Р Е Ш Е Н И Е

№ 87, 07.03.2016г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

на двадесет и шести февруари две хиляди и шестнадесета година

в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1692/2015г. по описа на РРС:

Производството е делба ІІ фаза.

С влязло в сила решение №І/27.11.15г. по настоящото дело е допуснат до съдебна делба поземлен имот, съставляващ УПИ VII-28 в кв.9 по плана на с.Езерче с площ от 780кв.м., ведно с построените в местото сгради-двуетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 114кв.м. и селскостопанска постройка-сайвант с площ от 56кв.м., при граници на имота: улица, УПИ VIII-27, УПИ IV-30, УПИ V-29 и УПИ- VI при равни права.

В първото съдебно заседание след допускането на делбата ищцата е направила възлагателно искане по чл.349 ал.2 ГПК и е предявила претенция по сметките между съделителките по чл.31 ал.2 ЗС. В размер на 200лв. за периода м.10.15г.-м.02.16г.

Ответницата не се е явила в първото с.з. на втората фаза на делбения процес, не е заявила възлагателни претенции и претенции по сметки. Явява се в последното с.з. като изтъква нежеланието си имота да бъде продаван. Твърди, че не тя , а сестра й трябва да и плаща загдето е гледала имота.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, съгласно която имота е реално неподеляем спрямо правата на страните. Стойността му е определена на 16000 лв., като стойността на всеки от дяловете възлиза на 8000 лв. Обезщетението за частта от имота, от ползването на която е била лишена ищцата е определено на 50 лв. месечно или общо за претендирания период-200лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Допуснат до делба е един неподеляем имот, по отношение на който има една своевременно направена възлагателна претенция, от страна на ищцата. Претенцията съдът намира за неоснователна, тъй като ищцата не е живяла в имота към момента на откриване на наследството. Не се събраха и доказателства дали ищцата притежава друго жилище.

Предвид факта, че в делбената маса има само един, неподеляем имот, а няма основание за възлагането му, то съгласно разпоредбата на чл.348 ГПК следва да бъде изнесен на публична продан, а получената от проданта сума следва да се разпредели между страните поравно.

Претенцията по сметки на ищцата е основателна. Ищцата ангажира доказателства, че е била лишена от възможността на ползва имота съобразно правата си. От разпита на свидетелката П. се установи, че само ответницата има ключ за имота, който е ограден и не допуска ответницата в него. На поканите да се поделят е отказвала. Според свидетелката майка й е ходила „на гости“ в имота. Ответницата също не отрича факта, че само тя е имала ключ от имота, както и че го обработва. Твърди, също че когато сестра й е идвала на гости, винаги я е приемала. Така събраните доказателства, обосновават извода, че ищцата е била лишена от възможността да ползва имота съобразно правата си. Фактът, че ответницата е пускала ищцата „на гости“ не означава, че е предоставяла възможност да го ползва, след като е отказала да осигури достъп до него. Според вещото лице месечното обезщетение загдето ищцата е била лишена от ползването на своята ид.ч. от имота се равнява на 50лв., а за целия процесен период-200лв.

Страните следва да заплатят по сметка на РРС държавна такса от 4% върху дяловете си, а ищцата и 4% върху уважената претенция по сметки.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК следния недвижим имот:

поземлен имот, съставляващ УПИ VII-28 в кв.9 по плана на с.Езерче с площ от 780кв.м., ведно с построените в местото сгради-двуетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 114 кв.м. и селскостопанска постройка-сайвант с площ от 56кв.м., при граници на имота: улица, УПИ VIII-27, УПИ IV-30, УПИ V-29 и УПИ- VI.

Стойността на имота е 16000 лв.

Получената от проданта сума следва да бъде разпределена между Р.И.Е. *** и А.И. ***, ЕГН ********** ПРИ РАВНИ ПРАВА /по ½/.

ОСЪЖДА А.И.К. да заплати на Р.И.Е. сумата от 200лв. /двеста лева/ обезщетение, за периода 01.10.15 г.-29.02.16 г.,през който е била лишена от ползването му съобразно правата си.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Р.И.Е. за възлагане на имота на основание чл.349 ал.2 ГПК.

ОСЪЖДА Р.И.Е. и А.И.К. да заплатят по сметка на РРС държавна такса върху стойността на дела си в размер на 320лв. всяка, а Р.И.Е. и д.т. от 8лв. за присъденото обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: