Р Е Ш Е Н И Е
Номер 110 24.03.2016
г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На петнадесети март две хиляди
и шестнадесета година
В
публично заседание в състав:
Председател: Светлана Чолакова
секретар
П.Т.
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2081 по описа
за
Производството е с правно основание
чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ.
Депозирана
е искова молба от С.Х.К. с която са предявени обективно съединени искове срещу
ЦДГ “П” с.Е., за отмяна на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, за възстановяване на преди заеманата
длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без
работа в резултат на уволнението в размер на 3300лв. за срок от 6 месеца, както
и за обезщетение в размер на 550лв. на основание чл.222 ал.1 от КТ. Иска
разноски. Сочи, че работил при ответника като домакин, в последните години
съвместявал длъжността ЗАТС. На 20.10.2015г. докато бил в отпуск поради
заболяване, му било издадено предизвестие №40/20.102.2015г. и Заповед
№41/20.10.2015г., за прекратяване на трудовото правоотношение, в последната
посочено, че основание за това е съкращаване на щата. Твърди, че на 14.10.2015г.
МО е утвърдило щатно разписание с длъжност 1/2 ЗАТС и 1/2 домакин. По поискано
от Инспекцията по труда разрешение от ответника за прекратяване на
правоотношението, последната е отказала да предостави разрешение, независимо от
това и периода на болнични от 12.10.2015г. до 25.10.2015г., ответникът е
прекратил същото.
Ответникът депозира отговор, намира
исковете за неоснователни, твърди, че в поименно щатно разписание от
15.10.2015г., съществуващата преди това заемана от ищеца длъжност е премахната,
създадена е нова длъжност, премахната е изцяло трудовата функция на съкратения
служител, създадена нова длъжност, включваща функции, различни от тези на
премахнатата. Промяната е извършена с оглед приемането на Образец №2 за
учебната 2015/2016г. Било направено искане до ДИТ за издаване на разрешение за
уволнение на служителя, на което бил получен отговор.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: Ищецът работи в ответната детска градина по трудово правоотношение,
като съвместявал длъжността ½ домакин и ½ ЗАТС/Завеждащ
административно-техническа служба/.
С предизвестие от 20.10.2015 г., директорът
на ответната детска градина уведомил, че след изтичане на 30 дневен срок
трудовото правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328, ал.1 т.2, пр.2
от КТ поради “съкръщаване в щата”. Със заповед №41/20.10.2015г. било прекратено
трудовото правоотношение, която ищецът отказал да приеме при връчването,
трудовото правоотношение било прекратено, считано от 20.10.2015 г. поради
съкръщаване в щата.
Според представеното щатно разписание към
15.09.2015г. длъжността на ищеца е съществувала, а видно от щатно разписание
към 15.10.2015г. длъжността “1/2 домакин, ½ ЗАТС” липсва, на нейно място
е създадена нова длъжност “1/2 счетоводител, 182 работник в кухнята”. Длъжностно
разписание е утвърдено от директора на детската градина. Промяната е приета с
решение на ОС на колектива от 14.10.2015г., видно от приложения протокол,
поради необходимост от работник в кухнята и от служител със счетоводно
образование. Доклад за настъпили промени в щатното разписание от 15.10.2015г. и
актуализирани данни в Списък обр.№2 са регистрирани в инф. система на
образованието на 27.10.2015г. РИО, който е съгласувал промяната в Списък обр.2, което се установява от писмо
на РИО Разград №РД19.2-1371
/02.03.2016г. От приложените болнични листи №№Е20152825325, Е20152В25328 се
установява, че от 12.10.2015 до 25.10.2015г. ищецът е бил в отпуск поради
временна неработоспособност. По направено искане от страна на ответника за
издаване на предварително разрешение или отказ за уволнение на ищеца, видно от
писмо изх. №218310/19.10.2015г. на основание чл.333 ал.1 т.4 от КТ ДИТ Разград
не е дала разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца
През м.09.2015г. – последният отработен цял месец
от него при ответника ищецът е получил брутно трудово възнаграждение от 456 лв.
Ищецът е
регистриран в Бюрото по труда като безработен.
Приложени са амбулаторни листи и направления от 12.10.
2015г. и от 19.10.2015г.
От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза по искане на ответника, се установява, че .в
резултат на получена бъбречна криза/колика/ изразяваща се със силни болки в
лявата поясна област и по хода на уретера/пикочопровода/, със смущения в
уринирането, фебрилитет, оцветяване на урината в червен цвят ищецът е бил с
болничен лист за временна нетрудоспособност от 12.10. до 25.10.2015г.,
Болничните листи са издадени от личния лекар след проведени консулти с хирург и
уролог и проведени изследвания. В с.з. вещото лице пояснява, че според
приложената медицинска документация, ищецът е имал оплаквания, които налагат да
бъде в болничен. Направена е проверка при уролога, консулта при него е направен
на датата, на която е издаден амбулаторния лист.
Въз основа на така
установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи: Предявените иск за признаване, че
уволнението, осъществено със заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение 41/20.10.2015г. е основателен и доказан. При спор работодателят
е този, който следва да докаже, че упражненото от него потестативно право на
прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразно - че са били налице
предвидените в закона материално правни предпоставки за това и че при
осъществяването му са спазени всички правила. В случая бе установено, че
действително е налице съкръщение в щата – реално премахване, считано от
определен момент за в бъдеще на определена бройка, длъжност, което е извършено
от работодателя по съответния ред. Действително според чл.70 и сл. на Наредба
№4/16.04.2003 г. на Министъра на образованието числеността на персонала в
системата на народната просвета се утвърждава за детската градина в списък –
образец №2 за текущата учебна година, като всяка промяна в същия в детските
градини прилагащи системата на делегираните бюджети се утвърждава от директора
след съгласуване с началника на РИО - чл.70 ал.4. В правомощията на директора
на детската градина като работодател е да определи числеността на персонала,
след съгласуване с началника на инспектората. В случая такова съгласуване е
извършено, видно от разменената кореспонденция. Поименното щатно разписание към
15.10.2015г. е утвърдено от директора на ЦДГ, като новото щатно разписание
влиза в сила след утвърждаването му от същия. За това не е необходимо
съгласуване с началника на РИО - това няма значение и не е елемент от
фактическия състав по утвърждаване на щатното разписание – в т.см. е практиката
на ВКС – ТР №4/2011г. на ОСГК. При наличието на реално съкращаване в щата обаче,
ответникът не е спазил процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение
и по-специално не е получил съгласие за това от ДИТ, което се основава на
изричната разпоредба на чл.333 ал.1 т.4 от КТ, установяваща императивното
изискване на предварителното съгласие от инспекцията по труда, за да може
работодателят за уволни работника, поради соченото от него основание –
съкръщаване в щата. Хипотезата на чл.333 ал.1 т.4 от КТ се обуславя от вече
разрешен отпуск, чието ползване е започнало. Отпускът по болест се разрешава от
здравните органи с издаване на болничен лист. Към момента в който е връчена
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – 20.10.2015г., като в
нея е посочено, че е в сила от същата дата, ищецът е бил в отпуск по болест, за
което е уведомил работодателят/видно от болничния лист на л.31, с отразен
входящ номер от 19.10.2015г./. В случая ДИТ Разград не е дала разрешение за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, видно от писмо изх.
№218310/19.10.2015г. Поради което главният иск за признаване незаконността на
уволнението е основателен и следва да бъде уважен, съответно да бъде отменена
атакуваната заповед за прекратяване на трудовия договор.
С оглед изхода на
главния иск е основателен и искът ищецът да бъде възстановен на предишната
работа на длъжност – “1/2 ЗАТС, ½
домакин”.
Същият има право и на
обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа
след уволнението. Оставането без работа в настоящия случай е удостоверено с
писмени доказателства, издадени от БТ, което не бе оспорено от ответника.
Размерът на обезщетението следва да се изчисли на базата на брутно месечно трудово
възнаграждение от 456 лв., за чийто размер не се спори и бе признат от ищеца в
с.з. Същото следва да бъде присъдено от първоинстанционния съд от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение до датата на провеждане на последното
съдебно заседание по делото – 15.03.2016г. ,тъй като съдът следва да вземе
предвид всички факти, осъществили се до този момент и е в размер на 2204 лв./за
4 месеца и 25 работни дни/. Сумата
следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска. В останалата част този иск следва да бъде отхвърлен като недоказан. По
отношение на претенцията в размер на 550лв. по чл.222 ал.1 от КТ - обезщетение
за оставане без работа при уволнение, поради съкращаване на щата, намира
следното: Недопустимо е кумулиране на обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, с това по
чл.225 ал.1 от КТ - обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение. В случая не е дължимо тъй като не е осъществен фактическия състав,
предвид уважаването на първия иск за признаване на уволнението за незаконно, поради
което е налице хипотезата на чл.225 ал.1
от КТ, като последната претенция за заплащане на обезщетение в размер на 550лв.
на основание чл.222 ал.1 от КТ, следва да се отхвърли.
По отношение на
искането на ищеца за заплащане на направените разноски – 400лв. за адвокатски
хонорар, съдът намира същото за неоснователно. Само заплатените разноски за
адвокатско възнаграждение отразени ката такива в договора за правна помощ
следва да се присъдят, като в т.см. ТР
№6/2012г. на ОСГТК. В случая от приложения на л.51 договор между ищеца и
процесуалния му представител, е видно, че е договорено, но не и изплатено
възнаграждение от 400лв.
На основание чл.78
ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от
иска. В случая са уважени три от претенциите, а в договора за правна помощ
заплатената от ответника сума за адвокат в размер на 420лв., без да е упоменат размера
на заплатената сума по отделните претенции, поради което ищецът дължи за
разноски сумата 105лв./1/4 от 420/
За двата неоценяеми иска ответникът следва да
заплати по сметка на РРС държавна такса от по 30 лв., а за оценяемия – 88 лв.
или общо 148лв.
Разноски по делото от
бюджета на съда не са направени.
Воден от гореизложеното,
Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението, наложено на С.Х.К.,
ЕГН********** със заповед №41/20.10.2015 г. на директора на ЦДГ “П” с.Е.,
община Цар Калоян, ул.***, ЕИК000501723 за НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и го ВЪЗСТАНОВЯВА
на преди заеманата длъжност “1/2 ЗАТС,1/2 домакин”.
ОСЪЖДА ЦДГ “П” с.Е., община Цар Калоян,
ул. ***, ЕИК000501723 ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.К., ЕГН********** сумата 2204лв. /две хиляди двеста и четири лева/ обезщетение
на основание чл.225 ал.1 от КТ за периода 21.10.2015 г. -15.03.2016 г. вкл.
ведно със законната лихва от 30.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата
и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата част до първоначално предявения размер.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Х.К., ЕГН********** ***, ЕИК000501723 за
заплащане на обезщетение на основание чл.222 ал.1 от КТ в размер на 550лв.
ОСЪЖДА С.Х.К., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на ЦДГ “П” с.Е.,
община Цар Калоян, у***, ЕИК000501723 сумата 105лв./сто и пет лева/ за разноски
ОСЪЖДА ЦДГ “П” с.Е, община Цар Калоян, ул. ***,
ЕИК000501723 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС за държавна такса 148лв. /сто
четиридесет и осем лева/.
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: