Р Е Ш Е Н И Е

Номер 64 15.03.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На шестнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1280 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по трудов спор.

Депозирана е молба от Р.М.А., с която са предявени обективно съединени искове срещу МБАЛ “Св.Ив.Рилски” гр.Разград, за допускане промяна на основанието за прекратяване на договора вписано в акта за прекратяване-Заповед №00086/23.06.2015г., което да бъде вписано правилно в трудовата книжка, за заплащане на сумата от 700 лв. представляваща неизплатени трудови възнаграждения за м.май 2015г., за петнадесет дни от месец юни 2015г. в размер на 620лв., лихвата за забава върху тези суми, сумата 115,77 лв. за неизползван отпуск за 2014г., 231,54лв. отпуска за 2015г., обезщетение в размер на 2407,50лв. за три месеца срока на предизвестие от 23.06.2015г. до 23.0.2015г. за претърпени вреди за времето, през което е останала без работа, ведно със законната лихва от датата на предявяването им. Сочи, че е работила при ответника на срочен трудов договор, че решила да прекрати трудовото правоотношение, като на 22.06.015г. подала заявление за прекратяване едностранно без предизвестие считано от 25.06.2015г. Същият ден излязла в отпуск за временна неработоспособност поради болест/от 22.06.2015г. до 05.07.2015г./ Отказала да подпише Заповед №00086/23.06.2015г., подписана от директора на болницата. Твърди, че е налице дискриминационен подход от страна на директора , в нарушение на чл.8 ал.3 от КТ, както, че в отделение “Хирургия” най-вече от м. май 2015г. липсвала организация на работа и нормална трудова обстановка, в отделението работели единадесет от двадесет и две по щат мед. сестри, била поставена в невъзможност да изготвя графици за дежурства, за отпуски и др. Твърди, че е упражнила едностранно правото си на прекратяване на тр. договор на основание чл.327 ал.1 т.3 от КТ, а заповедта за прекратяване е на основание чл.326 ал.1 от КТ, че ответникът незаконосъобразно оформил трудовата книжка. Сочи като пороци в процесната заповед, неправилно посочено правно основание, липса на имената на служителя, с който е съгласувана, чийто подпис фигурирал, че не е връчена надлежно, не е изведена с изходящ номер. С допълнителна молба /л.54 и 55/ искът за заплащане на обезщетение по чл.221 от КТ е изменен /намален / до размера на 802,50 лв.

Ответникът депозира отговор, оспорва исковете, както и твърденията в молбата. Сочи, че на 22.06.2015г. ответницата е депозирала заявление, с което желае да бъде прекратен трудовия й договор считано от 25.06.2015г., поради което на следващия ден била издадена заповед №00086/23.06.2015г. На 23.06.2015г. ответницата се явила на работа и започнала нормално работния ден, като при опит да й се връчи посочената заповед отказала, след което депозирала заявление №013098/23.06.2015г., представила и болничен лист от 22.06.2015г., като през целия ден до връчване на заповедта е изпълнявала трудовите си задължения. За издадения болничен лист, счита, че е в нарушение , за което е сезирана РРП. Ответницата като МОЛ не е издала поверените и материални активи. Твърди, че ищцата е започнала работа на друго работно място. Иска гласни доказателства, както и справка от ТД на НАП за регистриран трудов договор на ищцата. Предявява насрещен иск за неспазен срок на предизвестие от 88 дни в размер на 2354,02лв. по прекратения по волята на ищцата срочен трудов договор.

Ищцата депозира отговор по насрещния иск, намира го за неоснователен, сочи, че прекратяването на трудово правоотношение е незаконосъобразно, неправилно, че заповедта е в нарушение на материалния закон, тъй като е налице едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с подаденото заявление, с ясно изразена воля – без предизвестие считано от 25.06.2015г., както и че трудовия договор е бил срочен – до 01.04.2014г., но поради изтичане на срока следва да се счита безсрочен.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника. С допълнително споразумение №693/19.03.2014 г. считано от 01.04.2014 г. е изменено трудовото й правоотношение. В това допълнително споразумение са посочени други условия: решение №2 от протокол №6/06.03.3014 г. на Съвета на директорите до провеждане на конкурс за длъжността.

Със заявление от 22.06.2015 г. /приложено към трудовото досие/ ищцата е уведомила изпълнителния директор на МБАЛ“Св.Иван Рилски“, гр.Разград, че желае да бъде прекратен трудовия й договор, считано от 25.06.2015 г. Във второто изречение е посочила, че не желае да отработва предизвестие.

Със заповед №86/23.06.2015 г. директора на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр.Разград е постановил прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата Р.М.А. на основание чл.326, ал.1 от КТ , считано от 25.06.2015 г. Като причини за прекратяване на трудовия договор е посочено „прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника, съгласно заявление – предизвестие ЧР-01-3070/22.06.2015 г. от работника. В заповедта е разпоредено на ищцата да се изплатят обезщетения за неползван платен годишен отпуск за 3 дни за 2014 г. и за 6 дни за 2015 г., както и условието служителят да плати обезщетение на работодателя за неотработения срок на предизвестието от 88 дни в размер на 2 354,02 лв.

На същата дата – 23.06.2015 г. ищцата с ново заявление обяснява, че подаденото от нея заявление, както и заявленията от останалите медицински сестри са за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и счита, че въз основа на заявлението й от 22.06.2015 г. трудовото й правоотношение не може да бъде прекратено на друго основание освен по реда на чл.325, ал.1 т.1 от КТ.

По делото е представен болничен лист за временна нетрудоспособност на ищцата за периода 22.06.2015 г. – 05.07.2015 г.

След прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е регистрирана като безработна в „Бюрото по труда“. Друго трудово правоотношение не е регистрирано и в ТП на НАП.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на която размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за м.май 2015 г. е 973, 07 лв., респ. чистата сума за получаване е 752,79 лв. На тази база брутното трудово възнаграждение за периода 23.06.2015 г. – 23.09.2015 г. е 2 418,60 лв. Чистата сума за получаване след приспадане на задължителните удръжки е 1 895,94 лв. За 2014 г. ищцата е имала право на 10 дни платен годишен отпуск, от които е ползвала седем. За неползваните три дни отпуск размерът на обезщетението е 115,77 лв. За 2015 г. същата е имала право на 15 дни платен годишен отпуск. От тях е ползвала девет дни, респ. шест са останали неползвани. Размерът на обезщетението за неползвания отпуск през 2015 г. е 231,54 лв.

Законната лихва върху неизплатеното на ищцата трудово възнаграждение е в размер на 4,55 лв. за трудовото възнаграждение за м.май. Трудовото възнаграждение на ищцата за м.юни е в размер на 744,26 лв. и според заключението на вещото лице не е начислена законна лихва до датата на подаване на исковата молба, тъй като трудовите възнаграждения в ответното дружество са изплатени на 27.07.2015 г. Съответно размерът на брутното трудово възнаграждение за 88 календарни дни е 2 354,02 лв. В о.с.з. на 26.01.2016 г. вещото лице е посочила, че трудовото възнаграждение на ищцата за м.юни 2015 г. не е получено, така както и трудовото възнаграждение за м.май 2015 г.

Във връзка с условията, при които е работила ищцата в хирургично отделение на МБАЛ Разград са разпитани свидетелите Г. и Т.. Свид. д-р Г., завеждащ отделение „Хирургия“ в периода м.май-юли 2015 г., в показанията си съобщава, че в цялата страна и конкретно в МБАЛ Разград има намаляване на реално заетите щатни бройки за медицински сестри. Задължение на ищцата като старша сестра е било да изготвя графика за дежурствата на сестрите и санитарите в отделението. Предвид сменни режим на работа и малкия брой на персонала, когато медицинска сестра или санитар излизали в отпуск, смените им се поемали от останалите. В тази връзка имало недоволства и проблеми при излизането дори в планиран отпуск. В края на 2014 и началото на 2015 г. напуснали няколко медицински сестри. По този повод било търсено съдействие от ръководството на болницата, но нямало резултат и това довело до увеличаване обема на работа за останалите на работа медицински сестри. На свид.Г. му е известно, че медицинските сестри едновременно подали заявления за напускане, като на някои от тях трудовите правоотношения били прекратени, а други продължавали да работят. Според показанията на същия свидетел на 23.06. ищцата представила болничен и предала работата на м.с.И., която по принцип я заместваше при отсъствие. Практика било медицински сестри да ходят да заместват и в други отделения при липса на персонал, а ако всички те ползвали предвидените почивки щели да се получат периоди, в които липсва медицинска сестра в отделението. Според показанията на свид.Т., мед. Сестра в същото отделение, към м. юни 2015 г. са работели 11 медицински сестри. За 2015 г. свидетелката ползвала отпуск от една седмица. И тя, и други медицински сестри искали да ползват платен годишен отпуск. Във връзка с проблемите на 22 директора на болницата се срещнал с всички медицински сестри от отделението. След като разбрали позицията му, те подали заявления за напускане. След това медицинските сестри от отделението били привиквани една по една в кабинета на главната сестра, където ги убеждавали да отработват. В деня след подаването на заявленията за напускане на свид.Т. й съобщили, че ищцата е в болнични и тя трябва да я замести. Ищцата предала на свидетелката и ключа от склада за консумативи.

Според представените по делото две удостоверения от ТД на НАП /л.66 и л.93/ ищцата работи при ответника от 01.09.2008 г., като първият й договор е бил срочен – до 31.08.2010 г. На 24.08.2010 г. е регистриран нов трудов договор без краен срок, а от 30.03.2011 г. е регистриран такъв до 01.04.2014 г. вече на длъжност старша медицинска сестра. Последното регистрирано допълнително споразумение е това от 19.03.2014 г. за което не е отбелязан срок на договора.

На свое заседание от 06.03.2014 г. Съвета на директорите на МБАЛ „Св.Иван Рилски“ гр.Разград е взел решение старшите мед сестри /акушерки, лаборанти/ на медицинските отделения и лаборатории които са в трудово правоотношение с МБАЛ „Св.Иван Рилски“ гр.Разград“ АД до 01.04.2014 г. да бъдат преназначени на същите длъжности за времето, докато бъдат заети въз основа на конкурс. С решение от 16.12.2013 г. същият орган е определил нови индивидуални работни заплати с 30 лв. по-високи от тези към 31.12.2013 г.

В трудовото досие на ищцата е приложено уведомление до нея, в което пре4дседател на комисия я уведомява, че е издържала успешно конкурса за заемане на длъжността ст.м.с. в отделение Хирургия при МБАЛ Разград. В тази връзка е издадена и заповед №36/31.03.2011 г. на изпълнителния директор на болницата, с която трудовото правоотношение на ищцата като медицинска сестра е прекратено поради спечелен конкурс. На 30.03.2011 г. ищцата е сключила трудов договор с ответника за длъжността старша медицинска сестра в отделение Хирургия за срок до 01.04.2014 г.

По делото е изискана и приложена преписка на Д“Инспекция по труда“ Разград за съставени наказателни постановления №17-000276 и №17-000277 за нарушения на трудовото законодателство,изразяващи се в неосигуряване на задължителни почивки на медицински сестри от отделение „Хирургия“ на МБАЛ Разград.

Според рапорта за първа смяна на 23.06.2015 г. ищцата – ст.м.с.А. е била в състава на дежурния персонал, както и в предходния ден – на 22.06.2015 г.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният от ищцата иск за поправка на основанието за уволнение, вписано в Заповед №86/23.06.2015 г., наречен от нея акт за прекратяване на трудовото правоотношение и за задължаване на работодателя да впише като основание за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка разпоредбата на чл.327, ал.1 т.3 от КТ е неоснователен и недоказан. Посочената от ищцата в исковата молба разпоредба дава право на работника/служителя да прекрати трудовото си правоотношение едностранно, когато работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор, с колективния трудов договор или установени с нормативен акт. За да направи това обаче работникът/служителят трябва ясно и недвусмислено да посочи, че именно това е причината за прекратяване на трудовото правоотношение. Разбира се, същият не е длъжен да посочи конкретната законова разпоредба, но от писменото заявление следва да става ясно в какво се състои неизпълнението на задълженията на работодателя по трудовото правоотношение и че именно затова работникът/служителят прекратява трудовото си правоотношение. В случая ищцата не е посочила защо прекратява трудовото си правоотношение. Заявеното от нея желание е безусловно / в този смисъл е и второто изречение „Не желая да отработвам предизвестие“/ и поставянето в него на краен срок : „считано от 25.06.2015 г.“ , означава, че тя не дава възможност на работодателя да заяви дали желае прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, тъй като разпоредбата на чл.325, ал.1 ,т.1 от КТ предвижда възможност насрещната страна в седмодневен срок от получаването да вземе отношение и да уведоми другата страна. И в исковата си молба ищцата не твърди, че е искала прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.

С оглед на гореизложеното Съдът приема, че ищцата е прекратила трудовото си правоотношение на основание чл.326 от КТ, който дава право на работника/служителя да направи това с писмено предизвестие до работодателя, без да посочва причините за това. В случая трудовото правоотношение на ищцата е срочно / по чл.68, т.4 от КТ - за времето, докато длъжността бъде заета въз основа на конкурс/ и предизвестието за прекратяването му е три месеца. Тъй като ищцата е заявила, че не желае да спази срока за предизвестие и желае трудовото й правоотношение да бъде прекратено считано от 25.06.2015 г., то на основание чл.335, т.2 от КТ съдът приема, че същото е прекратено именно на тази дата – с изтичането на съответната част от срока – т.е. тази част, която ищцата е заявила, че ще отработи. Ето защо издадената от изпълнителния директор на МБАЛ заповед за прекратяване на трудовото правоотношение има само констативен ефект – уведомява администрацията за това прекратяване и указва какви са последиците от същото.

Без значение е в случая обстоятелството,че към 25.06.2015 г. ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност, тъй като закрилата при уволнение, регламентирана в разпоредбата на чл.333 от КТ се отнася само за случаи, в които прекратяването на трудовото правоотношение става по инициатива на работодателя.

По отношение на предявените искове за заплащане на трудово възнаграждение за м.май в размер на 700 лв.и м.юни 2015 г. в размер на 620 лв., същите са основателни и доказани. Според заключението на експертизата брутното трудово възнаграждение за първия от процесните месеци е 973,07 лв., а за втория нетното трудово възнаграждение е в размер на 744,26 лв. Следователно исковете следва да бъдат уважени, така както са предявени, тъй като ищцата очевидно е имала предвид сумите, които получава след удръжките за данъци и осигуровки. Тези суми следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва от датата на подаване на иска – 21.07.2015 г., тъй като такова искане е направено в исковата молба.

По отношение на претендираните от ищцата обезщетения за забава на трудовото възнаграждение в размер съответно на 0,19 лв. за трудовото възнаграждение за м.май и 0,17 лв. за трудовото възнаграждение за м.юни 2015 г., основателен е този за сумата 0,19 лв., тъй като според заключението на вещото лице лихвата за забава за периода 27.06.2015 г. – 21.07.2015 г. е 4,55 лв. В съответствие с диспозитивното начало искът следва да бъде уважен така, както е предявен. По втория иск за обезщетение за забава – за трудовото възнаграждение за м.юни, съдът счита, че същият е неоснователен, предвид графика за изплащане на трудовите възнаграждения на работещите при ответника, който предвижда заплащане на трудовите възнаграждения за м.юни след датата, на която е депозирана исковата молба.

Предявените искове за заплащане на обезщетение за неползван от ищцата платен годишен отпуск в размер на 115,77 лв., респ. 231,54 лв. са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

Искът за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 във вр. с ал.4, т.1 от КТ в размер на 802,50 лв. е неоснователен и недоказан. За да бъде искано и получено това обезщетение е необходимо трудовото правоотношение да бъде прекратено на някое от основанията, посочени в чл.221 от КТ – чл.327, ал.1, т.2 т.3 и т.3А. По настоящото дело бе установено, че трудовото правоотношение на ищцата не е прекратено на нито едно от тези три основания, поради което същата няма право да получи претендираното обезщетение.

Тъй като ищцата се е възползвала от правото, което й дава разпоредбата на чл.220 от КТ да прекрати трудовото правоотношение и преди да изтече срокът за предизвестие, в този случай тя дължи на другата страна – работодателя-ответник обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за неспазения срок на предизвестието. Размерът на това обезщетение зависи от вида на трудовото правоотношение на ищцата. Тъй като по делото има безспорни доказателства, че ищцата е издържала и спечелила конкурса за старша медицинска сестра на отделение по хирургия, съдът счита, че клаузата в допълнителното споразумение от 19.03.2014 г., с което тя е преназначена до провеждане на конкурс въз основа на решение на Съвета на директорите следва да се приеме за неписана и трудовото й правоотношение следва да бъде приемано за безсрочно такова, след като е продължила да изпълнява трудовите си задължения след датата 01.04.2014 г. със знанието и без противопоставянето на работодателя. При това положение ищцата не е отработила 28 дни от срока за предизвестие. Така според вещото лице за 88 дни следващото се обезщетение е 2 354,02 лв., респ. за 1 ден – 26,75 лв., следователно за 28 дни – 749,01 лв. Именно в този размер следва да бъде уважен и предявеният от ответника иск. В останалата част насрещният иск следва да бъде отхвърлен.

С оглед основателността на два от предявените от ищцата искове – за заплащане на трудово възнаграждение и за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск ответникът и частичната неоснователност на насрещния иск дължи заплащане на половината от заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, а именно 250 лв.

С оглед частичната основателност на насрещния иск ищцата следва да заплати на ответника 1//3 от направените от него разноски за същия - 94,16 лв. платена държавна такса и 150 лв. платено адвокатско възнаграждение, следователно 31,39 лв. д.т. и 50 лв. адвокатско възнаграждение. Тъй като в представения договор за правна помощ /л.75/ с дата, следваща датата на подаване на насрещния иск не е посочено каква част от уговореното възнаграждение се отнася за защита по първоначалните искове и каква за поддържане и обосноваване на насрещния иск, съдът приема, че половината от възнаграждението е за едното и половината за другото.

Ответникът дължи и заплащане на държавна такса за двата уважени иска по сметка на РС в размер на минимума от 50 лв., посочен в чл.1 от Наредба за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Р.М.А., ЕГН ********** *** срещу МБАЛ „Св.Иван Рилски“, гр.Разград, ЕИК 116503980 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Коста Петров“, №2 за допускане поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в заповед №86/23.06.2015 г. и в трудовата книжка като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от Р.М.А., ЕГН ********** *** срещу МБАЛ „Св.Иван Рилски“, гр.Разград, ЕИК 116503980 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Коста Петров“, №2 за заплащане на сумата 802,50 лв. обезщетение по чл.221, ал.1 във вр. с ал.4, т.1 от КТ и за заплащане на сумата 0,17 лв. обезщетение за забава на трудовото възнаграждение за м.юни 2015 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА МБАЛ „Св.Иван Рилски“, гр.Разград, ЕИК 116503980 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Коста Петров“, №2 ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.А., ЕГН ********** *** сумата 700 лв. /седемстотин лева / трудово възнаграждение за м.май 2015 г., сумата 620 лв. /шестстотин и двадесет лева/ трудово възнаграждение за м.юни 2015, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 21.07.2015 г. до окончателното им изплащане, сумата 0,19 лв. /деветнадесет стотинки/ обезщетение за забава на трудовото възнаграждение за м.май 2015 г. за периода 27.06.2015 г. – 21.07.2015 г., сумата 115,77 лв. /сто и петнадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2014 г.и сумата 231,54 лв. /двеста тридесет и един лева и петдесет и четири стотинки/ обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015 г. , както и сумата 250 лв. /двеста и петдесет лева/ разноски по делото.

ОСЪЖДА Р.М.А., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на МБАЛ „Св.Иван Рилски“, гр.Разград, ЕИК 116503980 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Коста Петров“, №2 сумата 749,01 лв. /седемстотин четиридесет и девет лева и една стотинки/ – обезщетение за неотработен срок на предизвестие, както и сумата 31,39 лв. /тридесет и един лева и тридесет и девет стотинки/ разноски по делото и 50 лв. / петдесет лева/ заплатено адвокатско възнаграждение и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 2 354,02 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: