Р Е Ш Е Н И Е

Номер 67 11.03.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 2019/2015 г.

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД срещу А.Ц.М., с която са предявени искове за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 799 лв. по договор за кредит, 268,46 лв. възнаградителна лихва, уговорена в договора, сумата 83,52 лв. обезщетение за забава за периода 20.06.2014 г. – 11.07.2015 г. и законната лихва от датата на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК. Конкретни възражения срещу вземането не е посочил и във възражението по чл.414 от ГПК. В него прави искане за някакво прихващане, но същото не е заявено в срока по чл.131 и е неясно. В о.с.з., в хода на съдебните прения моли за разсрочено плащане.

Предявеният иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1287/2015 г. на РРС.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Между ищеца и ответника е сключен договор за кредит за покупка на стоки на 07.04.2014 г. за сумата 799 лв. Сумата на плащанията по договора е уговорена на 1067,46 лв. , като погасителните вноски са 24 на брой по 44,48 лв. всяка от тях. Представен е и касовия бон за закупената стока.

По делото не бяха представени никакви доказателства за заплатени по договора суми от страна на ответника.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявените искове са основателни и доказани. Между страните по делото е сключен договор за кредит, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сума, която последният трябва да върне със съответното оскъпяване с характер на възнаградителна лихва. С получаване на стоката ответникът е станал неин собственик и за него е възникнало задължението да върне сумата, която е платена за стоката на кредитора – ищец по делото ведно с договорената лихва, която в случая е в размер на 268,46 лв. /т.е. разликата между 1067,46 лв. – общата стойност на плащанията и 799 лв. – цената, платена за стоката/.

Тъй като ответникът не е заплатил нито една вноска по договора, са начислени и мораторни лихви, които също следва да бъдат заплатени от ответника.

По отношение на искането за разсрочване на задължението, компетентен да се произнесе по същото е настоящия съдебен състав, който установява и съществуването на вземането. По делото не бяха представени никакви доказателства за имотното състояние на длъжника или за наличие на други обстоятелства, водещи до необходимост от разсрочване на вземането. Тъй като същото бе заявено едва в хода на съдебните прения, съдът не е разяснил в доклада по делото необходимостта от представяне на такива доказателства. Тъй като се касае зае просрочено вече вземане, върху което текат лихви за забава, разсрочването на задължението не е в интерес на длъжника, тъй като и върху разсрочената част ще тече лихва за забава. Ето защо е необходимо след влизане в сила на съдебното решение длъжникът да се мобилизира, за да плати вземането си във възможно най-кратък срок, тъй като лихвата се начислява от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Тъй като искът за установяване дължимостта на вземането за разноски е недопустим, съдът следва да прекрати производството по този иск.

На ищеца следва да бъдат присъден направените в заповедното производство в размер на 325 лв., както и разноските по настоящото дело в размер на 425 лв. на основание чл.78 от ГПК.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Ц.М., ЕГН ********** ***, че същият дължи на БНП “Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, ЕИК 130697606 със седалище гр.София, общ.”Младост”, ж.к.”Младост 4”, “Бизнес Парк София”, сгр.14 сумата 799 лв. /седемстотин деветдесет и девет лева/, главница в качеството си на кредитополучател /потребител/ по договор за потребителски кредит за покупка с № CRED 10672353, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2015 г. до окончателното й изплащане, сумата 268,46 лв. /двеста шестдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки/ договорна лихва и сумата 83,52 лв. /осемдесет и три лева и петдесет и две стотинки/ обезщетение за забава за периода 20.06.2014 г. – 11.07.2015 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение №2030/24.07.2015 г. по ч.гр.д.№1287/2015 г. на РРС.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от “Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, ЕИК 130697606 със седалище гр.София, общ.”Младост”, ж.к.”Младост 4”, “Бизнес Парк София”, сгр.14 срещу А.Ц.М., ЕГН ********** *** за установяване задължението за заплащане на сумата 325 лв. разноски по ч.гр.д.№1287/2015 г.

ОСЪЖДА А.Ц.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, ЕИК 130697606 със седалище гр.София, общ.”Младост”, ж.к.”Младост 4”, “Бизнес Парк София”, сгр.14 сумата 325 лв. /триста двадесет и пет лева/ разноски по ч.гр.д.№1287/2015 г. по описа на РС Разград и сумата 425 лв. /четиристотин двадесет и пет лева/ разноски по настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №1287/2015 г. на РРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: