Р Е Ш Е Н И Е

№ 168

22.04.2016 г., град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание от 21.04.2016 година, в състав:

председател: Атанас Христов

при секретаря Ж.Р., като разгледа докладваното от съдия Христов гражданско дело № 99 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от "АВТОТРАНС" ООД, ЕИК **** против "РАЯ-ТРАНС 2015" ЕООД, ЕИК ****** осъдителен иск с правно основание чл. 361, ал.2, вр. чл. 348, ал.2 ТЗ и чл. 285 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 520 лв., ведно със законната лихва от 19.01.2016г., представляваща спедиционно възнаграждение по спедиционен договор между страните от 01.10.2015г., въз основа на който договор ищецът от свое име по поръчка и за сметка на ответника организирал международен превоз на 21 палета безалкохолни напитки, с бруто тегло 21.903 тона по направление Р България, гр. Варна до Р. Франция, гр. Париж за времето от 03.10.2015 г. до 09.10.2013 г. с товарен автомобил №**** и ремарке № ****, за която сума е издадена фактура № 3321/09.10.2015 г. от "АВТОТРАНС" ООД, ЕИК ******.

Ищецът твърди, че по възлагане на ответника сключил от свое име, но за сметка на ответника договор за превоз на стоки от България до Франция като превозът бил извършен, съответно стоките били получени от посочения получател. Между страните било уговорено ответника да заплати на ищеца възнаграждение в размер на 5 520 лв. с включен ДДС. Претендира разноски. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването, за ищеца се явяват управителя му И. Д.Д. и пълномощника адвокат С. В. Г. от АК - Варна. Поддържат исковата молба и излагат подробни съображения.

Ответникът, при редовно връчени книжа по см. на чл. 50, ал.4 ГПК /л.19, 21-23/ не депозира отговор на ИМ. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването /л. 40 – 42/ за ответника не се явява представител.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира следното:

По делото е представена СМR – международна товарителница № 148 от 03.10.2015 г. /л.11/, с която се удостоверява получаване от страна на получателя G.A. GEZERA, във Франция на 09.03.2015 г. на 21 палета с безалкохолни напитки, с бруто тегло 21 903 кг., изпратени от "Рая Транс" ЕООД. Използваният превозвач е „Сиера Мултисървиз” ООД, който извършил превоза с товарен автомобил № **** и ремарке № ******.

По делото е представена фактура № 407 от 01.10.2015г. на стойност 5 280 лв., която е издадена от „Сиера Мултисървиз” ООД /л.10/ за извършени транспортни услуги с камион **** и ремарке ******.

Представено е и платежно нареждане за заплащане на дължимата сума от ищеца на превозвача /л. 12/.

Представени са и два броя Заявки –договор за транспорт /л.8-9/, между ищеца и ответника, както и между ищеца и „Сиера Мултисървиз” ООД, като са посочени товарен автомобил № ****** и ремарке № ****. По първата заявка е посочен получател G.А., с дата на натоварване 03.10.2015г., навло 4 600 лв. без ДДС /т.е. 5 520 лв. с ДДС/, товар палети с безалкохолно, срок на плащане след разтоварване.

Ищецът е издал фактура с получател-ответното дружество - фактура № 3321 от 09.10.2015 г. на стойност 4 600 лв. без ДДС и 5 520 лв. с ДДС.

По делото се установява от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че фактура № 3321 от 09.10.2015 г. не е осчетоводена в счетоводството на ответника, няма отразено плащане по тази фактура и ответното дружество не е ползвало начисления ДДС фактурата. Същата е надлежно осчетоводена в счетоводството на ищеца, което е редовно водено.

При така приетото за установено, съдът достигна до следните правни изводи:

Налице е договор за международен автомобилен превоз на стоки уреден от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, съгласно чл. 1 от същата, доколкото мястото на приемане на стоката за превоз и мястото на доставянето й се намират в две различни държави. Съгласно чл. 9, т. 1 от Конвенцията товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача, а съгласно чл. 4 договорът за превоз се установява със самата товарителница, но нейната липса не засяга самото превозно правоотношение. Следователно с подаването на заявката за международен превоз от страна на ответника и нейното приемане от страна на ищеца е сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки с всичките последици от това, включително и задължението на възложителя да заплати договореното възнаграждение за превоза при изпълнение от страна на превозвача на неговите задължения по осъществяването на самия превоз. Относно самото доставяне на стоката от превозвача на уговореното място и на посоченото от самия възложител лице не се спори, а и тези обстоятелства са отбелязани в самата CMR-товарителница. В този смисъл вж. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 135 от 5.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 1103/2010 г., II т. о., ТК.

В тежест на ищеца е да докаже сключването на спедиционния договор с твърдяното съдържание и уговорено възнаграждение, че е сключил съответните договори за превоз от свое име, че превозът е извършен съобразно уговореното и че стоките са доставени на получателя.

При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си по спедиционния договор.

Съдът намира, въз основа на заявките – договор за транспорт и като съобрази, че същите съдържат всички съществени елементи на превоза, извършен с товарителницата от 03.10.2015 г. – изпращач, получател, вид и количество на стоките, че ответникът е възложил на ищеца организирането на превоз на 21 палета с безалкохомни напитки с тежина бруто 21 903 кг, изпратени от ответника с получател G.A. GEZERA, като заявката – договор изпратена от ответника съдържа и предложение относно цената на превоза, а именно сумата от 4 600 лв. без ДДС, респективно 5 520 лв. с ДДС.

Не се установява страните да са постигнали съгласие относно друга цена на превоза, разноските и спедиционно възнаграждение, като от представената товарителница се установява, че превозът е извършен съобразно уговореното от „Сиера Мултисървиз” ООД, по възлагане от ищеца, като ищеца заплатил на превозвача превозното възнаграждение е в размер на 5 280 лв., съгласно издадената фактура от „Сиера Мултисървиз” ООД.

Следователно съдът приема,че по отношение първия превоз, извършен в периода 03.10.2015 г. – 09.10.2015 г. между страните е възникнало правоотношение по договор за спедиция, като уговореното спедиционно възнаграждение и разноски по превоза с в общ размер на 5 520 лв. с ДДС, като ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е организирал превоза, превозът е извършен съобразно уговореното и стоките са получени от получателя, съответно превозното възнаграждение платено на превозвача е 5 280 лв.

Следователно за ответника е възникнало задължение да заплати уговореното възнаграждение до размера от 5 520 лв. с ДДС, какъвто размер съдът приема да е уговорен въз основа на предложение от ответника със заявка – договор за транспорт от 01.10.2015г., което предложение е прието с конклудентни действия от ищеца, който е изпълнил поръчката.

Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от завеждането на исковата молба – 19.01.2016г., както изрично е поискал ищеца, на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

По разноските.

С оглед изхода от спора, ответника следва да заплати на ищеца сторените деловодни разноски в размер на 1 216.86 лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА "РАЯ-ТРАНС 2015" ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление област Разград, община Разград, с. С.**********, законен представител: Г. Н.И. – управител ДА ЗАПЛАТИ на "АВТОТРАНС" ООД, ЕИК *****,  Седалище и адрес на управление: област Варна, *******, адрес за кореспонденция с НАП на територията на страната: гр. Варна *******, законен представител: И. Д.Д. и Б. Д.Д. – управители, начин на представляване: друг начин: заедно и поотделно, на основание чл. 361, ал.2, вр. чл. 348, ал.2 ТЗ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата от 5 520 лв. /пет хиляди петстотин и двадесет лева/, ведно със законната лихва считано от датата на завеждането на исковата молба - 19.01.2016 г. представляваща неизплатена стойност на възнаграждение по спедиционен договор от 01.10.2015г., за което е издадена от ищеца фактура № 0000003321 от 09.10.2015г.

ОСЪЖДА "РАЯ-ТРАНС 2015" ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление област Разград, община Разград, с. С.********, законен представител: Г. Н.И. – управител ДА ЗАПЛАТИ на "АВТОТРАНС" ООД, ЕИК*******,  Седалище и адрес на управление: област Варна,********, адрес за кореспонденция с НАП на територията на страната: гр. Варна ****, законен представител: И. Д.Д. и Б. Д. Д. – управители, начин на представляване: друг начин: заедно и поотделно, сумата от 1 216.86 лв. /хиляда двеста и шестнадесет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: