Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
гр. Разград 21.03.2016
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 25.02.2016 г., проведено в състав:
Районен
съдия: Атанас Христов
при участието секретаря Д.Д., като
разгледа докладваното от съдия гр.
дело № 2137 по описа на Разградски
районен съд за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
422 вр. с чл.
415 и чл.
124 и сл. ГПК, във вр. чл. 274, ал.1, т.1 КЗ /отм./.
Образувано е въз основа на искова молба от
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК 121265113, Седалище и
адрес на управление: гр. София 1592, район Искър, бул. " Христофор
Колумб" No 43, тел.: 02/9651525, факс: 02/9651526, Електронна поща: office@euroins.bg, Интернет страница: www.euroins.bg, със седалище и
адрес на управление София, 1000, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4, законен
представител: А. Й. П., Изпълнителен директор, Д. С. Д., Прокурист, Й. Ц. Х., Р.
Г. Б., П. В. А., начин на представляване: съвместно от всеки двама от
изпълнителните членове на управителния съвет или от всеки един от
изпълнителните членове на управителния съвет съвместно с прокуриста на
дружеството, чрез пълномощника юрисконсулт Б. И., против Е.Ф.А., ЕГН **********,***
и настоящ адрес ***.
за която сума е
издадена заповед № 2523 от 11.09.2015г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1588/2015г. по описа
на Районен съд – Разград.
Сочи че вземането е ЧАСТИЧНО предявено от общата сума
от 47 577.27 лв. Вземането произтича от следните обстоятелства: договор за
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите в “ЗД Евроинс”АД за
автомобил “Фолксваген Голф” с ДК №**** за периода 25.03.2009 г. – 25.03.2010
г., причинено ПТП от А. на 29.06.2009 г. като водач на застрахования автомобил
в гр.Бремен, Германия с имуществени вреди – 5 повредени автомобила и телесна
повреда на пешеходец, с концентрация на алкохол в кръвта на водача А. от 1,71
промила. Сочи, се че ищецът е заплатил сумата 24 325,87 евро на 02.07.2010
г. като застрахователни обезщетения на пострадалите. Сумата е изплатена по
заведена при ищеца щета № 7000002243. Излага подробни съображения. Претендира
разноски както в исковото така и в заповедното производство. В последствие,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. И. депозира писмена молба, с
която поддържа исковата си претенция, излага подробни съображения и претендира
разноски /л. 183-185/.
Ответникът, чрез
пълномощника си адвокат К.К. ***, депозира отговор на исковата молба. Намира
исковата молба за нередовна, тъй като не е ясно по кой № щета се претендира, а
исковата претенция е изцяло неоснователна и недоказана. В открито съдебно
заседание, при редовност в призоваването ответника не се явява. Явява се
пълномощника му адвокат К.К. ***, който сочи, че исковата претенция е
недопустима, а по същество неоснователна и недоказана и излага подробни
съображения.
По възражението за нередовност, тъй като иска не е
конкретизиран.
Съдът намира същото за неоснователно,
тъй като изрично в исковата молба е посочен № на щетата по която е извършено плащането – 7000002243.
Конкретизирано е и че се касае за регресно вземане на заплатени от
застрахователя - ищец обезщетения по застраховка "Гражданска
отговорност".
Съдът,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По
делото е приложено заповедно дело №1588/2015 г. по описа на РРС, съгласно което
същото е образувано по заявление от 15.06.2015 г. с вх. № 3036417 г. по описа
на Софийски районен съд, където е било образувано ч.гр.д. № 33749/15г.,
изпратено по подсъдност на РРС. РРС е уважил заявлението като е издал заповед
за сумите и на основанията, на които е предявен иска. Срещу заповедта в срока
по чл. 414 ГПК длъжника е подал възражение, а в срока по чл. 415 ГПК заявителя
е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По
делото са приети полица по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите – валидна в ЕС” № 071090071964/25.03.2009 г., за процесния автомобил Фолксваген Голф с рег. № **** /л.164/.
Сключена е между ищеца и М. Е. Ф., за която не се спори, че е дъщеря на
ответника Е.Ф.А.. В полицата е отразено, че застраховката е валидна от 00.00
часа на 26.03.2009г. до 24.00 ч. на 25.03.2010г. Плащането било уговорено на 4
вноски, като първата е в размер на 40.50 лв. до 25.03.2009г., втората вноска от
40.50. лв. до 25.06.2009г., третата вноска от 40.50 в. до 25.09.2009г., а
четвъртата от 40.50 лв. – до 25.12.2009г.
Към датата на сключването на застраховката
– 25.03.2015г. е платена единствено първата вноска от 40.50 лв. и още 11.40 лв.
за вноска ГФ+стикер + обезпечителен фонд, т.е. общо 51.90 лв. /л. 162 и л.
164/. По делото е безспорно, че други суми по застраховката /останалите дължими 3 вноски от по 40.50
лв./ не са заплащани.
Не се спори по делото, че М. Ф. е
собственик на въпросното МПС – л.а. Фолксваген Голф с рег. № *****.
Видно от приложената призовка до М. Ф., е
че процесния автомобил Фолксваген Голф е бил иззет /л. 45/
Видно от писмо от полиция за защита на
водите и пътна полиция VW 11/Комисарият по пътно движение в Германия, гр. Бремен, е че процесния
автомобил Фолксваген Голф с рег. № *** е бил освободен за предаване за отпадъци
/л. 43/.
От събраните по делото доказателства, в
т.ч. и от заключението на назначената по делото съдебна експертиза, което съдът
кредитира изцяло като вярно и задълбочено, неопровергано от другите събрани по
делото доказателства, се установява, че на 29.06.2009г. към 22.30 ч. в района
на гр. Бремен ФР Германия, ответника като водач на МПС л.а. Фолксваген голф с
ДК№ ****, загубил управлението и реализирал ПТП с 5 паркирани автомобила и един
пешеходец, в следствие на което са настъпили имуществени щети по автомобилите и
неимуществени за пешеходеца. Вещото лице сочи, че в издадения от Германската
полиция Протокол е отбелязано, че водачът е управлявал МПС, с концентрация на
алкохол в кръвта 1.71 промила. /л.172-181/. В о.с.з. вещото лице сочи, че този
протокол не е приложен по делото, но му е бил представен от ищцовата страна при
проверка в счетоводството му. В експертизата се сочи, при ищеца е заведена щета
№ 7000002243. Стойността на разходите за ремонт на автомобилите увредени от
ответника е в размер на 12 310.47 евро, равностойност на 24 077.19
евро.
Видно от платежно нареждане № GEN-1669877/178386 от „Банка
Пиреос България“ АД, е че на 02.07.2010г. ищецът превел по процесната
щета № 70 02243 до „InterEurope
AG” в Германия сумата от 24 325.87 евро
/л.7/.
С
оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По
възражението за недопустимост на настоящото производство, тъй като с
Решение от 23.06.2014г. на Областен съд
Бремен в Германия, по дело № 500 IN 20/14, е
обявено производство по несъстоятелност относно ответника, по Регламент (ЕО) №
1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност.
В представеното Решение лицето не е посочено с трите му имена,
липсват и допълнителни индивидуализиращи белези като ЕГН, а и за посочения в
решението адрес липсват доказателства да е на ответника. Ето защо, съдът приема
за недоказано твърдението на ответника, че това решение касае именно ответника.
Поради гореизложеното съдът не обсъжда това Решение и намира за неоснователно
възражението за недопустимост на настоящото производство.
Предявени
е иск с правно основание чл. 422
вр. с чл.
415, ал.2 и чл.
124 ГПК вр. с чл.
274, ал.1, т.1 КЗ /отм./, вр. с чл. 86
ЗЗД - иск за установяване съществуване на вземане на застраховател срещу
застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" (ГО), причинил
вреди на ІІІ-то лице от деликт, който е застрахователно събитие, при което
ответникът е управлявал МПС след употреба
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, застраховано при ищеца по застраховка "ГО", за
които застрахователят е платил обезщетение в размер 24 325.87 евро, за част от които вземания е издадена заповед по реда на
глава ХХХVІІ от ГПК.
При
този иск в тежест на ищеца е да установи, че с ответника са били обвързани от
валидно правоотношение по "ГО", че през време на същото е настъпило
застрахователно събитие, като ответникът е увредил ІІІ-то лице, при което
събитие ответникът е управлявал МПС след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма, отделно следва да установи плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя - ищец в размер на пазарната им
стойност към настъпване на събитието.
Правото
на застрахователя да иска от застрахованото при него лице, причинило вредата в
хипотезата на чл.
274 от КЗ /отм./, след плащането на застрахователното обезщетение, е
регресно право. Това право е предвидено само за един вид имуществена
застраховка - Гражданска отговорност на собственици, ползватели, водачи на МПС.
Това право е специално предвидено в закона. При тези хипотези застрахователят е
освободен от задължение да покрие вреди, претърпени от застрахован, но той е
длъжен да изплати на пострадал обезщетение за вредите, претърпени в следствие
на поведението на застрахования. От момента, в който е удовлетворил третото
увредено лице, в полза на застрахователя е възникнало регресното му право срещу
деликвента да му възстанови платеното застрахователно обезщетение. (В този
смисъл Решение № 279 от 29.05.2007 г. на
ВКС по т. д. № 1037/2006 г., ТК).
За
да възникне регресното право на застрахователя по имуществена застраховка е
необходимо кумулативно наличие на предпоставките: валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" към момент на
възникване на деликтна отговорност на застрахования към ІІІ-то лице, поради
причиняване на застрахователно събитие, при което застрахован е провел поведение
попадащо в хипотеза на чл. 274
от КЗ, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в размер на
пазарната стойност на вреди към настъпване на събитието, за които предпоставки
ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.
Хипотезата
на разпоредбата на чл.
274, ал.1, КЗ /отм./ урежда като предпоставка за възникване на правото на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" да търси
връщане на изплатено от него обезщетение за вреди причинени от застрахован на
ІІІ-то лице, поведение на застрахования, след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма. В доказателствена тежест на
застрахователят е да установи по делото това поведение на застрахования.
В
конкретния случай от събраните по делото доказателства, включително и от
заключението на експертизата, по делото е установено че процесното ПТП е
настъпило от противоправно поведение на ответник, който е нарушил правила за
движение след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
При
така възприетото съдът приема, че отговорността на ответника към ищец по чл. 274
от КЗ /отм./ следва да се ангажира за изплатени от ищеца обезщетение за
вреди от това ПТП.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че по делото е установено валидно
възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на претендираната сума,
представляващи стойност на вреди причинени от ответника на ІІІ-то лице при
управление на МПС, застрахован при ищеца по застраховка "ГО"
причинени при ПТП, след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и за които вреди ищецът е изплатил обезщетение на увредено
лице.
Доколкото
по делото не са ангажирани доказателства от ответника, че е погасил
задълженията, то съдът приема че следва да уважи иска изцяло.
По
възражението на ответника, че към 29.06.2009г. процесната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите
– валидна в ЕС” е била прекратила действието си с оглед неплащането на втората
и следващите вноски.
Както вече се посочи, застраховката ГО /л.164/ към датата на сключването й – 25.03.2009г. била
заплатена първата вноска. Следващата е следвало да бъде заплатена до
25.06.2009г., но плащане не е било направено. Съгласно КЗ /отм./:
Чл. 202. (1) „В случаите на разсрочено
плащане вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в
застрахователния договор. При
неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят
може да намали застрахователната сума, да измени договора или да го прекрати.
(2)
Застрахователят може да упражни
правата по ал. 1 не по-рано от 15 дни от
датата, на която застрахованият е получил писмено предупреждение.
Писменото предупреждение ще се смята връчено и когато в застрахователната
полица застрахователят изрично е посочил кое от правата по ал. 1 ще упражни
след изтичането на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска.”
В процесната полица застрахователят изрично
е посочил че при неплащане след изтичането на 15-дневния срок от датата на
падежа на разсрочената вноска, договорът се прекратява.
Ето защо, към датата на деликта –
29.06.2009г., въпреки пропуснатото плащане с падеж 25.06.2009г., относно
процесното МПС е имало действаща застраховка ГО /договорът не е бил прекратен
към датата на деликта, тъй като не са изтекли 15 дни от падежа на втората
вноска, която не е била заплатена/.
По
възражението на ответника, че не е доказано обстоятелството, че ищецът е
извършил плащане по процесната щета.
На лист 7 от делото се намира платежно
нареждане № GEN-1669877/178386 от „Банка Пиреос България“ АД от което е видно, че ищецът е извършил
банков превод до „InterEurope AG” в Германия на сумата от 24 325.87 евро по процесната щета № 70 02243.
Ето защо, съдът приема възражението за
неоснователно.
По
възражението на ответника, че вземането на ищеца е погасено по давност.
Въпросът за погасителната давност спрямо регресните искове на
застрахователя е разрешен със задължителна за съдилищата практика на ВКС,
постановена по реда на чл.290 ГПК – Решение № 131/07.10.2011 г. по т.д.№
806/2010 г. на ВКС, І т. о., Решение № 70/23.06.2011 г. по т.д.№ 624/2010 г. на
ВКС, І т. о., решение № 144/26.01.2010 г. по т.д.№ 532/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.
и др., в които е прието, че регресните искове на застрахователя по чл.274 КЗ се
погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност, която започва да тече от момента, в който
застрахователят изплати обезщетението на правоимащото лице. Регресното право на
застрахователя срещу деликвента възниква по силата на закона, а не по силата на
застрахователния договор, обвързващ застраховащ и застрахован, поради което не
възниква от датата на застрахователното събитие (увреждането), а от момента на
плащане на обезщетението на увреденото лице. Предвид това, искът на
застрахователя, насочен към виновния водач за плащане на изплатеното
застрахователно обезщетение, се погасява с общата петгодишната давност по чл.110 ЗЗД, която започва да тече от
момента плащането, с което възниква и самото регресно право, а не от датата на
деликта (в този смисъл и ППВС № 7/ 1977 г.).
Плащането от страна на ищеца е извършено
на 02.07.2010 г. /л.7 долу/.
Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в СРС на 15.06.2015 г. /л.2 от дело СРС/, т.е. преди изтичане на 5 г. от
плащането. Ето защо, възражението за изтекла погасителна давност се явява
неоснователно.
С
оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се
постави в тежест на ответника, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК и той следва да бъде осъден да заплати на
ищеца за разноски в исковото производство сумата от 3 269.06 лв., състояща се от следните суми: сумата от 960 лв. разноски за държавна такса /л.4/,
сумата от 396.06 лв. разноски за възнаграждение
на вещо лице /л.156/, сумата от 663 лв. разноски за превод на представените по
делото документи /л. 8-9/ и сумата от 1 250 лв. представляваща адвокатско
възнаграждение, тъй като ищецът се защитава от юрисконсулт, на осн. чл. 78,
ал.8 ГПК.
С оглед изхода от спора, ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските сторени в заповедното
производство, на осн. чл. 78, ал.1 във вр. с ал.8 ГПК, както следва: сумата от 960 лв. разноски по делото за заплатена
държавна такса, както и сумата от 1 250
лв. представляваща адвокатско възнаграждение, тъй като заявителя се защитава от
юрисконсулт.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
-
24 000 лв. /двадесет и четири хиляди лева/ представляваща
частичен иск от общо сумата 47 577.27 лв. за регресно вземане на заплатени
от застрахователя - ищец обезщетения по застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите – валидна в ЕС” № 071090071964/25.03.2009 г., за автомобил
Фолксваген Голф с рег. № ****, за ПТП на 29.06.2009 г. в гр. Бремен,
Германия, ведно със законната лихва от 15.06.2015
г., до окончателното изплащане на сумата, на осн чл. 422 ГПК във вр. с чл.
274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ и чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.Ф.А., ЕГН **********,***
и настоящ адрес ***, да заплати
на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК 121265113, Седалище и
адрес на управление: гр. София 1592, район Искър, бул. "Христофор
Колумб" No 43, тел.: 02/9651525, факс: 02/9651526, Електронна поща: office@euroins.bg, Интернет страница: www.euroins.bg, със седалище и
адрес на управление София, 1000, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4, законен
представител: А. Й. П., Изпълнителен директор, Д. С. Д., Прокурист Й. Ц. Х., Р.
Г. Б., П. В. А., начин на представляване: съвместно от всеки двама от
изпълнителните членове на управителния съвет или от всеки един от
изпълнителните членове на управителния съвет съвместно с прокуриста на
дружеството:
-
сумата от 3 269.06
лева /три хиляди двеста шестдесет и девет лева и шест стотинки/, представляващи деловодни разноски в настоящото исково
производство, на осн. чл. 78, ал.1 и ал.8
ГПК,
-
сумата от 960 лв.
/деветстотин и шестдесет лева/ представляващи разноски за заплатена държавна такса по заповедното
производство по ч.гр.д. № 1588/2015г. по описа на Районен съд – Разград, както и сумата от 1 250
лв. /хиляда двеста и петдесет лева/ представляващи адвокатско възнаграждение по заповедното
производство по ч.гр.д. № 1588/2015г.
по описа на Районен съд – Разград, на осн. чл. 78,
ал.1 и ал.8 ГПК,
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да
се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :