Р Е Ш Е Н И Е
Номер
134 29.03.2016 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На
двадесет и девети март две хиляди
и шестнадесета година
В
открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
Секретар Ж.Р.
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. 2138/2015 г.
Производството
е с правно основание чл327 от ТЗ във вр.
с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от “Н.-Н. Н.”
ЕТ със седалище гр.Лозница срещу “Опитна
станция по земеделие” гр.Лозница, с която
са предявени обективно съединени искове за заплащане на сумата
4995,60лв., стойност на закупени от стоки, по две фактури сумата 287,67 лв.,
обезщетение за забава от 28.01.2015г. до 07.12.2015 г. и законната лихва от
датата на подаване на исковата молба, иска и разноски. Сочи, че с ответника
сключили неформален договор за покупко-продажба на стоки, за което били
издадени фактури №№0100000198/28.01.2015г на стойност 2196 лв
и 0100000306/07.08.2015г. на стойност 2799,60 лв., като стоките били
предадени на купувача в
деня на издаване на данъчните фактури. Плащането следвало да стане чрез
банков превод, но ответникът не сторил това и след проведени множество
разговори.
Ответникът не заявява становище по
исковете.
Предвид искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът счита, че
предпоставките за постановяване на същото са налице – на ответника му е указана
тази възможност, той не е представил становище и не е изпратил представител в
с.з. и от представените доказателства може да се направи вероятен извод, че
искът е основателен.
Основателно е и искането на ищеца за
присъждане на съдебни разноски, в размер на 729,83лв.
По гореизложените съображения, съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “Опитна станция по земеделие”
гр.Лозница, ЕИК ***, седалище гр.Лозница ул. Д. № ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Н.-Н. Н.” ЕТ, ЕИК ***
със седалище гр.Лозница, ул. П. К. № ***,
сумата 4995,60
лв. /четири хиляди деветстотин деветдесет и пет лева и шестдесет стотинки/
представляваща цена на доставена и незаплатена стока по фактура
№0100000198/28.01.2015
г. и по фактура №0100000306/07.08.2015 г., ведно със законната
лихва от 07.12.2015
г. до окончателното и изплащане, сумата 287,67 лв
/двеста осемдесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки/ мораторна лихва за
забава при изплащането на главниците по двете фактури от 28.01.2015 г.
до 07.12.2015
г., и сумата 729,83
лв. /седемстотин двадесет и девет лева и осемдесет и три стотинки/ за
разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване като постановено при условията на чл.239
от ГПК. Препис от същото да се изпрати на ответника.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: