Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                       №86, 14.03.2016г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                       състав

На двадесет и шести февруари                                две хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар П.Т.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1723 по описа за 2015г. на РРС

 

           Предявен е иск по чл.422 ГПК.

           Депозирана е искова молба от “Енерго-Про Продажби“АД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на ответника, че е налице вземане в размер на 696.80лв.-главница за доставена и ползвана ел.енергия в обект смесен магазин, находящ се в с.*******, ул.******** №**, аб.номер 13381032 и сумата 263.25лв. мораторна  лихва. За претенцията си ищецът има издадена заповед за изпълнение №2163/11.08.1015г. по гр.д.№1380/15г. на РРС, по която ответникът е възразил. В законоустановения месечен срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си.  Представя справка за консумирана ел.енергия, извлечение от сметка, справка за платени и неплатени фактури, копия на фактури, копие от ОУДПЕЕ. Има искане за назначаване на ССЕ.

           Ответникът М.Ф.К., син на покойния Ф. М. К., собственик на ЕТ“**************“ оспорва иска в с.з.. Твърди, че липсват основания за провеждане на корекционна процедура, както и манипулиране на СТИ.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Видно от направената справка в НБД“Население“ Ф. Ч. А. и Ф. М. К. са едно и също лице, с ЕГН **********. ЕТ“*********“ е било собственост на Ф. К.. Имот с абонатен номер 13381032 и кл.номер 1800073548 в с.******* на ул.***** №**, представляващ смесен магазин е записан с ползвател ЕТ“********“. Ф. М. К. обаче е починал на 28.01.2003г. /осем години преди проверката/, като е оставил наследници по закон съпруга и две деца, едното от които е ответника. На 11.05.2011г. по инициатива на „Е.ОН Мрежи“ АД /понастоящем „Енерго-Про Продажби“АД/ е извършена проверка на СТИ, обслужващо имота на ответника. СТИ бил замерен с еталонен уред, който отчел грешка -87.72%, което е извън допустимата норма. СТИ бил подменен с нов и изпратен в БИМ за експертиза, според която е налице неправомерна намеса в измервателната схема на електромера с цел промяна на точността на измерване. В следствие на това електромерът не отговаря на метрологичните и техническите изисквания, като отчита по-малко от реално консумираната електроенергия и не може да се използва за търговски плащания. Ищецът е провел корекционна процедура за периода 30.12.10г.-11.05.11г. като е начислил допълнителни 3299квтч електроенергия на стойност 696.80лв.

              По делото са назначени ССЕ и СЕлЕ. Според заключението по първата експертиза ищецът е осчетоводил процесната сума като задължение на ищеца за периода 30.12.10г.-11.05.11гг. за незаплатени 3299квтч електроенергия. Същото не е заплатено, поради което се дължи мораторна лихва в общ размер от 263.23лв. По втората експертиза е установено, че процесното СТИ регистрира преминаващата енергия с грешка -87.72%, която е по-голяма от максимално допустимата. Установените вмешателства в пломбажа на електромера и в структурата на електронната платка са довели до неизправност във функционалността на СТИ. Според вещото лице не може да се установи първоначалният момент на настъпване на измерването с грешка.

              Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска  за допустим. Разгледан по същество същият се явява неоснователен.

              Страните не оспорват факта, че именно лицето М.К. е потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия за битови нужди по смисъла на §1 т.2а ЗЕ, както и че имотът, в който е монтирано процесното СТИ, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ответникът има задължение да заплаща използваната ел. енергия. Не е представен договор за доставка на ел.енергия, но че такъв съществува е факт, който не се оспорва от страните, както и не се оспорва че процесната сума е начислена като корекция и се претендира за плащане от страна на ответника. Спорно се явява обстоятелството налице ли са били предпоставките за едностранно извършената корекция на стойността на потребената електроенергия за посочения период и дали такава ел.енергия е потребена от абоната за същия период.

               

 

 

 

Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху СТИ и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ бр.98/12.11.2013г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2 изр.2 ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147 от

14.10.2013г. на основание чл.21 ал.1 т.9 във вр. с  чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ. Към датата на извършване процесната проверка на СТИ /11.05.2011г./ следователно за ищеца не е съществувала законова възможност за едностранна корекция.  

              Според практиката на ВКС по чл.290 ГПК, относно извършени едностренни корекции преди приемането на ПИКЕЕ през месец ноември 2013г. не съществува законово основание за доставчика на ел. енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период ел. енергия. Такова основание не е предвидено както в Закона за енергетиката от 2003г., така и в действащата към него момент Наредба №6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. В решение №189 от 11.04.2011г. ВКС по т.д.№39/2010г. съдът е счел, че доставчикът не може да обосновава правото си на едностранна корекция с Общите условия, приети от него и обвързващи потребителите, както и че подобни клаузи имат неравноправния  характер по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от ЗЗП и са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и принципа за защита на интересите на потребителите при търговия с ел.енергия. В решение №79/11.05.2011 г. на ВКС по т.д.№582/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. е посочено, че коригирането на сметките за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт  на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия  противоречи  на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

               Въпреки че по делото има доказателства за установена при проверката нерегламентирана външна намеса върху измервателното средство, същата е ирелевантна и не поражда право за ищеца–доставчик да извърши едностранна промяна на изготвените по-рано сметки за разход на електроенергия през посочения период. Не се установява и , че ответникът като абонат е знаел, че електромерът е бил отварян, че е знаел, че потребява електроенергия, която не се отчита изцяло от електромера. От събраните по делото доказателства не може да направи извод за виновни действия или бездействия на ответника, които да са рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия.

              Към 2011г. начисляването на сума като корекция на сметки за минал период е било и в противоречие с чл.13 на Директива 2006/32/ЕО от 05.04.2006г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, изискващ сметките да се изготвят въз основа на реалното енергийно потребление  и информацията да е представена по ясен и разбираем начин.

             Предвид неоснователността на иска, съдът намира претенцията на ответника за  разноски основателна.

             Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И :

           

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Енерго-Про Продажби“АД против М.Ф.К. *** установителен иск  696.80лв.-главница за доставена и ползвана ел.енергия в обект с аб.номер 13381032 и сумата 263.25лв. мораторна  лихва КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

           ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“АД, гр.Варна да заплати на М.Ф.К. сумата от 250лв./двеста и петдесет лева/ разноски по делото.

            Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: