Р Е Ш Е Н И Е

№ 19.04.2016 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд наказателен състав

На деветнадесети април 2016 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

Секретар: Г.М.

Като разгледа докладваното от съдията

Гр. дело № 469 по описа за 2016 година

Р Е Ш И:

НАЛАГА мярка за ЗАЩИТА на Й.М.К., ЕГН **********, лично и като законен представител на К. К.К., ЕГН **********, и двамата от гр. Разград, *************, срещу осъществявано ДОМАШНО НАСИЛИЕ от К.О.К., ЕГН **********, и А.А. ***.

ЗАДЪЛЖАВА К.О.К., ЕГН **********, и А.А. ***, да се въздържат от извършване на домашно насилие по отношение на Й.М.К., ЕГН **********, лично и като законен представител на К. К.К., ЕГН **********, и двамата от гр. Разград, *************.

ЗАБРАНЯВА на К.О.К., ЕГН **********, и А.А. ***, да приближават жилището в *************, местоработата, и местата за социални контакти и отдих на Й.М.К., ЕГН **********, за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на съдебното решение.

ЗАДЪЛЖАВА К.О.К., ЕГН **********, да посещава специализирана програма в Центъра на НПО след предварителна уговорка на тел. 0898 552688 до 25.04.2016 година.

ПРЕДУПРЕЖДАВА К.О.К., ЕГН **********, и А.А. ***, за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителят и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

НАЛАГА на К.О.К., ЕГН **********, ГЛОБА в размер на 300.00 (триста) лева за извършения от него акт за домашно насилие на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.

НАЛАГА на А.А.А., ГЛОБА в размер на 200.00 (двеста) лева за извършения от него акт за домашно насилие на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА К.О.К., ЕГН **********, и А.А. ***, да заплатят по сметка на РРС държавна такса в размер на 50.00 (петдесет) лева.

ОСЪЖДА К.О.К., ЕГН **********, и А.А. ***, да заплатят на Й.М.К., ЕГН **********, сумата от 300.00 /триста/ лева за платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА К.О.К., ЕГН ********** да заплати на Й.М.К., ЕГН ********** 400.00 /четиристотин/ лева разноски за особен представител.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

ДА СЕ издаде съдебна заповед за защита.

Заповедта и препис от настоящото решение да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ гр. Разград.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред РОС в 7 дневен срок от днес.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ към решение №165 от 19.04.2016 г., постановено по гражданско дело №469/2016г. на РРС.

Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие.

Постъпила е молба от Й.М.К. лично и като законен представител на К. К.К., в която сочи, че с ответника К.О.К. са в процес на развод, поради което живее при родителите си. Имат дете – К. К.К.. На 16.02.2016г. там дошли първия ответник и неговата майка - втория ответник, като поискали парите за детето. Когато отказала, започнали да заплашват, че ще отнемат детето, първия ответник започнал да крещи да блъска и удря по масата, а детето се уплашило и започнало да плаче. На 20.02.2016г. била на разходка с детето на площадка пред блок 24 в ж.к. Орел, където дошъл първия ответник. Започнал да я обижда, че била “курва” и “преспивала с други мъже”. Пристигнала и майка му, която издърпала количката от ръцете и. Опитала се да набере тел. 112, но първия ответник я ударил по дясното ухо, изтървала телефона на земята, след което я съборил на земята и паднала на колене. През това време втората ответница му казвала да я задържи. Иска да бъдат постановени мерките за закрила по чл.5, ал.1 т.1, 3, 4 и 5 от ЗЗДН.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Ищцата и първия ответник са съпрузи, а втората ответница е негова майка.

Ищцатав съответствие с разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗДНН е представила декларация за обстоятелствата, посочени в исковата молба.

Във връзка с твърдените в молбата обстоятелства по искане на ищеца са разпитани свидетелите И.П., М. А. и Б. А. Св. П., който е полицейски служител съобщава, че получил жалба от ищцата и извършил проверка във връзка с двата инцидента, снел обяснения, като ищцата посочила обстоятелствата, които са описани и в молбата. След което съставил на двамата ответници протокол за предупреждение. От колегите си знае, че са посетили инцидент на 16.02.2016г. В показанията си св.М. А. - баща на ищцата сочи, че през м. февруари в дома му дошли двамата ответници, за да разговарят във връзка с делото за развод. Втората ответница започнала да удря по масата и викала “дайте парите” - синът и имал борч и трябвало да го върне. Съпругата му ги помолила да си напуснат, но те не сторили това, след което тя взела точилката. Тогава той я спрял и ги избутал навън. Ищцата била зад него с детето, като първия ищец посегнал през него и я ударил. Бил агресивен и викал. Детето се разплакало. Веднага уведомили полицията, като били съставени протоколи на двамата ответници. Св. Б. А. - майка на ищцата сочи, че през месец февруари около 19 ч. видяла сватята си пред вратата и я поканила да влезе. Били тя, зет и, съпругът, като ищцата влизала и излизала, тъй като ходела при детето в съседната стая. Не успели да говорят, защото те искали пари. Ответницата казала, че докато не вземе парите няма да си тръгнат, казала, че синът и имал борч и трябвало да го върне. Започнала да бие по масата и казала, че докато не вземе парите, няма да си тръгне. Свидетелката ги помолила да си тръгнат, но те не искали, и ги избутали до вратата. Първа била втората ответница, а след нея първия ответник, който се обърнал и ударил ищцата, която била зад нея с детето. Обадили се в полицията. Свидетелката взела маша/ръжен/, но не ударила никого. След няколко дни на обяд ищцата била на разходка с детето с количката. Звънняла и по телефона, но тя не вдигнала, след което отишла и видяла, че по ръцете на дъщеря и имало кръв, коленете и били ожулени, а ответникът я дърпал. През това време втората ответница вървяла с количката. От дъщеря си разбрала, че зет и я ударил, когато поискала да се обади в полицията.

По искане на ответната страна е разпитан свидетелят Д. А., който сочи, че познава страните, научил, че ищцата подала молба за развод. Чул за инцидента на 16.02. от ответника - станало спречкване, при което майка му била ударена по окото. Видял я на следващи ден, било посинено. Разбрал от него и за друг инцидент, който се случил на площадката, искали да говорят за детето, но се спречкали. Телефонът на ищцата паднал на земята и се счупил. За първия инцидент ответникът му казал, е ищцата ударила ответницата с маша за печка в окото.

По делото са приложени протокол за предупреждение от 16.02.2016г., съдебномедицинско удостоверение от 16.03.2016г., постановление на РРП за отказ да се образува досъдебно производство от 06.04.216г.

Така подадената молба е допустима предвид разпоредбата на чл.3 т.1 и т.7 от ЗЗДН. Разгледана по същество, същата се явява основателна. Съобразявайки събраните писмени и гласни доказателства, показанията на свидетелите, като показанията на свидетелите Б. А. и М. А. преценени при условията на чл.172 от ГПК, които няма причина да не кредитира, като последователни, логични свързани помежду си и с останалите доказателства, съдът стигна до извода, че ищецът е бил подложен на физическо, емоционално и психическо насилие на 16.02.2016г. от страна на двата ответници, а на 20.02.2016г. от страна на първия ответник, изразяващо се в нанесени удари от първия ответник, обидни думи от негова страна, съпроводени със закани и заплахи от двамата ответници. Изложените обстоятелства в молбата се подкрепят от приложения протокол за предупреждение, постановление на РРП относно процесните инциденти между страните, както и от декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. От доказателствата ангажирани и от двете страни, се установява, че действително на посочените дати, инцидентите са се развили, както се твърдят в исковата молба, като не се събраха доказателства, които ги опровергават. Показанията на св. Д. А. са непреки, непълни и изолирани, не кореспондират с останалите доказателства. В частта относно факта, че ищцата е ударила втората ответница с маша в окото, са неотносими, тъй като евентуално достоверността на това обстоятелство, не опровергава твърденията в молбата. В двата случая – на 16.02. и на 20.02. действията на насилие са извършени в присъствието на детето К. К.К., независимо от неговата възраст, поради което е налице хипотезата на чл.2 ал.2 от ЗЗДН

Съдът намира, че втората ответница, не е осъществила на 20.02.2016г. акт на домашно насилие, тъй като нейните действия изразяващи се в това, че взела количката с детето и казала на сина си да задържи ищцата, не покриват фактическия състав на чл.2 от ЗЗДН.

По отношение на исканите мерките за защита съдът счита, че мярката по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН, по отношение на двамата ответници следва да бъде наложена над средния предвиден в закона срок, а именно за срок от десет месеца. Отношенията между страните са силно влошени и не би могло в рамките на минималния или средния срок, да се постигне подобрение и сигурност. Поради не високата обществена опасност на деянието на ответницата А.А. и неучастието и във втората проява, на същата не следва да налага мярка по чл. 5 ал.1 т. 5 от ЗЗДН – задължаване да посещава специализирани програми. С оглед необходимостта от поправяне на своето поведение първият ответник К.К. следва да посещава консултациите в специализираната програма на ЦНПО Разград.

По отношение размера на глобата на основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН съдът взе предвид конкретното деяние и липса на данни за имотното състояние на ответниците, поради което наложи санкцията в размер към минимума за първия и в размер на минимума за втория ответник. Предвид изхода на делото, ответниците следва да заплатят и д.т. в размер на 50лв. Ответниците следва да заплатят на ищцата направените по делото разноски, да заплатят адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., а ответникъ К.К. и 400лв. внесен депозит за особен представител.

В този смисъл постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: