Р Е Ш Е Н И Е

Номер 02.03.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На трети февруари две хиляди и шестнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар П.Т.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №1257/2015 г.

Производството е с правно основание чл.341 от ГПК – ІІ фаза.

Депозирана е искова молба от М.Н.Я. *** и Детска ясла ”Слънчево детство“ гр.Разград, с която моли съда да осъди ответниците да й заплатят сумата 3 713,59 лв., обезщетение за причинените й имуществени вреди /пропуснати ползи от нереализирано трудово възнаграждение/ за периода 01.02.13г.-23.07.14 г. и сумата от 2 000 лв. претърпени неимуществени вреди за същия период, изразяващи се в емоционално утежняване на положението й, поставяне в принудително неизгодно за нея и незаслужено унижаващо достойнството и професионализма й положение и пораждане на извънредно притеснение. Претендира и законната лихва, считано от 01.02.13г. – датата на възникване на нарушението, както и разноските. Твърди, че е работила по трудово правоотношение при втория ответник на длъжност „организатор стопански дейности“ на 8 часов работен ден и възнаграждение от 370 лв. С допълнително споразумение от 01.02.2013г. уговореното работно време е променено от 8 ч. на 4 ч. и възнаграждението от 370 лв. на 185 лв. Срещу тази промяна ищцата е подала жалба в КЗД, която с решение № 137/25.03.15г. е установила, че директорът на ДЯ“Слънчево детство“ е осъществил пряка дискриминация на основата на признака „лично положение“ спрямо ищцата, като е посочено и времетраенето на противоправното поведение. Установила е, че първият ответник, чрез процесуалният си представител не е осъществил тормоз на основа на признаците „увреждане“ и „лично положение“.С допълнително споразумение от 23.07.14 г. трудовото правоотношение на ищцата е променено като е уговорена продължителност на работния ден от 8 часа и възнаграждение от 370 лв. Счита, че дискриминацията по отношение на нея е продължила 1 година 5 месеца и 22 ден. Счита, че ответник по делото следва да бъде Община Разград, тъй като конкретното поведение, определено като дискриминационно е на длъжностно лица, на което Община Разград е възложила управлението на имуществото на детската ясла, че сключването на трудови договори е част от административната дейност.

Община-Разград оспорва исковете, като твърди, че не се касае за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи по повод изпълнение на административната дейност, а за допълнително споразумение на страните по трудовото правотношение, при които страните са равнопоставени. Твърди, че не е надлежна страна по предявените искове, тъй като работодател на ищцата е втория ответник, а не общината. Сочи, че няма съдебен акт, който да постановява незаконосъобразност на допълнителното споразумение, поради което счита, че няма причинно-следствена връзка между дискриминационното третиране и посочените в исковата молба вреди. Позовава се на решението на КЗД в частта, в която е посочено, че кметът на Община Разград не е осъществил “тормоз” по смисъла на пар.1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗД. Сочи, че Детска ясла”Слънчево детство”, е третостепенен разпоредител с бюджетни средства. Счита, че не се дължи лихва от датата на сключване на допълнителното споразумение, тъй като обезщетение се дължи след констатиране противоправността и изпадането на длъжника в забава.

Ответникът детска ясла“Слънчево детство“ също оспорва исковете. Счита, че е предявен иск с правно основание чл.74 ал.2 ЗЗДискр. във вр. с чл.1 ал.1 ЗОДОВ, по които компетентен да се произнесе е административния съд. В условията на евентуалност твърди неоснователност на исковете, тъй като ДЯ е третостепенен разпоредител с предоставения й общински бюджет. Директорът е длъжностно лице, назначено от кмета на общината и се намира в положение на подчиненост. Изменението на трудовото правоотношение е обосновано от наложената финансова дисциплина и оптимизация на персонала. Тези действия на директора на ДЯ са резултат от изпълнение на служебните й задължения, възложени й от работодателя-кмета на общината. Предвид на това отговорността за вреди следва да се търси от възложителя на работата-кмета, а не от директора на ДЯ. В условията на евентуалност твърди, че не при всяко изменение на трудовия договор могат да се претендират пропуснати ползи, като сочи, че не е установено допълнителното споразумение да е подписано от ищцата под натиск или по принуда. Счита, че претенцията за пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирано трудово възнаграждение за посочения период не следва да се квалифицира като обезщетение с правно основание чл.74, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗДискр. Оспорва претенциите и по размер. Счита, че лихвата се дължи от датата на предявяването на иска, а не от деня на възникване на нарушението.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцата М.Н.Я. работи по трудово правоотношение като организатор стопанска дейност в Детски ясли „Слънчево детство“ по трудово правоотношение от 11.12.2006 г.

С допълнително споразумение №30/21.01.2013 г. към трудовия договор трудовото правоотношение на ищцата е променено, като от пълно работно време с продължителност на работния ден 8 часа, същото е трансформирано в непълно с продължителност на работния ден 4 часа /1/2 щатна длъжност/, респ. с трудово възнаграждение от 185 лв., считано от 21.01.2013 г.

С ново допълнително споразумение от 22.07.2014 г. , считано от 23.07.2014 г. отново е променена продължителността на работното време на ищцата от непълно на пълно работно време с продължителност на работния ден 8 часа и респ. с трудово възнаграждение от 370 лв.

С решение №137/25.03.2015 г. на Комисия за защита от дискриминация е установено, че директорът на детска ясла „Слънчево детство“ Юл. Хр. Ив. е осъществила „пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от Закона за защита от дискриминацията във връзка с чл.4, ал.1 от ЗЗД, на основа на признак „лично положение“ по отношение на ищцата Я. и респ. е установено, че кметът на Община Разград Д.Б. не е осъществил „тормоз“ по смисъла на т.1 от параграф 1 от ДР на ЗЗДискр. на основата на признаците „увреждане“ и „лично положение“ спрямо М.Я.. Със същото решение са оставени без уважение и жалбите на ищцата и други в частта относно установяване на дискриминация по признак „синдикална принадлежност“. Решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Според представената по делото длъжностна характеристика на директора на детската ясла същият е пряко подчинен на н-к отдел „Здравеопазване“. Същият има функции да осъществява контрол върху законосъобразното и целесъобразно разходване на бюджета на детската ясла и детската кухня. С изрична заповед №177/01.03.2013 г. са определени третостепенните разпоредители с бюджетни кредити. В списъка към същата заповед в р.ІІІ, т.2 е посочена детска ясла „Слънчево детство“ гр.Разград.

Според заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза разликата между полученото от ищцата трудово възнаграждение за процесния период 01.02.2013 г. – 23.07.2014 г. и това, което би получила, ако работеше по трудово правоотношение за пълно работно време е 2 872,08 лв.

На 07.04.2014 г. е починала майката на ищцата – Р. Цв. Г. Разноските по погребението на същата били поети от ищцата. До смъртта на майката двете с ищцата са живели в едно домакинство. Според свид.К. майка и дъщеря са имали притеснения за това как ще се издържат, а смъртта на майка й била голям удар за ищцата

Според показанията на разпитаните по делото свидетели М. и К. след като през м.февруари 2013 г. ищцата преминала от пълно на непълно работно време, същата била много разстроена. Във фирмата на свид.М. тя работила от м.февруари 2013 г. до м. юли 2014 г. Започнала работа и на трето работно място. В този период от време майка й била много болна, парите не стигали за лечението и ищцата често си поплаквала. Лятото отишла да работи на морето. Според свид.К. след четиричасовия работен ден в детската ясла ищцата работела още два часа на друго работно място и два часа на трето работно място, за да замести липсващия доход.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Разпоредбата на чл.74, ал.1 от Закона за защита от дискриминация дава възможност на всяко лице, което е претърпяло вреди от нарушение на законите, уреждащи равенството в третирането, да предяви иск за обезщетение срещу лицата и /или органите, причинили вредите. Ето защо след като в настоящия случай с влязло в сила решение на Комисията за защита срещу дискриминацията е установено дискриминационно поведение, изразяващо се в по-неблагоприятно третиране на определени лица, вкл. и ищцата, по предявения иск съдът не следва да установява дали поведението на ответника е осъществило дискриминация, от кого и срещу кого, а единствено и само да прецени има ли причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, пряка последица ли са от дискриминационното нарушение какъв е размерът на обезщетението. Т.е. установеното от КЗД относно извършването на нарушението, кои са нарушителите и кое е засегнатото лице следва да бъде зачетено от съда по иска с правно основание чл.74, ал.1 от ЗЗДискр.

В настоящия случай относно иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 713,59 лв. – нереализиран доход по трудово правоотношение след сключването на допълнителното споразумение към трудовото правоотношение, съдът счита, че липсва пряка причинно-следствена връзка между дискриминационното действие и вредата – липсата на част от трудовия доход. Вярно е, че условията, при които е поставена ищцата, за да подпише предложеното й допълнително споразумение са признати за дискриминационни действия, но клаузата за преминаване от пълно към непълно работно време не е обявена за недействителна по реда на чл.74 от КТ. Последващото сключване на ново споразумение с клауза за пълен работен ден не е пречка за произнасяне по недействителността на клаузата в споразумението от 21.01.2013 г., тъй като това ново споразумение /от 22.07.2014 г./ има действие занапред /изрично в него е посочено, че трудовия договор се изменя считано от 23.07.2014 г. , поради което не е налице хипотезата на чл.74, ал.6 от КТ, тъй като в нея се има предвид отпадане или отстраняване, което има значение и за минало време. В настоящия случай, за процесния период от 01.02.2013 г. до 23.07.2014 г. е действало споразумението, сключено между страните по трудовото правоотношение. Именно в резултат на това, подписано и от ищцата споразумение, което не е обявено за недействително и на това, че ищцата не е полагала труд при осемчасов, а при четиричасов работен ден, е възникнала разликата в заплащането й преди 01.02.2013 г. и след тази дата. Следователно липсва пряка причинно-следствена връзка между дискриминационното поведение и загубата на част от дохода, тъй като между тях стои допълнителното споразумение. /В този смисъл е и решение №192/25.06.2014 г. на ВКС по гр.д.№5663/2013 г. на Четвърто гр.о. на ВКС досежно подобен случай – прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, като условията, при които е подадена молбата от страна на работника са признати за дискриминационни/ . При същото такова дискриминационно поведение, ако ищцата не беше подписала допълнителното споразумение, щеше да има отново същото решение на КЗД, но за нея щеше да възникне правото да търси трудово възнаграждение по трудово правоотношение за пълен работен ден.

В настоящия случай не бе категорично установен и размерът на имуществените вреди, тъй като видно от свидетелските показания на посочените от ищцата свидетели, тя е започнала работа и при трети работодател, за да компенсира намалението на доходите.

С оглед на гореизложеното, Съдът счита, че следва да отхвърли иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.

По отношение на втория от обективно съединените искове – за заплащане на неимуществени вреди,по делото бе установено наличието на негативни емоции от проявеното дискриминационно отношение от работодателя, чувства на напрежение и тревожност, породени от установеното от комисията третиране. При определяне на паричното обезщетение за неимуществените вреди съдът прецени конкретните обстоятелства при извършването на деянието, вредата, нейния интензитет, жизнения стандарт в страната като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда и счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди ответникът детска ясла „Слънчево детство“ следва да заплати обезщетение в размер на 1500 лв.

Тъй като се касае за деликт, тази сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на деликта – 01.02.2013 г., тъй като около тази дата е проявата на дискриминационното отношение.

В останалата му част искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и недоказан, тъй като по делото не бяха събрани доказателства за негативни емоции, които според жизнения стандарт в страната да кореспондират с обезщетение в поискания размер.

Исковете, предявени от ищцата срещу Община Разград за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и за неимуществени вреди са неоснователни и недоказани. Ищцата не се позовава на дискриминационно отношение, различно от това, за което е постановено решение на Комисията за защита от дискриминация, а с това решение не е установено дискриминационно поведение на кмета на Община Разград. Същевременно като третостепенен разпоредител с бюджетни средства детска ясла „Слънчево детство“ сама отговаря по заведени срещу нея искове.

Претенцията на ищцата за заплащане на направените от нея разноски по делото е частично основателна. Същите следва да й бъдат присъдени съобразно уважената част от исковете . В случая от два обективно съединени искове, единият е уважен частично, поради което ответника детска ясла „Слънчево детство“, следва да й заплати сумата 168,75 лв. за направените по делото разноски.

Ответникът Детска ясла „Слънчево детство“ има право на разноски съобразно уважената отхвърлената част от иска и при заплатено от същите адвокатско възнаграждение от 300 лв., респ. ищцата следва да им заплати сумата 187,50 лв. за разноски.

Община Разград също има право на разноски, в случая юрисконсултско възнаграждение в съответствие с разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, което според настоящия съдебен състав следва да бъде в размер на 300 лв.

Разпоредбата на чл.75, ал.2 от Закона за защита от дискриминация улеснява достъпа до правосъдие на пострадалите от дискриминационни действия, но не предвижда изключване от общия принцип за възстановяване на сумите, с които имуществото на ответника е намаляло поради неоснователност на претенциите на ищеца. Тази разпоредба е аналогична на разпоредбата на чл.83 от ГПК.

В съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът детска ясла „Слънчево детство“ следва заплати по сметка на РС Разград държавна такса върху уважения размер на иска, а именно сумата 60 лв. в съответствие с чл.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата.

Тъй като направените по делото разноски са във връзка с иска за заплащане на имуществени вреди, който според съда е неоснователен, тези разноски остават за сметка на съда, тъй като не могат да бъдат присъждани по реда на чл.78, ал.6 от ГПК.

Воден от гореизложеното, Съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Детска ясла „Слънчево детство“ гр.Разград, ж.к.“Орел“, представлявана от директора Юл.Хр. Ив. ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Я., ЕГН ********** *** сумата 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ обезщетение за неимуществени вреди, причинени от дискриминационното поведение, установено с решение №137/25.03.2015 г. на Комисия за защита от дискриминацията, ведно със законната лихва от 01.02.2013 г. и сумата 168,75 лв. /сто шестдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/ разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 2000 лв.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от М.Н.Я., ЕГН ********** *** срещу Детска ясла „Слънчево детство“ гр.Разград, ж.к.“Орел“, представлявана от директора Юл.. Хр. Ив. за заплащане на сумата 3 713,59 лв. обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от нереализирани трудови възнаграждения, причинени от дискриминационното поведение, установено с решение №137/25.03.2015 г. на Комисия за защита от дискриминацията.

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ предявени от М.Н.Я., ЕГН ********** ***, ЕИК 000505910 , с адрес гр.Р. ***** за заплащане на сумата 3 713,59 лв. обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от нереализирани трудови възнаграждения и сумата 2000 лв. неимуществени вреди, причинени от дискриминационното поведение, установено с решение №137/25.03.2015 г. на Комисия за защита от дискриминацията като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА М.Н.Я., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Детска ясла „Слънчево детство“ гр.Разград, ж.к.“Орел“, представлявана от директора Юл. Хр. Ив. сумата 187,50 лв. /сто осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ за разноски по делото/ съразмерно на отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА М.Н.Я., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Разград, ЕИК 000505910 , с адрес гр.Р.**** сумата 300 лв. /триста лева/ юрисконсулско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА Детска ясла „Слънчево детство“ гр.Разград, ж.к.“Орел“, представлявана от директора Юл. Хр. Ив. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Разград сумата 60 лв. /шестдесет лева/ държавна такса по чл.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: