Р Е Ш Е Н И Е

Номер 149                                               19.04.2016 г.                                  гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На        шести април                          две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар       Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№243 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.415 от ГПК.

            Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу  Е.Р.Ч., с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване  дължимостта на сумите 576,37 лв. за ползвана топлинна енергия за периода 30.11.2012 г. – 12.08.2015 г. в имот, находящ се в гр.Разград, бул.”Априлско въстание”, №56, вх.В, ап.11 ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 100,06 лв. обезщетение за забава за периода  от 30.12.2012 г. до 11.12.2015 г. г. и 25,00 лв. разноски по делото. Претендира и за заплащане на направените разноски.

Ответницата в писмения отговор заявява, че не е плащала сумите поради проблем с отразяването на името й в масивите на ищеца. Счита, че не следва да дължи лихвите и разноските по делото, тъй като причина за тях е небрежното поведение на служителите от дружеството.  Иска от съда да разсрочи задължението

                По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2263/2015 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 576,37 лв. за топлинна енергия за времето  30.11.2012 г. – 12.08.2015 г. и за сумата 100,60 лв. обезщетение за забава за периода 30.12.2012 г. – 11.12.2015 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2015 г. – датата на депозиране на заявлението.

            По делото са представени общите условия  на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е  30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок  заплаща обезщетение в размер на законната лихва  от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. Според чл.11 ал.5 от общите условия купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела  в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили  остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация /за отоплителните тела  в общите части на сградата процесуалния представител на ищеца призна, че няма такива в тази етажна собственост./

            По делото е представена справка за неплатените от ответницата фактури на стойност 576,37 лв. Според същата начислената лихва за забава е в размер на 100,60 лв.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:  Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №2 за топлоподаването от 28.05.2004 г. , Наредба №16-334/06.04.2007 г. и  Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД на потребители за битови нужди. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. В случая общите условия са публикувани във в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата дата и в 30-дневен срок от публикуването влизат в сила без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. След като ответникът не е възразил срещу тези условия, той мълчаливо се е съгласил със същите. За процесния период е извършвано топлоподаване към абонатната станция. За този период на ответницата е начислена ползваната топлинна енергия, както и загуба сградна инсталация и същата се дължи, тъй като разпоредбата на чл.11 ал.5 от Общите условия предвижда, че дори купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си  чрез монтирани термостатни радиаторни вентили, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Ето защо сумата в размер на 576,37 лв. е дължима от ответницата.

            По отношение на обезщетението за забава, същото се дължи на основание Общите условия и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, който изрично предвижда задължение за заплащане на обезщетение при неизпълнение на парично задължение.

            По отношение на твърдението на ответницата, че не следва да дължи обезщетение за забава, тъй като причината за неизпълнение в срок на паричното задължение била некоректно изписаното й име, съдът счита, че в случая не се касае за забава на кредитора. Ищецът като кредитор е бил готов да получи изпълнение за топлинната енергия в процесния имот.  От своя страна ответницата е можела да плати и по банков път, като посочи точно своите имена. Няма никакви доказателства за това, тя да е поставяла на вниманието на ищеца, допуснатата грешка в изписването на фамилното й име. Представените писма от Омбудсмана на Република България се отнасят за друг проблем между страните.

            С оглед основателността на иска, основателна е и претенцията на ищеца за заплащане на направените от него разноски  в заповедното производство, както и по настоящото производство.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

                ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Р.Ч., ЕГН ********** *** дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 576,37 лв. /петстотин седемдесет и шест лева и  тридесет и седем стотинки/ за ползвана топлинна енергия  за периода 30.11.2012 г. – 12.08.2015  г. ведно със законната лихва от 14.12.2015 г. и 100,60 лв. /сто лева и шестдесет стотинки/  обезщетение за забава за периода  30.12.2012 г.-  11.12.2015 г.

            ОСЪЖДА Е.Р.Ч., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/ разноски по ч.гр.д.№2263/2015 г., както  и сумата 75 лв. /седемдесет и пет лева/ разноски и 300 лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждение по гр.д.№243/2016 г. .

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №2263/2015 г. за издаване на изпълнителен лист в хипотезата на чл.416 от ГПК.

 

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: