Р Е Ш Е Н И Е

Номер 88 21.03.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На първи март две хиляди и шестнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Чолакова

Секретар Д.Д.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 2312/2015 г.

Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от Банка ДСК ЕАД срещу С.Н.С., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 587,28лв. главница, сумата 120лв. такса, сумата 40,19лв. лихва за периода от 08.03.2015г. до 20.08.2015г., 5,07лв. лихвена надбавка за периода от 08.02.2014г. до 20.08.2015г., 0,64лв. лихвена надбавка от 17.08.2015г. до 20.08.2015г., ведно с разноските по заповедно производство. Сочи, че с ответника е сключен договор за текущо потребление на 13.06.2013г., като банката предоставила на същия банков кредит в размер на 1450лв. Поради допусната забава в плащането на уговорените месечни анюитетни вноски над 90 дни на основание чл.19.2 от Общите условия, считано от 17.08.2015г. кредитът е станал предсрочно изискуем, като от тази дата е започнало олихвяването му със санкционираща лихва предвидена в чл.19.1. Ответницата била уведомена за дължимата сума с писмо изх. №07-20-1177/18.06.2015г. По ч.гр.д. №1450/15г. на РРС са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за процесните суми.

В предоставения срок ответната страна, действаща лично и със съгласието на своята майка и попечител оспорва иска, твърди, че договора е недействителен. Прави възражение, че е нищожен поради липса на воля и съгласие на основание чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД, както и унищожаем на основание чл.31 ал.1 вр. с чл.27 вр. с чл.32 ал.3 от ЗЗД, т.к. не е разбирала и могла да ръководи действията и постъпките си. Сочи, че боледува от психиатрично заболяване от 1998г. – Параноидна шизофрения с редица усложнения, налага се многократна хоспитализация и лечение, включително и принудително, като заболяването е достигнало степен на хронифициране. За периода от 2012 г. до настоящия момент е била хоспитализирана 16 пъти, два месеца преди сключването на договора състоянието се влошило, проявявала безпричинна агресия към близките си, теглела заеми от всякакви банки и финансови институции, не се знаело къде и за какво харчи изтеглените пари. С решение №59/04.10.2013г. по гр.д. №200/13г. на РОС била поставена под ограничено запрещение.

Предявеният иск е допустим, предвид направеното възражение от страна на длъжника - ответник за дължимостта на сумата по заповедното производство.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: На 13.06.2013г. е сключен с ответника договор за текущо потребление, като е предоставен кредит в размер на 1450лв. Поради забава в плащането на уговорените месечни вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 17.08.2015г., като до ответницата е изпратено уведомление получено от нея на 13.07.2015г. По ч.гр.д. №1450/29015г. са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми, за което е постъпило възражение от ответницата чрез нейната майка. С решение по гр.д.200/2013г. на РОС влязло в сила на 05.12.2013г. същата е била поставена под ограничено запрещение.

По искане на ответната страна са разпитани свидетелите Ан. Ив. и Ст. Ст. Св. Ив. сочи, че познава ответницата от малка, от 20 години страда от психично заболяване, многократно е влизала на лечение, не знае къде се намира. Цяла година си събирала багажа в чанта опакован в готовност да тръгне някъде, но не знаела къде. Имало случаи през нощта излизала с чантите, тръгвала нанякъде и на автогарата се обаждала на майка си да я прибере. През 2013г. тръгнала за София и от там се обадила на майка си да и прати пари. Имало моменти, когато крещи, в следващ момент се смее. Писала до главния прокурор за издирва децата си, а тя нямала деца, писала до полицията, че има милиони в банките. Агресивна била понякога към майка си. След тегленето на кредита е влязла в психото в Бяла. Теглела много кредити – бързи, като от ДСК е най големия. Като си вземела пенсията, я харчела за ненужни вещи, когато нямала пари ставала агресивна. Св. Ст. първи братовчед сочи, че откакто ответницата се върнала от София, където учела не била добре. Гонела майка си, лятото не искала да се прибира, стояла по пейките, защото виждала духове в къщи. Лежала доста пъти в болница. На моменти избухвала. Имала мания да тегли заеми към всички мобилни оператори имала договори. Парите харчела за глупости, като си вземела пенсията, на другия ден нямало нищо от нея.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно психиатрична експертиза се установява, че ответницата се води в регистрите на ОП към МБАЛ Разград от 1998г. Страда от сериозно и тежко протичащо психично заболяване, а именно Параноидна шизофрения. За периода непосредствено преди, по време и след сключване на договора 13.06.2013г., е била в трайна психотична декомпенсация на заболяването с наличие на качествени нарушения в мисленето, волята, възприятията и Аз-ови разстройства. Към състоянието и поведението си не е имала критично отношение и тези болестни симптоми изцяло са определяли поведението и. Това състояние изцяло покрива критериите за “продължително разстройство на съзнанието” и не и позволява да разбира и ръководи постъпките си. Състоянието, в което се е намирала не се характеризира с груба дезорганизираност и може да остане незабелязано в ежедневното общуване. Наличието му може да се установи по поведенчески белези и на база словесна комуникация от човек с нужните познания в областта. В с.з. пояснява, че наличието на халюцинации и налудности, за каквито състояния сочат в показанията си разпитаните свидетели, покриват критериите и тя не може да разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си, ограничават дееспособността. Поради тази причина е поставена под ограничено запрещение. Има периоди след болничното лечение, да се постига намаляване на интензитета на дезинтегритета и може да функционира до степен, че ако човек не е специалист, не може да разбере за заболяването и... Липсва съзнание за болест. Прогнозата е неблагоприятна и ще се влошава въпреки честите лечения. Няма я логичната мотивация, че парите и трябват за нещо, просто ги харчи за ненужни предмети, не разбира последиците от заем, тъй като е налице личностова промяна и халюцинации, налудности. Съдът няма причина да не кредитира заключението като компетентно, обосновано, неоспорено от страните.

От представената справка от ищеца е видно, че ответницата е заплатила по договора сумата 862,72лв по главница, 280,30лв. по лихви от датата на разрешаване и усвояване на кредита до 21.08.2015г. и 6,69лв. платена сума по санкционираща лихва.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи: Не е спорно по делото наличието на облигационно отношение между ищеца и С.Н.С., както и размера на непогасените суми по договора. В случая съдът следва да се произнесе по направените възражения от ответната страна, за унищожаемост, респ. нищожност на договора. Според разпоредбата на чл.31 ал.1 от ЗЗД договор сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си е унищожаем. От заключението по изготвената психиатрична експертиза безспорно се установява, че към момента на сключване на договора - 13.06.2013г. ответницата предвид протичащото заболяване, не е могла да разбира и ръководи постъпките си. Съгласието дадено в случая е несъзнавано, тъй като лицето, което го е изразило формално към момента е било дееспособно, но не е могло да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи. По аргумент на чл.31 ал.2 от ЗЗД и чл.5 от ЗЛС тази недееспособност се дължи на душевна болест, които обуславят поставянето на лицето под запрещение. Законът свързва дефекта на формирана от страната воля с унищожаемост, поради което е основателно възражението в този смисъл. За разлика от тези случаи липсата на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД е налице, когато изявлението е направено несериозно без намерение за създаване, изменение или прекратяване на правоотношение, при насилие или състояние, изключващо въобще формирането на воля, по причини не дължащи се на някое от посочените заболявания. В този смисъл е константата практика на ВКС - Р-е №813/7.092011г. гр.д. №256/10г. ІV г.о. Следователно в случая волеизявлението ответницата е направила в състояние обуславящо унищожаването му на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД. Не може да се квалифицира като нищожно поради липса на съгласие по смисъла на чл.26 ЗЗД. Предвид това, че договора от 13.06.2013г е унищожаем, предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК е неоснователен и ответницата не дължи на ищеца процесните суми, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Съгласно ТР №4/18.06.2014г. на ВКС при отхвърляне на иска по чл.422 от ГПК във вр. счл.415 ал.1 от ГПК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист не подлежат на обезсилване. В случая при отхвърляне на иска поради невъзникване на вземането, на ответника би могло да бъде издаден обратен изпълнителен лист при хипотезата на чл.245 ал.3 изр.2 от ГПК.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има право на направените по делото разноски, които са в размер на 300лв.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ищецът следва да заплати направените разноски от бюджета на съда за експертиза в размер на 120лв. по сметка на РРС.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И:

УНИЩОЖАВА на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД сключения между от Банка ДСК ЕАД, ЕИК********** и С.Н.С., ЕГН********** Договор за кредит за текущо потребление от 13.06.2013г. за кредит в размер на 1450лв.

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Банка ДСК ЕАД, ЕИК********** срещу С.Н.С., ЕГН ********** за установяване дължимостта на сумата 587,28лв. главница, сумата 120лв. такса, сумата 40,19лв. лихва за периода от 08.03.2015г. до 20.08.2015г., 5,07лв. лихвена надбавка за периода от 08.02.2014г. до 20.08.2015г., 0,64лв. лихвена надбавка от 17.08.2015г. до 20.08.2015г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Банка ДСК ЕАД, ЕИК**********, ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.С., ЕГН ********** 300лв./триста лева/ за разноски.

ОСЪЖДА Банка ДСК ЕАД, ЕИК**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 120лв./сто и двадесет лева/

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: