпление по чл. 26 от НК е било преустановено, а именно – 31.10.2014 г.

Признаването на подсъдимия за виновен и осъждането му, предполага и осъждането му да заплати направените в хода на досъдебното и съдебно производства разноски.

В този смисъл, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: