Р Е Ш Е Н И Е

№ 143 05.04.2016 г. гр. Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на 31.03.2016 г. в състав:

Председател: Атанас Христов

при участието на секретаря Г.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 157 по описа на Районен съд - Разград за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 344, ал.1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ), вр. с чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал.1 КТ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Д.Т.Д., ЕГН **********, с адрес ***, с която е предявен иск срещу Русенски университет „Ангел Кънчев” град Русе, Филиал Разград, със седалище и адрес на управление град Разград, бул. Априлско въстание № 47, представляван от доц. д-р Ст. Д. – директор.

Ищецът е предявил против ответника иск по чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 във вр. с чл. 228, ал.1 КТ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, като иска ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение за оставането без работа за периода от 06.03.2015г. до 19.06.2015г., в размер на 2 600 лв., ведно със законната лихва, от датата на завеждането на исковата молба – 26.01.2016г., до окончателното й изплащане. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването ищецът не се явява. Явява се пълномощника му адвокат М. Р. М. ***, който поддържа исковата претенция и излага допълните съображения.

Ответникът при редовно връчени книжа /л.18/ не депозира отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването /л.27/ не изпраща представител.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, съобразно чл.188 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

В случая между страните не се спори, и от събраните по делото доказателства е безспорно, че:

Между страните е било налице валидно трудово правоотношение със сключен трудов договор № 5 от 01.04.2010г. Въз основа на същия ищеца е назначен при ответника на длъжността „асистент към катедра „Биотехнологии и хранителни технологии”.

С предизвестие № 4 от 01.12.2014г. ищецът бил предизвестен, че на осн. чл. 328, ал.1, т.12 КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор /невъзможност лицето да заема академична длъжност „Асистент” повече от 4 години, съгласно чл. 17 ЗРАСРБ и чл. 44 ППЗРАСРБ/ и чл. 326, ал.2 КТ, след изтичането на срока на предизвестието трудовото му правоотношение ще бъде прекратено. Посочено е и че при неспазен срок на предизвестието на ищеца ще бъде изплатено обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ.

Със заповед № 9 от 19.12.2014г. на доц. д-р. Ст. Т. Д. – Директор на Русенски университет „Ангел Кънчев” град Русе, Филиал Разград, на осн. чл. 328, ал.1, т.12 КТ, трудовото правоотношение между страните е прекратено. Заповедта е връчена на ищеца в деня на издаването й.

С решение № 70 от 19.03.2015г. по гр.д. № 18/2015г. по описа на Районен съд – Разград, уволнението е признато за незаконно, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а ответника е осъден да му заплати сумата от 1 656.93 лв. представляваща обезщетение през което ищеца е останал без работа за периода от 19.12.2014г. до 05.03.2015г. Решението е потвърдено с Решение от 25.05.2015г. по в. гр.д. № 109/2015г. по описа на Окръжен съд – Разград, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 1229 от 23.12.2015г. по гр.д. № 4072/2015г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.

Видно от писмо с приложена справка от ТД на НАП – офис Разград /л.29-30/, и от преписа от трудовата книжка на ответника /л.4-10/, е че за процесния период – от 06.03.2015г. до 19.06.2015г., ответникът не е работил въз основа на сключен трудов договор, т.е. за този период ответникът е бил без работа.

По изрично искане на ищеца, съдът с Разпореждане № 846 от 14.03.2016г. /л.20-21/, на осн. чл. 190, ал. ГПК задължи ответника да представи справка за брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец преди уволнението. С разпореждането съдът изрично предупреди ответника, че на осн. чл. 190, ал.2 ГПК, непредставянето на документите се преценява съгласно чл. 161 ГПК: „С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.” – а именно може да приеме исковата претенция за изцяло основателна и доказана.

Въпреки изричното задължение по чл. 190, ал.1 ГПК, ответника не представи исканата справка.

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи.

За да бъде уважен този иск трябва да са налице следните предпоставки: признаване уволнението за незаконно, наличие на вреда, която се съизмерява с пропуснато трудово възнаграждение или с разлика във възнагражденията за предвидения от закона максимален срок от 6 месеца. Доказването на вредата /оставане без работа по трудово правоотношение/ е в тежест на ищеца и може да стане с всички доказателствени средства – най- често на практика – трудова книжка и удостоверение от бюрото по труда – решение №517 от 08.07.2010г. по гр.д.№335/2009г. на ВКС, ІVг.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. В случая от представените копие на трудовата книжка и справка от НАП /л. 4- 10 и л. 29-30/ се установява, че от уволнението служителят не е работил по друго трудово правоотношение. Размерът на обезщетението следва да се определи въз основа на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението, съгласно чл.228 от КТ. Размерът се изчислява по друг начин само когато работникът не е отработил пълен работен месец – чл.19, ал.1 от НСОРЗ. При формиране базата за изчисляване на обезщетението не се включва получената от служителя сума за социални разходи, тъй като не е установено, че това допълнително възнаграждение е с постоянен характер /чл.17, ал.1, т.3 от НСОРЗ/, което е в доказателствена тежест на ищеца. Сумата на обезщетението се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 26.01.2016г. до окончателното изплащане на главницата. Така и постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 311 от 14.12.2011 г. по гр.д. № 88/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., ГК.

Брутното трудово възнаграждение се формира от основното трудово възнаграждение/"основната работна заплата" според чл. 3, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и добавките към него, които имат постоянен характер.

По делото е безспорно установено, че ищецът е бил незаконно уволнен, останал е без работа в 6 месечния период по чл. 225, ал.1 КТ след уволнението. За част от този 6 месечен период по чл. 225, ал.1 КТ вече му е присъдено обезщетение с влязло в сила решение.

Процесния период се явява остатъка от 6 месечния срок по чл. 225, ал.1 КТ, за който не му е присъдено обезщетение.

Тъй като ответникът въпреки задължението му по чл.190, ал.1 ГПК да представи справка за брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец преди уволнението, то на осн. чл. 190, ал.2 във вр. с чл. 161 ГПК съдът приема иска за изцяло доказан по основание и размер.

Ето защо, за времето през което незаконно уволнения служител е останал без работа - за периода от 06.03.2015г. /датата до която е присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ при предходното дело/ до 19.06.2015г. /последната дата от 6 месечния срок по чл. 225, ал.1 КТ / - ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 2 600 лв, на осн. чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 във вр. с чл. 228, ал.1 КТ. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 26.01.2016г., на осн. чл. 86 ЗЗД.

Присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ подлежи на предварително изпълнение, тъй като по естеството си представлява „обезщетение за работа” по смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и Определение № 299/07.06.2011 г., III ГО, ч.гр.д. 295/2011 г., определение № 210/17.05.2010 г. по ч. гр. дело № 214/2010 г. на ВКС, определение № 329/17.07.2009 г. по гр. дело № 1584/2008 г. на ВКС, определение 210/17.05.2010 г. по ч. гр. дело № 214/2010 г. на ВКС.

По държавните такси.

Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на районен съд - Разград сумата от 104 лв. /сто и четири лева/, представляваща дължима държавна такса за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал.1 КТ, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал.1, т.1 ГПК, във вр. 69, ал.1, т.1 ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

По държавната такса за служебно издаване на изпълнителен лист:

Съгласно чл. 405, ал.5 ГПК: „За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.

Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: „По молба за издаване на изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на такъв, се събира такса 5 лв.”

Ето защо, на основание чл. 405, ал. 5 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, ответника следва да бъде осъден да заплати и сумата от 5.00 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

По разноските.

На осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца за деловодни разноски сумата от 120 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът,

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Русенски университет „Ангел Кънчев” град Русе, Филиал Разград, БУЛСТАТ 000522680048, със седалище и адрес на управление град Разград, бул. Априлско въстание № 47, представляван от доц. д-р Ст. Т. Д. – директор, да заплати на Д.Т.Д., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 във вр. с чл. 228, ал.1 КТ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 2 600.00 лева (две хиляди и шестотин лева) – представляваща обезщетение в размер на брутно възнаграждение, за времето през което ищеца е останал без работа - за периода от 06.03.2015г. до 19.06.2015г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.01.2016 година до окончателното и изплащане, както и сумата 120 (сто и двадесет) лева разноски по делото, за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО, на осн. чл. 242, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Русенски университет „Ангел Кънчев” град Русе, Филиал Разград, БУЛСТАТ 000522680048, със седалище и адрес на управление град Разград, бул. Априлско въстание № 47, представляван от доц. д-р Ст. Т. Д. – директор, ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Разград сумите:

- 104 лв. /сто и четири лева/ представляваща дължима държавна такса за предявения иск, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал.1, т.1 ГПК, във вр. 69, ал.1, т.1 ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс,

- 5.00 лв. /пет лева/ представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 405, ал. 5 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му - 14.04.2016 г., на осн. чл. 315, ал.2 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: