Р Е Ш Е Н И Е
№61/17.03.2016
г.,гр.Разград
секретар : Д.Д.
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №1782 по описа за 2015г.
Искът е с правно основание чл.127 ал.2
от СК.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да определи
местоживеенето на детето Е., роден на ***г. при нея, на адреса на който живее в
гр.Разград, да й предостави упражняването на родителските права спрямо детето,
като определи режим на лични отношения между детето и бащата-да го вижда и
взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца и 20 дни през лятото.
Претендира още присъждане на издръжка за детето в размер на 200 лева, считано
от 01.10.2015г., ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска и разноски
по делото.
Ответникът с писмения си отговор и в съдебно заседание
оспорва предявените искове като неоснователни и настоява за отхвърлянето им. Заявява,
че с ищцата живеят в един недвижим имот, упражняват заедно родителските права
спрямо детето Е. и се грижат заедно за неговото отглеждане и възпитание.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: Страните по делото са родители на непълнолетния Е., роден
на ***г. от съвместното им съжителство, което датира от 1996г. Не се спори, че
и към настоящия момент, родителите на детето живеят в едно жилище, което
съгласно представения нотариален акт №143 т.111 рег.№5898 дело №438 от
15.07.2005г. на нотариус В.Тодорова , е собственост на ищцата-апартамент в гр.********,
бул.”******”, вх.**, ет.** с площ от 72,28 кв.метра, състоящо се от две спални,
дневна, кухня и сервизни помещения. Видно от показанията на разпитаните по
делото свидетели, както и от обясненията
на страните, дадени в съдебно заседание, които съдът съпостави с казаното от
детето Е. при изслушването му в съдебна зала, от раждането си до момента детето
Е. е отглеждан общо от двамата си родители. До преди една година бащата често е
пътувал зад граница по работа, внасял е коли в страната, отсъствал е по една,
две седмици, най-много месец от дома си. Изкарвал е добри пари и подсигурявал
финансово и детето, и майката. От края на 2014г., поради здравословни проблеми
е престанал да пътува и е започнал работа като продавач-консултант в авто-къща
в гр.Разград. Ищцата е започнала работа през м.септември 2015г. в хранителен
магазин като оператор и компютърна обработка. Поради честото отсъствие на
бащата от страната, непосредствените грижи по отглеждането на детето се
осъществявали от майката, тя е била тази която подпомагала детето в учебните
занимания, ходела е на родителски срещи. Бащата, освен с пари също участвал във
възпитанието на детето, придружавал го е на тренировки по футбол и други
спортни състезания. Всяка година детето, майката и бащата са ходели на почивка.
От една година в отношенията
между майката и бащата възникнали дразги и недоразумения, започнали и скандали,
като по молба на ищцата по ЗЗДН, с влязло в сила решение по гр.д.№885/2015г. по
описа на РРС е предприета мярка за защита спрямо нея заради оказан психически
тормоз, а именно, с решението ответникът е задължен е да се въздържа от
извършване на домашно насилие, като исканите мерки по чл.5 ал.1 т.2, т.3 и т.4
от ЗЗДН са отхвърлени. Родителите започнали да спят в отделни стаи, но ответникът
е продължил да плаща всички консумативни разходи за жилището-ток, вода,
отопление, такса за телевизия и интернет. Продължил е дава средства на детето
за ежедневни разходи-всяка сутрин по 4,5 лева на ден, да плаща всички
необходими дрехи за облекло и тези искани от детето, купувал му е скъпи
телефони и заплащал таксата им. Заедно с детето е ходел на пазар в гр.Русе, а
през зимната ваканция на почивка в гр.Банско за четири дни. Родителите ползват
обща пералня, общ хладилник, но поради възникналите между тях противоречия,
според съда, във връзка с общото ползване на жилището, начина на възпитание на
детето Е. и намалелите финансови средства, осигурявани преди от ответника,
престанали да се хранят заедно и да общуват като мъж и жена. Дължимите
родителски грижи, обаче, за детето Е. и двете страни продължават да
осъществяват заедно и поотделно, според конкретния случай. И двамата родители и
детето живеят в едно жилище и осъществяват ежедневни контакти с него.
Детето Е. е на близо 15 години, ученик е в 8-ми клас на
ПМГ”*********”-гр.Разград, при
изслушването му в съдебно заседание заявява, че иска да живее с майка
си. Съдът доби впечатление, че детето е разстроено от случващото се между
родителите му, упреква баща си за скандалите в къщи, изразява пренебрежително
отношение към него, но употребява заучени фрази и думи казвани от майката пред
общи приятели и близки-виж. показанията на св.К. П.
Този извод се налага и от постъпилия по делото социален
доклад на Д”СП”-гр.Разград-„ родителите притежават нужния родителски капацитет
и адекватно задоволяват базовите потребности на сина си”.
Пред вид изложеното съдът счита, че в случая, не са
налице предпоставките на чл.127 ал.2 във връзка с ал.1 от СК- двамата родители
живеят заедно, полагат грижи за детето заедно и поотделно, и пред вид характера
на настоящото производство целящо охраняване интереса на детето, което има
нужда от присъствието и вниманието и на двамата си родители, предявените искове
следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Безпредметно е
определяне на местоживеене, родителски права и издръжка на непълнолетното дете,
след като и двамата родители живеят в едно жилище и заедно се грижат за детето.
Пред вид
изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ искането на К.Д.М. с ЕГН-********** предявено
против Е.М.Е. с ЕГН-**********,*** за: определяне местоживеене на непълнолетния
им син Е. Е. Е. с ЕГН-**********, предоставяне упражняването на родителските
права спрямо детето и определяне на режим на лични отношения, както и за
присъждане на издръжка в размер на 200 лева, считано от 01..10.2015г., като
неоснователно и недоказано.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :