Р Е Ш Е Н И Е

Номер 161 27.04.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На деветнадесети април две хиляди и шестнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

Секретар Г.М.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. 287/2016 г.

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК

Депозирана е искова молба от “Енерго-ПРО Продажби”АД срещу Н.В.Р., с която при условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 311,38 лв. за консумирана ел. енергия за периода 08.08.2014 г. – 08.12.2014 г. и 27,92 лв. обезщетение за забава като сбор на всяка от фактура от датата след падежа и до 12.11.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и направените разноски в заповедното производство. Претендира и за заплащане на направените разноски в това производство. Сочи, че ответникът е клиент с аб. номер *** във връзка с продажба на ел енергия, за обект находящ се в гр.Р. Както и че за тези суми е издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2105/2015г. на РРС, срещу която ответникът е депозирал възражение. В хода на съдебното производство са представени разписки от ответника за заплатена сума в общ размер на 311,38лв.

Ответникът депозира отговор, намира иска за основателен. Сочи, че е клиент на ищцовото дружество, че изложените обстоятелства отговарят на действителността. Подал възражение срещу издадената заповед по чл.410 от ГПК, поради съмнение относно дължимостта и размера на сумата, но след поредица справки, установил, че действително дължи посочените суми в заповедта.

Предвид искането за постановяване на решение при условията на чл.237 от ГПК, съдът намира, че предпоставките за същото са налице. С отговора на исковата молба е направено изявление от ответника за признаване на иска. Като и с оглед събраните доказателства, съдът намира претенцията за основателна, ответникът не оспорва обстоятелствата. Спазени са изискванията на чл.237 ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави. Ето защо съдът постановява решението при признание на иска, като на основание чл.237 ал.2 от ГПК, не е необходимо да излага мотиви за това. Съдът обаче следва да вземе предвид фактите настъпили след предявяване на иска съгласно чл.235 ал.3 от ГПК. Заплатена е в хода на производството от ответника сума в размер на 311,38лв., представляваща част от претенцията, а именно главницата, която се признава от ищеца и е налице изявление в с.з., което изявление съдът следва да вземе в предвид. Поради което претенцията за заплащане на главница в размер на 311,38лв. е неоснователна, поради извършено плащане. Тук намира за необходимо да отбележи, че не следва да се дължи законната лихва от предявяването на молбата, тъй като главницата е изплатена, поради което тази претенция е неоснователна, тъй като тази лихва представлява последица от уважаване на съдебното предявеното вземане и не е самостоятелно обезщетение за забава. /в т.см. и задължителната практика на ВКС Р-е №111/27.10.2009г. т.д.№296/2009г. І т.о., р-е №86/14.08.2014г. гр.д. №6766/2012г. ІV г.о./ Дължима е сумата 27,92лв. представляваща мораторна лихва, за периода от настъпване на изискуемостта до 12.11.2015г., поради което втората претенция е основателна.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от иска в размер на 307лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно уважената част от иска в общ размер на 276,25лв. за разноските по ч.гр.д. №2105/2015г. на РРС

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА за установено, че Н.В.Р., ЕГН**********, адрес ***, дължи на “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК103533691 адрес гр.Варна, Варна Тауърс – Г, бул. “Владислав Варненчик” 258, сумата 27,92 лв./двадесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/ мораторна лихва за периода от настъпване на изискуемостта до 12.11.2015г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 2105/2015 г. по описа на РРС.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК103533691 адрес гр.Варна, Варна Тауърс – Г, бул. “Владислав Варненчик” 258 срещу Н.В.Р., ЕГН**********, адрес ***, че дължи сума в размер на 311,38лв./триста и единадесет лева и тридесет и осем стотинки/ представляваща главница за периода 08.08.2014г. -08.12.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 27.11.2015г. като неоснователни.

ОСЪЖДА Н.В.Р., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК103533691 адрес гр.Варна, Варна Тауърс – Г, бул. “Владислав Варненчик” 258 сумата 307лв./триста и седем лева/ за разноски в настоящото производство, както и сумата 276,25лв./двеста седемдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ за разноски по ч.гр.д. №2105/2015г. на РРС

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: