МОТИВИ към решение № 131 постановено по АНД № 180/ 2016г. по описа на РС- Разград

Постъпило е Постановление от РП Разград, в което се сочи че производството е водено по чл.313, ал.1 от НК срещу Б.Я.С. ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 05.01.2015 г. в гр. Разград е потвърдил неистина в писмена декларация, подадена въз основа на закон – чл. 160, ал.1 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи във вр. с чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на Българските лични документи, пред орган на властта – Директора на ОД на МВР гр. Разград, като декларацията е подадена пред Й. Ив. Ас. – служител в сектор “Пътна полиция” – ОДМВР Разград, за удостоверяване на обстоятелството, че е изгубил СУМПС № **** г. издадено на негово име.

Депозирано е предложение уличеното лице да бъде освободено от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба.

В с.з. нарушителят С., редовно призован се явява лично. Признава вината си и фактите охисани в обстоятелствената част на Постановлението, моли за минимално наказание.

За РП Разград в с.з. участва представител – Прокурор П. Уз., който поддържа предложението, като моли съда при определяне размера на наказанието да вземе предвид ниската степен на обществена опасност на деянието, чистото съдебно минало на обвиняемия и да определи наказание „ глоба „ към минимума.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Обв. С. от 2011г. е правоспособен водач на МПС, на негово име било издадено СУМПС № ****.

На 30.12.2014г. обв. С. управлявал на територията на Р Румъния л.а. с рег. № ***, като съобразно неговите обяснения при движение на заден ход на автомобила по заледен участък от пътя не успял да спре и причинил ПТП с друг автомобил. Извикал полицейски органи, които след като констатирали нарушение на правилата за движение от негова страна, довело до причиняване на ПТП му съставили АУАН, с който му наложили наказание „ Забрана за шофиране в Р Румъния за срок от 60дни, считано от 15.01.2015г. , като му било отнето и СУМПС № ****.

Въпреки ясното съзнание, че СУМПС му е отнето, обв. С. на 05.01.2015г. се явил лично в Сектор „ ПП – КАТ „ при ОДМВР – Разград , където подал заявление за издаване на СУМПС с вх. № 16/05.01.2015г. и пред св. Й. Ас. подал писмена декларация по чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи, изискуема на основание чл. 160, ал.1 от ЗДвП, в която написал, че на 30.12.2014г. в гр. Русе на пазар си загубил СУМПС, което не отговаряло на истината. Положил и собственоръчен подпис в Заявлението и Декларацията.

На база подаденото Заявление и писмена декларация на обв. С. било издадено СУМПС № ****г.

На 22.06.2015г. с писмо от ГД „ НП „ – София в Сектор „ ПП – КАТ „ при ОДМВР – Разград било получено заявеното за изгубено СУМПС № ****. от румънските власти.

От заключението на вещото лице по назначената и извършена на досъдебното производство графическа експертиза се установява, че саморъчния подпис, положен в графа „ подпис на заявителя „ в Заявление и в графа „ декларатор” в писмена Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на БЛД са изпълнени от обв. С..

Обв. С. е неосъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Деянието на обвиняемия е съставомерно по чл.313, ал.1 от НК. На 05.01.2015 г. в гр. Разград е потвърдил неистина в писмена декларация, подадена въз основа на закон – чл. 160, ал.1 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи във вр. с чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на Българските лични документи, пред орган на властта – Директора на ОД на МВР гр. Разград, като декларацията е подадена пред Й. Ив. Ас. – служител в сектор “Пътна полиция” – ОДМВР Разград, за удостоверяване на обстоятелството, че е изгубил СУМПС № ***г. издадено на негово име.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на вредните последици и е целял и искал тяхното настъпване. По този начин обв. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на цитираното по-горе престъпление. В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени по реда на НПК доказателства по делото, находящи се в ДП № 330 ЗМ - 550/2015г. по описа на ОДМВР – Разград и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК – Докладна записка, Заявление за издаване на СУМПС с вх. № 16/05.01.2015г., писмена Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на БЛД, Опис № 3/19.03.2015г. на Консулска служба на Р България - Букурещ, показанията на св. Й. Ас., от заключението на вещото лице по назначената и извършена в досъдебното производство съдебно – графическа експертиза, Справка за съдимост, Характеристична справка за обвиняемия, Декларация.

С оглед предвиденото в този текст наказание, и необремененото съдебно минало на обв. С. и възможностите за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че са налице условията по чл.78а от НК и Б.Я.С. ЕГН **********, следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като бъде реализирана административно-наказателната му такава, а именно - глоба. Отчитайки превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало и самопризнания, съдът определи глобата към минималния й размер - 1000,00лв.

Съдът осъди обв. С. да заплати да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР Разград за разноски по делото сумата от 177.95 лв. По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: