Р Е Ш Е Н И Е
№ 73/25.03.2016
г.,гр.Разград
секретар : Ж.Р.
прокурор :Северина Монева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1672 по описа за 2015 г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Цена на иска 10 000
лева.
Ищцата
настоява съдът да постанови решение, с което да осъди ответника-Прокуратурата
на РБ, да й заплати сумата 10 000 лева, като обезщетение за причинени й
неимуществени вреди, в резултат повдигане на обвинение за извършване на
престъпление по чл.133 ал.1 предл.2 от НК , по което е оправдана с влязло в
сила решение по нохд.№517/2014г. на РРС. Претендира и разноски по делото.
Ответникът-Прокуратура
на РБ, чрез представител на РРП, в писмения си отговор и в съдебно заседание,
заявява че иска е неоснователен и недоказан и настоява за отхвърлянето му. В
условията на евентуалност, счита че търсения размер обезщетение е прекалено
завишен, пред вид тежестта на повдигнатото обвинение, факта, че съдебното
производство е преминало по реда на Глава 28 от НПК, че по отношение на ищцата
не е вземана мярка за неотклонение, че наказателното производство е протекло в
изключително кратък срок-10 месеца и че спрямо ищцата не е предприемано
дисциплинарно производство и тя не е отстранявана от работа. Счита още, че
повдигнатото обвинение не се е отразило отрицателно върху професионалния живот
на ищцата и престижа й на професионалист не е уронен.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Видно
от приложеното като писмено доказателство нохд.№517/2014г. по описа на РРС и
приобщеното към него досъдебно производство на 29.07.2014г. ищцата
е била привлечена като обвиняема в извършване на престъпление по чл.133 ал.1
пр.2 от НК, заради това, че за времето от 12.11.2013г. до 25.11.2013г. в
с.Просторно в „Дома за деца с умствена изостаналост” , в който е работела като
медицинска сесетра, в условията на независимо съпричиняване с други лица, по
непредпазливост, е причинила средна телесна повреда на малолетната Н. Н. А.
Преди това още на 25.11.2013г. от нея са били снети обяснения относно случилото
се с детето в ”ДДУИ” в хода на отпочнала полицейска проверка по преписа №ЗМ-В-319/25.11.2013г. Досъдебното
производство е внесено в съда с обвинителен акт на 07.08.2014г. След преценка,
съдът е провел съдебното производство по реда на глава 28 от НПК, пред вид
наличие на предпоставките на чл.78а от НК: за престъплението по чл.133 ал.1 от
НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” до една година или „пробация”;
обвиняемите не са били осъждани за извършено престъпление от общ характер и не
са били освобождавани от наказателна отговорност по този ред и с престъплението
не са били нанесени имуществени вреди. По образуваното, посочено по-горе
нохдело са проведени четири съдебни заседания, като с решение от 22.01.2015г.
съдът е признал ищцата за невиновна в извършване на престъпление и я оправдала
по повдигнатото обвинение. По протест на РРП е образувано внохд.№76/2015г., по
което е проведено едно съдебно заседание и с решение от 26.05.2015г. е
потвърдено решението на първостепенния съд.
Посочи
се по-горе, че ищцата е работела като мед.сестра в „ДДУИ”-с.Просторно община
Разград, има 45 годишен стаж като медицински работник. Живее в гр.Разград,
пътува всеки ден до с.Просторно. Съгласно показанията на разпитаните по делото
свидетели, ищцата се ползвала с добро име сред колегите си, била внимателна към
децата, настанени в Дома, знаела с подробности състоянието им и нуждите, с
удоволствие показвала на новопостъпили колеги начина за работа с деца с увреждания. Според
свидетелите, след „обвинението за детето тя се затвори в себе си, отчая се”,
видимо станала унила и посърнала. Наскърбила се от публикациите в местните два
вестника за предприетото разследване- според св.П. имало е най-малко четири
публикации. След обвинението ищцата продължила да работи в Дома, не е
отстранявана от работа, не й е налагано дисциплинарно наказание.
Въз
основа на така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното: В чл.2 ал.1 т.1 пр.1 от ЗОДОВ е предвидено, че Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. От
хипотезата на нормата е видно, че да се ангажира отговорността на държавата , в
лицето на Прокуратурата, е необходимо да се установи, че: 1/Ищецът е бил
обвинен незаконно; 2/ бил е оправдан за това; 3/ налице са вреди за ищеца; 4/
причинна връзка между вредите и незаконното обвинение.
В случая
са налице и четирите посочени предпоставки. Ищцата е била обвинена в извършване
на престъпление, призната е за невиновна и е оправдана по повдигнатото
обвинение. Тя е претърпяла вреди-неимуществени и те са причинени от незаконното
обвинение. Времето през което ищцата е търпяла вреди включва целия период на
наказателното производство от привличането й като обвиняем-29.07.2014г. до
влизане в сила на оправдателното решине-26.05.2015г. Към този период от време
следва да се прибави и периода от време, изтекъл след 25.11.2013г., когато в
хода на полицейската преписка от ищцата са снети обяснения относно случилото се
с детето, за което впоследствие бива обвинена. Това е правно значим период, който
следва да се има пред вид при преценка степента и продължителността на
изживения стрес, тъй като със снемане на обяснения по полицейската проверка,
ищцата е разбрала, че срещу нея и колегите й е започнало разследване. В този
смисъл е и многобройната практика на Европейския съд по правата на човека. От
посочената дата-25.11.2013г. започват притесненията, страха и неудобствата- страх
от неоснователно осъждане, засегнати чест и достойнство и то в работната среда,
в която ищцата се ползват с добро име на утвърдил се професионалист.
Предприетото срещу ищцата разследване е получило и обществен отзвук,
благодарение на оповестяването му в местната преса- факт известен на състава на
съда, за повдигнатото обвинение срещу нея се говорело между близки и познати. Всичко това е
накърнило психическото състояние на ищцата,
създало й е емоционален дискомфорт.
От друга
страна съдът отчете, че за престъплението в извършването на което ищцата е
незаконно обвинена, се предвижда сравнително ниско наказание и че спрямо нея не
са предприемани мерки за неотклонение. Имайки пред вид принципа на
справедливостта въздигнат в чл.52 от ЗЗД съдът счита че за възмездяване на
причинените неимуществени вреди е необходима сума поне от 3 000 лева. Над
тази сума претенцията от 10 000 лева е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.1
от ГПК ответникът дължи заплащане и на сторените от ищеца разноски по делото,
които изчислени съразмерно уважената част от иска са в размер на 150 лева.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА на Р.България-София да ЗАПЛАТИ на С. О.Т. с ЕГН-********** *** на
основание чл.2 т.3 пр.1 от ЗОДОВ обезщетение за причинени неимуществени вреди
от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.133 ал.1 пр.2 от НК,
в размер на 3000/три хиляди/ лева, както и сумата 150 лева разноски по делото,
изчислени съразмерно уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен и недоказан до първоначално претендирания размер от
10 000 лева
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: