В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесет и втори февруари, две хиляди и шестнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Ж.Р.

прокурор :Северина Монева

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1669 по описа за 2015 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Цена на иска 10 000 лева.

Ищецът настоява съдът да постанови решение, с което да осъди ответника-Прокуратурата на РБ, да му заплати сумата 10 000 лева, като обезщетение за причинени му неимуществени вреди, в резултат повдигане на обвинение за извършване на престъпление по чл.133 ал.1 предл.2 от НК , по което е оправдан с влязло в сила решение по нохд.№517/2014г. на РРС. Претендира и разноски по делото.

Ответникът-Прокуратура на РБ, чрез представител на РРП, в писмения си отговор и в съдебно заседание, заявява че иска е неоснователен и недоказан и настоява за отхвърлянето му. В условията на евентуалност, счита че търсения размер обезщетение е прекалено завишен, пред вид тежестта на повдигнатото обвинение, факта, че съдебното производство е преминало по реда на Глава 28 от НПК, че по отношение на ищеца не е вземана мярка за неотклонение, че наказателното производство е протекло в изключително кратък срок-10 месеца и че спрямо ищеца не е предприемано дисциплинарно производство и той не е отстраняван от работа. Счита още, че повдигнатото обвинение не се е отразило отрицателно върху професионалния живот на ищеца и престижа му на професионалист не е уронен.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Видно от приложеното като писмено доказателство нохд.№517/2014г. по описа на РРС и приобщеното към него досъдебно производство на 29.07.2014г. ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.133 ал.1 пр.2 от НК, заради това, че за времето от 12.11.2013г. до 25.11.2013г. в с.Просторно в „Дома за деца с умствена изостаналост” , в който е работел като медицински фелдшер, в условията на независимо съпричиняване с други лица, по непредпазливост, е причинил средна телесна повреда на малолетната Н. Н. А.. Преди това още на 25.11.2013г. от него са били снети обяснения относно случилото се с детето в ”ДДУИ” в хода на отпочнала полицейска проверка по преписа №ЗМ-В-319/25.11.2013г. Досъдебното производство е внесено в съда с обвинителен акт на 07.08.2014г. След преценка, съдът е провел съдебното производство по реда на глава 28 от НПК, пред вид наличие на предпоставките на чл.78а от НК: за престъплението по чл.133 ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” до една година или „пробация”; обвиняемите не са били осъждани за извършено престъпление от общ характер и не са били освобождавани от наказателна отговорност по този ред и с престъплението не са били нанесени имуществени вреди. По образуваното, посочено по-горе нохдело са проведени четири съдебни заседания, като с решение от 22.01.2015г. съдът е признал ищеца за невиновен в извършване на престъпление и го е оправдал по повдигнатото обвинение. По протест на РРП е образувано внохд.№76/2015г., по което е проведено едно съдебно заседание и с решение от 26.05.2015г. е потвърдено решението на първостепенния съд.

Посочи се по-горе, че ищецът е работел като мед.фелдшер в „ДДУИ”-с.Просторно от 07.08.2013г., но има 49 годишен стаж като фелдшер. Живее в с.Топчии, село което е на 3 км от с.Просторно, работел е в здравната служба на двете села, работел е в болницата на гр.Разград. В професията си многократно е награждаван, отличник е на БЧК и ГО. Съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели, ищецът е бил познат и известен и в двете села като „доктора”, имал е авторитет на добър и отзивчив човек, готов да се притече на помощ при нужда, хората са го уважавали и ценели като професионалист. Според свидетелите, след „обвинението за детето той се затвори в себе си, престана да общува с хората и колегите си, отговарял само на служебно зададени въпроси”, видимо станал унил и посърнал. И в двете села хората говорели за „обвинението”, обсъждали публикациите в местните два вестника за предприетото разследване. След обвинението ищецът е продължил да работи в Дома, не е отстраняван от работа, не му е налагано дисциплинарно наказание.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: В чл.2 ал.1 т.1 пр.1 от ЗОДОВ е предвидено, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. От хипотезата на нормата е видно, че да се ангажира отговорността на държавата , в лицето на Прокуратурата, е необходимо да се установи, че: 1/Ищецът е бил обвинен незаконно; 2/ бил е оправдан за това; 3/ налице са вреди за ищеца; 4/ причинна връзка между вредите и незаконното обвинение.

В случая са налице и четирите посочени предпоставки. Ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление, признат е за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение. Той е претърпял вреди-неимуществени и те са причинени от незаконното обвинение. Времето през което ищецът е търпял вреди включва целия период на наказателното производство от привличането му като обвиняем-29.07.2014г. до влизане в сила на оправдателното решине-26.05.2015г. Към този период от време следва да се прибави и периода от време, изтекъл след 25.11.2013г., когато в хода на полицейската преписка от ищеца са снети обяснения относно случилото се с детето, за което впоследствие бива обвинен. Това е правно значим период, който следва да се има пред вид при преценка степента и продължителността на изживения стрес, тъй като със снемане на обяснения по полицейската проверка, ищецът е разбрал, че срещу него и колегите му е започнало разследване. В този смисъл е и многобройната практика на Европейския съд по правата на човека. От посочената дата-25.11.2013г. започват притесненията, страха и неудобствата- страх от неоснователно осъждане, засегнати чест и достойнство и то в работната среда, в която ищецът се ползват с добро име на утвърдил се професионалист. Предприетото срещу ищеца разследване е получило и обществен отзвук, благодарение на оповестяването му в местната преса- факт известен на състава на съда, за повдигнатото обвинение срещу него обвинение се говорело както между неговите съселяни, така и между близки и познати. Всичко това е накърнило психическото състояние на ищеца и му е създало емоционален дискомфорт.

От друга страна съдът отчете, че за престъплението в извършването на което ищеца е незаконно обвинен, се предвижда сравнително ниско наказание и че спрямо него не са предприемани мерки за неотклонение. Имайки пред вид принципа на справедливостта въздигнат в чл.52 от ЗЗД съдът счита че за възмездяване на причинените неимуществени вреди е необходима сума поне от 3 000 лева. Над тази сума претенцията от 10 000 лева е неоснователна и следва да се отхвърли.

Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи заплащане и на сторените от ищеца разноски по делото, които изчислени съразмерно уважената част от иска са в размер на 150 лева.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Р.България-София да ЗАПЛАТИ на П.Ж.П. с ЕГН-********** *** на основание чл.2 т.3 пр.1 от ЗОДОВ обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.133 ал.1 пр.2 от НК, в размер на 3000/три хиляди/ лева, както и сумата 150 лева разноски по делото, изчислени съразмерно уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан до първоначално претендирания размер от 10 000 лева

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: