Р Е Ш Е Н И Е

Номер 77 10.03.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На двадесет и трети февруари две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Светлана Чолакова

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1352 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от М.Д.Я., с която са предявен иск срещу А.Р.А. за заплащане на сумата 24000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, които претендира ведно със законната лихва от 09.08.2010г. и разноските по делото. Сочи, че ответникът на 09.08.2010г. в гр.Цар К., докато пътували в автомобила, ядосан от това, че не му връщал исканите от него пари, започнал да го удря с юмруци в главата и тялото. Малко след това ищецът спрял автомобила и ответникът продължил да му нанася удари предимно по главата, ударил го с камък по тила. Започнал да се отбранява срещу ударите нанесени му от А., при което последният също получил наранявания. Загубил съзнание за кратко. При това ищецът се отбранявал, като ответникът също получил наранявания. В резултат на това му били причинени: закрита мчерепно-мозъчна травма с клинични данни за сътресение на мозъка в кома; прорезна рана по долния клепач и др. които били констатирани от медицински документи. Месеци след деянието се наложило да се лекува и от диагноза постравматична церебрастения постконтузен синром. Изпитвал силни физически болки, травмите били видими и му създавали неудобства, изпитвал болки при движение на главата и врата, наложило се да стои в къщи, изпитвал силно неудобство от външния си вид. Изпитвал и притеснения, чувствал се депресиран и уплашен, страх го било да се движи, за да не срещне подсъдимия, нощем сънувал кошмари. Изпаднал в депресия, затворил се в себе си и не желаел да контактува с никого, чувствал се потиснат, напрегнат.

Ответникът депозира отговор. Счита иска за недопустим, евентуално неоснователен, прави възражение за съпричиняване. Твърди, че са налице предпоставките на чл.299 и чл.300 от ГПК за посочения инцидент са налице влезли в сила съдебни актове – Решение по внохд №257/14г. и №88/2012г. и двете на РОС, както и за липса на представителна власт , тъй като представеното пълномощно не е оригинал и не се разчита датата на съставянето му, както, че ищецът бил невменяем в наказателния процес, поради което бил освободен от наказателна отговорност и липсва назначаване на настойник или попечител на същия. Сочи че с присъда по нохд №973/11г. на РРС ищецът бил признат за виновен в извършено срещу ответника на 09.08.2010г. престъпление по чл.131 ал.1 вр. с чл.129 ал.1 от НК и бил осъден да му заплати окончателно сумата 7500лв за причинени неимуществени вреди. Твърди, че уврежданията на ищеца са получени в хипотезата на неизбежна отбрана от негова страна, прави възражение за изтекла давност.

Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следните фактически обстоятелства: С присъда по н.о.х.д. №973/2011г. на РРС, ищецът М.Д.Я. бил признат за виновен в извършване на деяние по чл. 131 ал.1 т.7 вр. с чл.129 ал.1 от НК – на 09.08.2010г. в гр.Цар К. причинил на ответника А.Р.А. средна телесна повреда, като със същата присъда подсъдимия Я. е осъден за заплати на пострадалия А. сумата 15000лв обезщетение за причинени неимуществени вреди. По внохд. №88/2012г. на РОС е бил отменен акта на РРС, като наказателното производство срещу М.Я. е било прекратено поради обстоятелство изключващо вменяемостта му. Производството по отношение на гражданския иск е било отменено и върнато за ново разглеждане, а в останалата част е влязло в сила. С решение по внохд №257/2014г. на РОС, първоинстанционната присъда е била изменена в гражданската част, като размерът на присъденото на А.Р.А. обезщетение за претърпени неимуществени вреди е бил намален от 15000лв. на 7500лв., решението влязло в сила на 14.11.2014г. С решение №91 от 14.05.2015г. на ВКС е оставено без разглеждане искането на ищеца за възобновяване на наказателното производство по нохд №973/2011г. на РРС, с оглед отсъствието на право да инициира такова производство.

Според заключението на вещото лице по назначената в хода на производството съдебно-медицинска експертиза в резултат на инцидента през м. август 2010г. М.Д.Я. е получил черепномозъчна травма с мозъчно сътресение и мозъчна кома. Контузия на носа, кръвотечение от същи, хематом в областта на дясното око и разкъсно-контузна рана на долния клепач на същото око. Кръвонасядания и охлузвания на кожата в областта на лицето, дясната половина на гърдите, дясната мишнична ямка, гърба в областта на лявата лопатка и левия горен крайник. Описаните траватични изменения са резултат от нанесени удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени по начин, по който се съобщава по делото. Същите са довели до разстройство на здравето с временна опасност за живота на пострадалия. Като последица и усложнение на претърпяната черепномозъчна травма са се развили оплаквания характерни за т.н. следтравмена болест/посттравматична церебрастения/ Черепномозъчната травма е с оздравителен период около половин година. Следтравмената болест удължава оздравителния процес, протича с периоди на ремисии и обостряне. Насиняванията и охлузванията на кожата отзвучават за около десетина дни. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно, обосновано, неоспорено от страните.

По делото са приложени 6 бр. истории на заболяване на ищеца.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е допустим. Неоснователни са възраженията в тази насока от ответната страна, включително и по отношение на процесуалното представителство, тъй като приложеното по делото пълномощно отговаря на чл. 25 от ЗА, а съгласно ал.5 на същата разпоредба адвокатът може да заверява преписи от даденото пълномощно, а по делото няма данни клиентът да е оттеглил пълномощията си.

Правото на обезщетение възниква при наличието на предпоставките за пораждане на деликтната отговорност, уредени в чл.45 от ЗЗД, а именно наличие на деяние/действие или бездействие/, което да е противоправно и виновно, като вината се предполага до доказване на противното, вреда, която е в причинна връзка с противоправното деяние. В случая е налице деяние – действие, представляващо конкретна външна проява на определено лице – ответника. Това деяние е противоправно – въздигнато е от закона в престъпление. Действието е извършено виновно, в случая вината се предполага, а ответника не е оборил законовата презумция на чл.45 ал.2 от ЗЗД. Това е така, тъй като ответникът твърди, че за инцидента между него и ищеца е било образувано посоченото по-горе наказателно производство водено срещу ищеца, за което е представил писмени доказателства. Т.е. признава наличието на сблъсък между страните, при който явно ищецът видно от заключението на вещото лице, е претърпял посочените увреждания. Т.е. не са спорни твърденията в молбата, за получени наранявания от двете страни. Вещото лице сочи, че ищецът е бил приет на 09.08.2010г. за лечение, което е било описано в болничната медицинска документация, лекуван в неврологично отделение, откъдето е изписан на 16.08.2010г. Т.е. в резултат на сблъсък/адеяние/ признат от страна на ответника, на ищеца е била причинена вреда – описаните от вещото лице телесни увреждания. По отношение възражението на ответника за наличие на влязла в сила присъда, намира, че в хипотезата на чл.300 от ГПК същата е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и воновност на дееца. В случая не е налице този фактически състав, тъй като на първо място е постановена осъдителна присъда срещу ищеца, а не срещу ответника, на следващо място, същата е отменена и наказателното производство спрямо него е било прекратено, т.е. ищецът не е бил осъден. Неснователни като недоказани останаха възраженията на ответника, за евентуално съпричиняване, както и за наличие на действия от ответника, в състояние на неизбежна отбрана, тъй като за такива обстоятелства не се ангажираха никакви доказателства. Неоснователно е възражението за изтекла давност, тъй като същата изтича на 09.08.2015г, а исковата молба е подадена преди това – на 31.07.2015г.. В случая са налице претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, които са причинени от деянието на ответника на 09.08.2010г. Размерът на обезщетението за тези неимуществени вреди съдът следва да определи по справедливост като вземе предвид характера и степента на увреждането, начина и обстоятелството, при които е получено, вредоносните последици и тяхната продължителност, степен на интензитет на същите, възрастта на увредения, неговото обществено и социално положение, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще. В случая увреждането на ищеца може да се квалифицира като средна телесна повреда, макар и за това да няма данни да е било проведено наказателно производство. Не са установени в случая начинът и обстоятелствата на причиняване на уврежданията, интензитетът, продължителността на настъпилите болки и страдания, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства за това. От заключението на вещото лице се установява вида и характера на полученото от ищеца увреждане, което заключение кореспондира с твърденията в молбата. Не се събраха доказателства и данни за състоянието на ищеца след болничния престой, продължителността на лечението и др. С оглед на всички доказани обстоятелства съдът намира, че за възмездяване на причинените от ответника на ищеца болки и страдания, съобразно обичайните случаи от този вид, е необходима и достатъчна сумата от 5000 лв. Същата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на деликта 09.08.2010г., както и поискано в исковата молба, тъй като в съответствие с чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

В останалата част искът по делото следва да бъде отхвърлен, тъй като исканата парична сума е несъразмерна с доказаните от ищеца болки и страдания.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно уважената част в размер на 233 лв.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА А.Р.А., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.Я., ЕГН********** сумата 5 000 лв. /пет хиляди лева/ причинени неимуществени вреди ведно със законната лихва от 09.08.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 100 лв. /сто лева/ за направените по делото разноски и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА А.Р.А., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.Я., ЕГН********** сумата 233лв./двеста тридесет и три лева/ за разноски

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: