Р Е Ш Е Н И Е

№ 59, 10.03.2016г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На дванадесети февруари две хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Д.Д.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1513 по описа за 2015г. на РРС

Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.

Депозирана е искова молба от „Фронтекс интернешънъл“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на отв. Ю.М.К., че дължи на ищеца сумата от 930.06евро- главница, сумата 380.01евро-договорно обезщетение за забава от 01.05.10г. до 24.03.15г. и сумата 295.88евро договорна лихва за периода 03.11.08г.-30.04.10г., разноските по заповедното производство. Претендира и разноските в съдебното производство. Ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№668/15г. на РРС. Издадена е заповед за изпълнение №1018/17.04.15г. Длъжникът е възразил, като в указания срок ищецът е предявил иска си.

Ищецът твърди, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит PLUS-01288199/03.11.08г. с БНП „Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, по който ответникът е бил неизправна страна в задължението си да заплаща месечните вноски по определения погасителен план. На 08.07.14г. БНП“ Париба пърсънъл файненс“ЕАД е цедирала вземането си на ищеца, като с исковата молба прави уведомление на ответника за направената цесия.

Ответникът Ю.М.К. твърди, че е спрял да плаща вноските по кредита тъй като е останал без работа, а съпругата му е онкологично болна. В последното с.з. изтъква доводи, че и сключил договор за застраховка „Защита на плащанията“.

Съдът, след като взе предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На 03.11.2008г. между ответника и БНП „Париба пърсънъл файненс“ЕАД е сключен договор за потребителски кредит PLUS-01288199 за сумата от 3000лв. В договора са уредени ГПР в размер на 40.48%. Общата стойност на всички плащания по кредита е посочена в размер на 4874.61лв. Страните са уговорили и премия застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 211.86лв., която е включена в месечната погасителна вноска, и която ответникът е следвало да плаща. Кредитът се погасява на 33 равни месечни анюитетни вноски от по 147.72лв. С договора за кредит ответникът се е задължил да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер и брой в поле „Месечна погасителна вноски“. Последната съставлява изплащане на главницата по заема, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалба на кредитора. Договорът за кредит е подписан и от двете страни. С договор от 08.07.2014г. БНП „Париба пърсънъл файненс“ЕАД е цедирала това вземане на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.

Според заключението по назначената ССЕ на името на ответника е открита партида, по която ответникът е извършвал плащания до 15.06.2010г., след което е спрял да плаща. Извършените плащания са общо в размер на 2476.88лв. Дължимият остатък е 1819.04лв.. Договорната лихва за периода 28.05.10г.-29.07.11г. възлиза на 578.69лв., а лихвата за забава за периода 01.05.10г.-15.04.15г. е в размер на 924.87лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и изявленията на страните, съдът намира иска за основателен.

Не се спори по делото, че между БНП „Париба пърсънъл файненс“ЕАД и ответника има валидно сключен договор за потребителски кредит PLUS-01288199 за сумата от 3000лв., по който праводателят на ищеца е изправна страна. БНП“ Париба пърсънъл файненс“ЕАД е предоставила на ответника сумата от 3000лв, като същият реално е изплатил 18 вноски, вместо уговорените 33 вноски, като с последното плащане /закъсняло/ е погасена последната част от месечната вноска, платима до 30.04.10г.

Ответникът не отрича, че е страна по договора, но твърди, че е останал без работа, както и че съпругата му се е разболяла, което го е лишило от възможност да погасява месечните си вноски. Възраженията на ответника се основават на твърдения за факти, които не могат да бъдат взети предвид в процесното договорно правоотношение между кредитора и ответника. Ответниковите възражения сочат причини, стоящи извън правоотношението обстоятелства, препятстващи ответника да изпълнява пълно и точно задълженията си по договора. На основание чл.63 ал.1 от ЗЗД всяка страна по договора трябва да изпълнява задълженията си точно и добросъвестно. Забавата на длъжника е обективен факт – неизпълнение на задължението на договорения падеж. При забава за изпълнение на парично задължение законът не държи сметка за други факти от обективната действителност, които могат да бъдат квалифицирани като причини за неизпълнението. Ето защо при установяване на факта на неизпълнението, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение на задължението си, без да могат да му бъдат противопоставени възражения относно имотното състояние на длъжника и други обстоятелства, препятстващи или затрудняващи изпълнението. Изричната норма на чл.81 ал.2 от ЗЗД постановява, че липсата на парични средства у длъжника, не го освобождава от отговорност за изпълнение на задължението.

Ответника възразява, че кредита е застрахован и не дължи. Това възражение, макар и направено в последното с.з. също е неоснователно. С подписването на договора за кредит ответника е удостоверил, че се е запознал с условията и покритията на застраховка „Защита на плащанията“ с „Кардиф Общо застраховане, клон България“. Застраховката покрива рисковете нежелана безработица, хоспитализация в следствие на злополука, продължителен болничен, трайна загуба на работоспособност, фатален изход. При настъпване на застрахователно събитие ответникът е поел задължение в срок до 10 работни дни от настъпване на застрахователното събитие да уведоми застрахователя, като е дал и съгласие при настъпване на застрахователното събитие, застрахователното плащане да бъде извършено в полза на БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД. Ответникът не е изпълнил задължението си да уведоми застрахователят за настъпилото застрахователно събитие, поради което и неговата отговорност не е ангажирана. Това не може да стане с възражение в настоящото производство.

Вещото лице е установило, че ответникът дължи главница в размер на 930.06евро или 1819.04лв., в която са включени месечните премии по договора за застраховка от 6.42лв. Тези месечни премии не се следват на кредитора, тъй като макар и компонент от погасителната вноска, не са кредитни средства. По застраховката са платени 18 вноски от 6.42лв., като остават 15 вноски на обща стойност от 96.30лв. Тази сума не се следва на кредитора. Дължимата главница следва да бъде намалена и става 1722.74лв. или 880.83евро.

Претендираната като договорна лихва сума от 295.88евро /578.69лв./ за периода 03.11.08г.-30.04.10г. също не се дължи от ответника. С договора за кредит ответникът се е задължил да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер и брой в поле „Месечна погасителна вноски“. Тя съставлява изплащане на главницата по заема, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалба на кредитора. Следователно страните са уговорили в размера на месечната погасителна вноска да включва и печалбата на кредитора, или с други думи договорната възнаградителна лихва. Тази уговорена възнаградителна лихва е включена в месечната погасителна вноска и не следва да се претендира повторно и отделно.

Договорното обезщетението за забава в размер на законната лихва обаче се дължи, считано от 01.05.10г. до 24.03.15г., така както претендира ищеца. Същото според съда е в размер на 467.19 евро или 913.74лв., но тъй като е претендиран за установяване по-малък размер, съдът следва да се произнесе само по претенцията.
За извършената цесия ответникът е разбрал в хода на процеса, но тъй като не е извършил плащания за периода след извършването на цесията до уведомяването с исковата молба, то ищецът се явява носител на това вземане.
Частичната основателност на иска обосновава частичната основателност на претенцията на ищеца за съдебни разноски до размера на 557.05лв.

Предвид горепосоченото, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, ЕИК 200644029, че Ю.М.К., ЕГН ********** му дължи сумата от 880.83евро./осемстотин и осемдесет евро и осемдесет и три евроцента/- главница и сумата от 380.01евро/триста и осемдесет евро и един евроцент/ договорно обезщетение за забава за периода 16.04.10г.-27.02.15г. по договор за потребителски кредит PLUS-01288199/03.11.08г., както и сумата 316.59лв./триста и шестнадесет лева и петдесет и девет стотинки/ разноски по заповедното производство.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК за сумата от 49.24евро-дължима главница, сумата от 295.88евро, дължима договорна възнаградителна лихва и сумата 86.66лв. разноски по заповедното производство КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Ю.М.К. да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата от 557.05лв./петстотин петдесет и седем лева и пет стотинки/, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: