Р Е
Ш Е Н
И Е
№65, 14.03.2016г.,
град Разград
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
състав
На шестнадесети февруари две хиляди и шестнадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар П.Т.
Прокурор
като разгледа
докладваното от председателя
гр.дело № 1249 по
описа за 2015г.
Предявен е иск с правно основание чл.74 ал.1 ЗЗДискр. във
вр. 49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от В.Ц.Т. ***-Разград и ДЯ”Слънчево детство“
гр.Разград, с която моли съда да осъди ответниците в условията на солидарност да
й заплатят сумата от 4108.29лв., явяваща се обезщетение за причинените й
имуществени вреди /пропуснати ползи от трудово възнаграждение/ за периода
22.01.13г.-23.07.14г. и сумата от 2500лв. претърпени неимуществени вреди за
същия период, изразяващи се в изживяни притеснения, страдания и уронване на
човешкото й достойнство. Претендира и законната лихва, считано от 22.01.13г.,
както и разноските. Твърди, че е работила по трудово правоотношение при втория
ответник на длъжност „*********“ на 8 часов работен ден и възнаграждение от
320лв. С допълнително споразумение от 21.01.13г. уговореното работно време е
променено от 8ч. на 4ч. и възнаграждение от 160лв. Тази промяна се дължи на
факта, че първия ответник е определил бюджет на втория ответник, който налага
икономии, респ. промяна в работното време и получаваното трудово
възнаграждение. Ищцата е подала жалба в КЗД, която с решение № 137/25.03.15г. е
установила, че директорът на ДЯ“Слънчево детство“ е осъществил пряка
дискриминация на основата на признаци „увреждане“ и „лично положение“ спрямо
ищцата. Установила, е че първият ответник, чрез процесуалният си представител
не е осъществил тормоз на основа на признаците „увреждане“ и „лично положение“.
Оставил е без уважение жалбата в частта относно дискриминация по признак
„синдикална принадлежност“. С допълнително споразумение от 22.07.14г. трудовото
правоотношение на ищцата е променено като е уговорена продължителност на
работния ден от 8 часа и възнаграждение от 340лв. Дискриминацията по отношение
на нея е продължила 1 година 6 месеца и 1 ден. Тя е довела до утежняване на емоционалното
й състояние и финансово положение.
Община-Разград оспорва исковете, като
твърди, че не се касае вредите не са причинени от незаконни актове, действия
или бездействия на нейни органи, а за трудовоправни отношения, при които
страните са равнопоставени. Твърди, че не е надлежна страна. Не следва да
отговаря по тези искове, тъй като работодател на ищцата е втория ответник, а не
общината. Никъде в решението на КЗД не е установено кметът на общината да е
осъществил тормоз на основата на признаците „увреждане“ и „лично положение“
спрямо ищцата.
Ответникът ДЯ“Слънчево детство“ също оспорва
исковете. Счита, че е предявен иск с правно основание чл.74 ал.2 ЗЗДискр. Във
вр. с чл.1 ал.1 ЗОДОВ, по които компетентен да се произнесе е административния
съд. В условията на евентуалност твърди неоснователност на исковете, тъй като
ДЯ е третостепенен разпоредител с
предоставения й общински бюджет. Директорът е длъжностно лице, назначено от
кмета на общината и се намира в положение на подчиненост. Изменението на
трудовото правоотношение е обосновано от наложената финансова дисциплина и
оптимизация на персонала. Тези действия на директора на ДЯ са резултат от
изпълнение на служебните й задължения, възложени й от работодателя-кмета на
общината. Предвид на това отговорността за вреди следва да се търси от
възложителя на работата-кмета, а не от директора на ДЯ. В условията на
евентуалност твърди, че не при всяко изменение на трудовия договор могат да се
претендират пропуснати ползи. Оспорва претенциите и по размер. Счита, че
лихвата се дължи от датата на предявяването на иска, а не от деня на възникване
на нарушението.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищцата
работи в ДЯ“Слънчево детство“ гр.Разград на длъжност „******“ от 2010г. на
пълно работно време. Този договор е втори на ищцата при този ответник. На
18.01.13г. ищцата е депозирала молба да бъде преназначена на същата длъжност,
но на 4 часов работен ден. С допълнително споразумение от 21.03.13г., считано
от следващия ден ищцата е преназначена на същата длъжност, но на 4ч. работен
ден със съответното намалено трудово възнаграждение. На 03.06.13г. ищцата и още
две служителки от ДЯ са депозирали жалба вх.№44-01-45, допълнение към нея
№44-00-2712 в Комисията за защита от дискриминация против Директора на ДЯ“Слънчево
детство“ и Кмета на Община-Разград. С писмо-отговор изх.№0278/22.07.14г. Директора
на ДЯ“Слънчево детство“ е отправила до ищцата предложение за преминаване от 4
часов на 8 часов работен ден, считано от 23.07.14г., поради увеличения брой
деца, отчета на бюджета за първото полугодие на 2014г. и финансовите разчети на
средствата до края на 2014г., ново разписание на длъжностите. С допълнително
споразумение от 22.07.14г., считано от следващия ден ищцата е преминала от
непълно на пълно работно време с продължителност на работния ден от 8 часа. С решение
№137/25.03.15г. КЗД е установила, че директорът на ДЯ“Слънчево детство“ Ю. И. е
извършила пряка дискриминация на основата на признаците „увреждане“ и „лично
положение“ по смисъла на чл.4 ал.2 във вр. с ал.1 нае ищцата. Установено е
също, че Кметът на Община-Разград Денчо Бояджиев не е осъществил „тормоз“ по
смисъла на т.1 от пар.1 от ДР на ЗЗДискр. На основата на признаците „увреждане“
и „лично положение“ по чл.4 ал.1 ЗЗДиср. спрямо ищцата и другите
жалбоподателки.
По
делото е приложена длъжностна характеристика на длъжността Директор, Детска
ясла, както и Заповед №177/01.03.13г. Кмета на Община-Разград, с която са
определени третостепенните разпоредители с бюджетни кредити съгласно приложение
№1, вкл. и ДЯ“Слънчево детство“.
По
делото е разпитана една свидетелка-А. И., която твърди, че познава ищцата от
кооперативния пазар, където синът й имал сергия. Когато идвала при сина си
ищцата се плачела и се притеснявала, как ще й стигнат парите, тъй като минала
на 4 часов работен ден. Притеснявала се да не я уволнят, дали ще изкара до
пенсия. От притеснение често вдигала кръвната захар, тъй като имала диабет.
Според свидетелката ищцата вече е пенсионер.
По
делото е приложено Експертно решение на ТЕЛК от 10.04.13г., от което е видно,
че ищцата е с 83% трайно намалена работоспособност. Страда от лупус и диабет.
Първоначалната дата на инвалидизация е от 16.05.11г., като също са й определени
83% ТНР.
По
делото е назначена СИЕ като заключението е във варианти според процента
прослужено време 39% и 40%. При 39% ищцата е реализирала доход с 3417.03лв. за
периода 22.01.13г.-23.07.14г., който би реализирала, ако бе на пълен работен
ден. При 40% ищцата е реализирала доход с 3453.58лв. за периода
22.01.13г.-23.07.14г., който би реализирала, ако бе на пълен работен ден.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното: Ищцата е предявила исковете си спрямо Община-Разград и ДЯ“Слънчево
детство“ в условията на солидарност.
Искът
спрямо Община-Разград, представлявана от Кмета й, се явява недоказан. С
решението си КЗД е установила пряка дискриминация по признак „увреждане“ и
„лично положение“, осъществена единствено от Директора на ДЯ“Слънчево детство“.
За да
се ангажира личната отговорност на Кмета на общината, като работодател по смисъла
на чл.18 за осъществена от Директора на ДЯ дискриминация на признаците
„увреждане“ и „лично положение“ е необходимо последният да е бил сезиран с
такова оплакване от страна на ищцата и да не е взел ефективни мерки за
преустановяване на дискриминацията на работното място. Данни за такова сезиране
по делото липсват. Нищо повече в решение № 137/2015г. на КДЗ изрично е
установил, че Кмета на общината не е осъществил „тормоз“ по смисъла на т.1 от
пар.1 ДР ЗЗДискр. на основа на признаците „увреждане“ и „лично положение“
спрямо ищцата.
Искът спрямо ДЯ“Слънчево детство“
представлявана от Директора за присъждане на обезщетение за причинени имуществени
вреди се явява основателен.
Налице
е влязъл в сила акт на Комисията за защита от дискриминацията /КЗД/, с който е
установена пряка дискриминация спрямо ищцата от страна на директора на
ДЯ“Слънчево детство“ на основата на признаци „увреждане“ и „лично положение“ по
повод промяната на работното време по трудовото правоотношение. Настоящият съдебен
състав, разглеждащ иска за обезщетение за вреди по чл.74 ЗЗДискр., е
обвързан от това решение по аргумент от разпоредбата на чл.17 ал.2 изр.2 ГПК и
не следва да установява повторно осъществена ли е дискриминация от ответника по
отношение на ищеца и в какво се изразява. В производството по иска по чл.74 ал.1 ЗЗДискр.
съдът обаче трябва да формира самостоятелни изводи по въпросите дали на ищеца
са причинени твърдяните в исковата молба вреди, какви са те, пряка последица ли
са от дискриминационното нарушение и какъв е размерът на обезщетението.
Съдът намира, че претендираните имуществени вреди, дължащи се на
намаляването на трудовото възнаграждение на ищцата в резултат на намаляването
на работното време се намират в пряка причинно-следствена връзка със самия факт
на признатото дискриминационно третиране и следва да се
уважат. Ищцата
е работила на 4 часов работен ден в периода 22.01.13г.-23.07.14г., като
работодателят сам е преустановил дискриминационното отношение, преди да се
произнесе КЗД. През процесния период ищцата трудовото възнаграждение на
три пъти се е изменяло в зависимост от начисления процент прослужено време,
който се е изменял на 10 юни всяка година. За периода 22.01.13г.-10.06.13г. е
бил 39% или разликата е от 876.69лв., за периода 11.06.13г.-10.06.14г.- 40% дължимото
възнаграждение е 2431.66лв. и от 11.06.14г.-23.07.14г.-41% -145.23лв., предвид
неоспорване на заключението на в.л. в тази част. Или общо пропуснатите
ползи от трудово възнаграждение за периода 22.01.13г.-23.07.14г. са в размер на
3453.58лв.
По иска
за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди:
От
разпита на свидетелката се установява, че ищцата в резултат на проявената от
работодателя пряка дискриминация е претърпяла душевни и физически страдания,
изразяващи се в притеснения и тревоги за препитание и възможност за
пенсиониране. С действията си ответника е поставил ищцата в положение на
икономическо унижение да търпи за дълъг период от време невъзможността да
посрещне достойно финансовите си нужди. Накърнено е било човешкото й
достойнство. Този стрес от липсата на финансови средства и сигурност за
работата й са се отразили и на здравословното й състояние, като са отежнили
диабета й. Ищцата е била в това положение за дълъг период от време /около година
и половина/, поради което съдът намира за справедлив размер за причинените й
неимуществени вреди в размер от 1200лв.
Претенцията за разноски на ищцата в размер на
590лв. е частично основателна до размера на 415.48лв., на основание чл.78 ал.1 ГПК.
На
основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът ДЯ“Слънчево детство“ следва да заплати по
сметка на РРС д.т. върху присъдените обезщетения в размер на 188.14лв./138.14лв. и 50лв./.
На
основание чл.78 ал.8 ГПК ищцата дължи разноски на Община-Разград. Общината е
представлявана от юрисконсулт, който е направил искане за присъждане на
разноските, като е приложил списък и искането си. Други
доказателства във връзка с това искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение не са необходими. За разлика от адвокатския
хонорар, който се заплаща при извършване на услугата и съответното
доказателствата за това се представят пред съда, юрисконсултското възнаграждение
не се изплаща пряко на пълномощника, а се начислява на работодателя по силата
на самата законова норма - чл.78 ал.8 ГПК, която е ясна. Изискване
за доказване на действително направени разноски– заплатено от страната
възнаграждение на адвокат, е поставено само в хипотезата на чл.78 ал.1 ГПК, но
не и ако защитата на юридическото лице е осъществена от юрисконсулт, както е в
настоящия случай. В този смисъл определянето на разноските би касаело само проверка
на заявения размер с нормативно установения, като в случая претендираното
юрисконсултско възнаграждение следва да се определи съгласно
разпоредбите на Наредба №1/09.07.04г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл.7 ал.2
т.1 от 300лв.
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
Детска ясла"Слънчево детство“, гр.Разград да заплати на В.Ц.Т. от
гр.Разград, ЕГН ********** сумата от 4353.58лв./четири хиляди триста петдесет и
три лева и петдесет и осем стотинки/ обезщетение за претърпени имуществени
вреди, сумата 1200лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, двете обезщетения вследствие на дискриминационно
нарушение, установено с влязло в сила решение № 137/25.03.15г. на Комисията за
защита от дискриминация, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
исковата молба- 22.01.2013г. до окончателното плащане, както и сумата от 415.48лв./четиристотин
и петнадесет лева и четиридесет и осем стотинки/ разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за имуществени и неимуществени вреди до първоначално
предявените размери КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от В.Ц.Т. ***-Разград
иск за вреди КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.Ц.Т. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Община-Разград сумата от 300лв. /триста лева/
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ДЯ“Слънчево детство“ да заплати по
сметка на РРС д.т. върху присъденото обезщетение в размер на 188.14лв./сто осемдесет
и осем лева и четиринадесет стотинки/ и разноски в размер на 150лв./сто и
петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: